ПЪЛНОЛЕТИЕ

Текст  М. Д. Милев, 
илюстрации Ст. И. Кафадаров

                    На Стоил

         Порасна детето вече –

         безгрижието изтече...

         Възмъжа момчето,

         което

         от днес поема

         тежест най-голяма:

         да е отговорен

         за морал, за поведение –

         във всяко отношение

         и пред законите ни днешни

         за постъпките си грешни.

         По тоя случай важен

         на рожденика ще кажа:

        – Вече сам ще се оправяш,

         можеш,  значи и кола да караш. 
         (Ще ти трябват малко знание,  
         разбира се и образование.)

         Ако, обаче, сгазиш лука –

         няма тати, няма мама,

         даже баба или дядо няма –

         сам ще вадиш си поука!

         А ето и моите пожелания:

        – Успехи във всички начинания,

         здраве, дълголетие

         и ЧЕСТИТО ПЪЛНОЛЕТИЕ!

         За мама и за тати

         имам поздрав също,

         че са пре-богати

         с рожбите си мъжки.

Филибелии*

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

Който е минал през града няма как да не е слушал за Капана. Това е една не голяма махала с множество къси разкривени улички, вървящи в различни посоки. Тъкмо тръгнеш по едната, насреща ти друга напречна и тя същата като предната. Истински лабиринт. А сградите олющени и стари, на два-три етажа, отдолу с магазинчета и дребни манифактурни работилници. Затова попаднеш ли там, измъкване няма – все нещо ще ти привлече вниманието, все по нещо ще се залисаш. Капан! Така беше до към средата на миналото столетие.

ул. Златарска в Капана днес

По това време в една от къщите, на тавана, се бе настанило под наем не многолюдното семейство на бай Ставри. Двамата с леля Еленка се блъскаха всеки божи ден за насъщния. Невръстната челяд – дъщеря и син сновяха в капана безпризорни. Тъй пораснаха учили-недоучили. Каката Августина рано, рано се замоми. Щръкналите й плитчици сякаш бодяха очите на по-големите батковци, та те не само се заглеждаха по нея, но и подхвърляха доста цветисти и непристойни закачки, които ни най-малко не смущаваха момата. Напротив, ставаше й драго, особено, когато един от ергените беше по упорит и настоятелен в задявките си. Той правеше впечатление в махалата с майсторското жонглиране с топката, подхващайки я с крак и с глава, при което не спираше да чопли семки, като всяко зърно подхвърляше от далече и ловко във въздуха го хващаше с устата си. Освен това с отривисто изплюване, слънчогледовите черупки се изстрелваха  поне на метър и нещо напред. Тези си похвати, с които омайваше главите на девойчетата,  Йордан – тъй се казваше кавалерът, ги бе усвоил в родната му родопска махала. Там не само, че в училището не стъпи, ами и тютюн да бере или да ниже не можеха да го хванат. Така след казармата попадна в големия град, тука да си търси късмета. Понеже освен да чопли семки и да подритва топка, друго не умееше, се хвана да чиракува в една дъскорезница. Естествено, че Августина хлътна по таланта на Данчо, още повече че той веднъж  я заведе на по едно турско ашуре и боза в сладкарничката под Джумая джамия.

И както се казва „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“. Това се случи в ергенската  квартира на Данчо, от което произтекоха, както се подразбира, някои не дотам желани последствия.

Нямаше как леля Еленка и бай Ставри да не приемат фактите, такива каквито са, такива каквито една вечер  Августинка им поднесе, и примиренчески  да си кажат:

– То станалото – станало, ами нека да видим какво ще правим от тук нататък...

Други им бяха намеренията за бъдещето на Августинчето. Смятаха да я задомят за момче градско, от сой, а то – каква стана! Та те живееха на пъпа на града, наоколо все богаташки къщи и интелигентен хайлайф. От къде се пръкна тоя селски калпазанин от незнайно коляно?!

Но трябваше да се бърза, защото времето вървеше, а с него и последствието растеше.

От другата страна, от сватовата, също бяха научили за подвизите на сина им и през един мартенски ден, в неделя, с два големи вързопа от шарени месали и една десетлитрова дамаджана в ръка, се запътиха към далечния град. Бъдещата свекърва се  бе натъкмила подобаващо за случая. Извади от сандъка най-новата си премяна, миришеща на нафталин. Беше изтъкана от домашно предена вълна. Кафявият сукман, надиплен в кръста, дълъг до петите, бе препасан с пъстра, бродирана с гайтани, престилка. По нагоре – салтамарка, богато украсена със сърма и кенари. Косите прибрани в червена забрадка, спущаща се към гърба, заедно с две стигащи до кръста плитки.

Когато се звънна припряно  на вратата, леля Еленка скочи да отвори. Най-напред, като видя придошлите, с избродираните с гайтани носии, си помисли, че насреща й стоят заблудили се танцьори от някоя фолклорна формация, които минават през кривите сокаци на Капана, на път към близкия Античен театър, където ще изнасят концерт. Нещо обаче взе да й светва, съзирайки  отзад на новодошлите,  ухилената рошава глава на бъдещия зет.

Както и да е, подробностите от сватосването ще ги подминем, с изключение на едно бегло надничане в двете бохчи, разстлани на масата.

В тях, върху тепсия, имаше добре угоен, майсторлъшки обработен петел, една двулитрова стъклена бутилка с домашна ракия, тава с прясно изпечена родопска баница-пататник, разноцветни домотъкани платове за даряване и ред други, все внимателно подбрани, съответствуващи за момента, нещица.

– И свато, не се притеснявай. – се обърна свекърът към бай Ставри на сбогуване. – Чуваме, че сега дават жилища с предимство за младоженци. Ние там, покрай тютюна, сме скътали някой лев и колкото можем ще помогнем, та младите да си стъпят на краката.

Какво ли можеха да отговорят на сватовете леля Еленка и бай Ставри, като си знаеха хала. Имаха само едно лъжливо чувство на градски хора от Капана на  Фелибето и ... толкова. Но самочувствие сиромашко, голо, без лев покритие.

След време нещата тръгнаха така, както свекърът беше казал. Младото семейство, с две невръстни отрочета на ръце, успя да се вреди с ведомствено жилище от предприятието, в което Данчо работеше. Парите от тютюна що годе обзаведоха апартамента. Пълни кошници  сновяха редовно от родопската махала към града. Авгостинка тъй и работа не подхвана. Образование не й стигаше, занаят не бе научила. А Йордан поулегна. Усети донякъде триковете при биченето на трупи на банцига, при рендосването на греди върху абрихтта. От буйните му ергенски  години  остана подхвърлянето и  люпенето на слънчоглед, талант, който предаде по генетичен път  на домочадието си.

Сега, ако забележиш разпилени шлюпки покрай някоя пейка знай, че със сигурност там са седели Йордановите наследници. Те са вече със самочувствието на кореняци граждани филибелии,  забравили за тестото от което са замесени, за кошниците от които са похапвали, за шарената престилка с дъх на нафталин. Ще ги срещнеш днес с евтино кафе взето от близкия автомат в едната ръка и с цигара в другата или чоплещи махленските клюки заедно със слънчогледовото семе.

   _______________  __ _______________

                    

                        Бележка:  Героите и житията им описни в разказа са авторска    измислица и всяко припознаване ще е крайно погрешно, т. е. евентуална прилика с действителни лица и събития е случайна.

                 ^*Жители на Филибе (турското название на гр. Пловдив, произлизащо от древното Филипополис – от гръцки:  градът на Филип), пловдивчани.

В Механото

   Текст и илюстрация

   М. Д. Милев                                                                              

До съученика ми Йоаким

Стари ми приятелю,

Вероятно в началото, като си прочел новогодишното ми стихче, само си се усмихнал. След това, когато си продължил да се вторачваш в съдържанието на блога ми, сигурно си казал по професор Вучковски:

– Гледам и не вярвам... Не беше такова момче, когато се учехме в Механото. Навярно сега някоя дъска му се е разковала и яко е захлопала в главата му!

Ще бъдеш напълно прав наистина, щото и аз на твое място бих си помислил същото:  що за проза и поезия, що за рисунки, що е тоя министерски засукан параф?! Може би, така налудничаво изглеждат нещата ми и дано за напред, да не дава Господ, да продължавам да правя това, което не ми е работа...

От къде, от кога и защо  тръгна всичко това при мен, ще се опитам сега  да ти обясня.

Помниш, предполагам, учителя ни по „Якост на металите“ инж. Константин Цанев. Той, като начертаеше на дъската един правоъгълник, спущаш се по наклонена линия обясняваше, че това било условно гайка и винт. Теглото на правоъгълника било стрелка насочена надолу, която се разлагала на две съставни стрелки, едната нормална, другата тангенциална и прочее. Суха материя, от която ни се замотаваха главите. На края на урока, гледайки ни какви сме умърлушени мушмороци, изрисуваше на правоъгълника две щръкнали уши, две ококорени очи и една завъртяна на кравай опашка така, че фигурата заприличаше на животинче и в крайна сметка натегнатата атмосфера в стаята се разведряваше. От тогава и аз се увлякох по драсканици и ето докъде я докарах! 

За стихоплетството виновник е моят земляк Пейо Крачолов. Знаеш, аз съм от  Чирпанско.  Невръстен Пейо, когато влязъл в близката до тях железарска работилница, счуло му се, че първобитното духало „дъхало, пъхало и прегласяло: Кали, Кали, Калиопа“ и написал първата си поема едва двадесетина годишен. Какво знае той за ковачниците? Ако взема аз да се връщам в ковашкото на училището ни, при учителя ни по практика Лазар Стоичков например, който, ако сгафиш ковашките правила ставаше „майко мила“. Помня оня случай с Ванката, Баро му викахме. Беше забравил в огнището ковашките клещи заедно с парче желязо, от което трябваше да се изкове заготовка за чукче. Та  желязото в разгорените дървени въглища бе станало на кюфте, а човките на клещите – жар червени, бяха увиснали като сопола на пуяк. Тогава бай Лазо, не си го забравил предполагам, наричахме го така, заради  напредналата му възраст, започна да хвърля чукове, клещи и каквото му е под ръка по нас, за малко да ни изпотрепи – истински нервак. Пълна асиметрия на бай Лазо бе младият симпатяга, даскалът Иван Ковачев. Със слонско спокойствие слагаше часовника си върху наковалнята на три тонния пневматичен чук и с педала довеждаше бабката* да удря по стъклото на часовника, без да го счупи. Ето ти майсторлък достоен за поезия. Та съм си мислил: това 19 – 20 годишно момченце Пейо да може, аз станал на няколко пъти по толкова и учил много по-висши науки от него, да не мога две приказки на кръст да скалъпя! Ей това ме и подведе да се излагам на стари години в стихоплетството...

За парафа ми, обяснението е просто и разбираемо. Всеки даскал, в това число и класният ми ръководител и преподавател по немски Христо Живков Бъчваров в бележника след двойката, помниш нали, си слагаше усукания, завъртян по начин, та да не може да се емитира, подпис. Знайно е, че има ли важен, съществен, съдбовен, исторически и прочее от този род определения документ, следва да се сложи завъртян, усукан, не подправим параф. Ето как се подлъгах да се подписвам за щяло и нещяло....

В общи линии така стоят нещата при мен, приятелю. Лудост, която вечер ме кара късно да заспивам, а сутрин рано да се събуждам, с мисли като тия, които сега ти пиша. Затова, да ме прощаваш, не ми разнасяй лудостта сред старите приятели съученици, като се правя на министър с парафа си, на рисувач с драсканиците си, или като лъжа себе си и другите, че съм се домогнал до гениалния ми земляк и велик българин Пейо К. Яворов. Нека да ме помнят такъв, какъвто бях в Механото – обикновено простичко момче от чирпанския край...

Остани си със здраве и прощавай за дългото обяснение. За късо се иска майсторлък – Марк Твен, доколкото си спомням, го е казал.

       * Бабка (техн.) - подвижната ударна част на механичен чук или преса.

Новогодишно

Текст и илюстрации                                                                

М. Д. Милев

Не съм вече фотогеничен,

не изглеждам симпатично,

годините натежаха,

мустаците побеляха...

Селфи спрях да правя.

А да не забравя

приятелите си дузина,

за Новата година,
вместо образът ми в клипче
 посвещавам скромно стихче:

Думите ми благи,

приятели драги,

Господ да ги чуе!

Нека всички вие,

от беловласи до децата,

и младите ви от родата,

да сте живи, да сте здрави и още

в съградените ви къщи

и през Новата година,

берекетът да не ви отмине!

Сега в нощта новогодишна,

без слова излишни,

в ръка със вино ланско

от бутилката „Шампанско“

ще ви пожелая кратко:

За много години!

За много години!

Катък

Текст и илюстрация

М. Д. Милев

Катък. Що е то?

Ако говорим за думата, то тя идва от турския език. Значението й е „добавка“ и няма нищо общо с това, което се влага като понятие за продукта с това наименование. Катъкът е млечен продукт с присъщ, запомнящ се кисело-солен вкус, особен аромат и с консистенция на майонеза. Това е чудесна консервирана храна, която при правилно съхранение може да се ползва няколко месеца. Катък, намазан върху филия от прясно изпечен хляб, грозде с катък, диня с катък, пресни камби или чушки печени с катък, катък за мезе и прочее комбинации са прекрасна разядка през лятно - есенните дни.

Истинският катък се правеше масово през месеците юли, август, че и през септември в домакинствата на нашите чирпански села по стара изпитана във времето практика.

Знае се, че овцевъдството е заемало важно място в поминъка на този тракийски край. Какво по-хубаво от това, едно дребно и добродушно  добиче, като овцата, което от ранна пролет до късна есен, пуснато по кърищата и бозалъците, без претенции към пасищата, да  дарява стопанина си с вълна на пролет, с млекце през цялото лято, а през есента с едно, две, че и три млади угоени шилета. Овцата се агни през февруари, март и седмица след това започва да се краде от млякото на агънцето, т. е. да се дои майката. Към края на юли и  през целия август, количеството на издоеното мляко започва да намалява, сгъстява се поради занижаване на водното съдържание, за сметка на увеличаване на мазнините, белтъчините и солите. Това е времето, през което приключва  лактацията, или както се говореше –   времето, през което дойните овце „прегарят“. Ей това е ѝ млякото, от което става най-истинският, най-вкусният традиционен катък.

За направата на катъка е добре да се разполага с по-голямо количество от посоченото овче мляко. Примерно петнадесет-двадесет литра. Не, че от по-малки количества няма да се получи катък. Времето за изготвянето му обаче и при два, и при двадесет литра ще бъде приблизително едно и също.

Поставя се прецеденото мляко в съд и се вари на водна баня, за да не загаря гъстото овче мляко. През цялото време, след повишаване на температурата и през време на варенето млякото се разбърква. Целта на бъркането е да не се отдели маслото на повърхността, а да остане в обема на млякото. Времето на варене продължава около три-четири часа, за максимално отделяне на водното съдържание и сгъстяване на млякото. Разбъркването продължава и през времето на охлаждане на млякото до стайна температура, пак от съображението, да не изплува маслото и да се образува каймак. За да се ускори процеса на охлаждане, съдът с горещото мляко се поставя в по-голям съд със студена, по възможност,  течаща вода. След охлаждането се добавя сол в съотношение 20 до 22 грама на литър мляко. Съдът, добре затворен, се оставя   в хладно помещение с непроменлива температура, за да ферментира катъкът. Подходящи са вкопаните мазета (изби), каквито има в селските къщи. Процесът на разбъркване продължава и по време на ферментацията, като  в първите дни по-интензивно, а след седмица все по-рядко, като показател е прекратяване отделянето на каймак. При зреенето катъкът се сгъстява и в зависимост от предпочитанията за гъстота, може де се източва част от съдържащата се суроватка. Ако съдът с катъка е голяма тенджера (казанче) отгоре на повърхността се поставя изварена цедилка или марля, затисната с капака на съда. След време, когато текстила се напои със суроватка, изважда се, изцежда се и процедурата отново се повтаря до получаване на желаната консистенция. Някога катъка са го правили в овчи кожи, по-подробно описан в раздел 6.„Бит и поминък“ от http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html

Вижда се от изложението, че направата на катък е дълъг, трудоемък и бавен процес. Днешното време е забързано и предполагам, че тази технология за правенето на катък е на изчезване. Катъкът се замества  със сурогати, т. е. с катъко-подобни продукти. Има много рецепти за заместители, като например с използване на цедено и подсолено кисели мляко, натрошено сирене с кисело мляко и др., но те са далеч по качество от истинския катък.

По-долу ще изложа една изпитана рецепта за бързо изготвяне на сравнително сполучлив катъко-подобен продукт, произведен от най-често намиращо се на пазара краве мляко.

        Продукти:

1. Прясно краве мляко   

2. Мая за сирене

3. Кисело мляко

4. Сол

          Изготвяне:

Прецеденото мляко се вари за около 20 минути, като се разбърква, за да се предотврати загарянето. Охлажда се до 40 ⁰С в студена вода, пак с разбъркване против образуването на каймак* така, че маслото да не се отдели на повърхността, а да остане хомогенно в млякото. В кафена чашка с малко затоплена вода се капват с капкомер по 7 капки на литър мляко мая за сирене (в супермаркетите от веригата „Кауфланд“ маята за сирене се продава изгодно заедно с цедилка) и се прибавя с разбъркване в млякото. Добавя се разбитото  кисело мляко в съотношение 10 до 12%  спрямо прясното мляко, т. е на литър прясно 100-120 грама кисело мляко. Накрая се добавя и сол – 20 грама на литър мляко. Съдът се завива в завивка, за да се задържи температурата, при която протича подсирването и подквасване на млякото. След третия час съдът се открива, а сиренината за по-доброто и бързо отсорвачване, се нарязва в дълбочина и напречно с нож на кубчета с приблизителни размери 2х2х2 см.

В подходяща тенджера се разстила изварена и намокрена цедилка, изсипва се сиренината, след което цедилката се окача на подходящо място за отделяне и прецеждане на суроватката. Когато се отсорвачи до консистенция на майонеза, след около 3 часа, катъкът се изсипва в съд за съхранение. Опитва се за соленост и ако е необходимо се прибавя допълнително сол. С оглед на получаване на хомогенна консистенция, се миксира за кратко. Съхранява се в хладилник и може да  се консумира още на следващия ден. И тук важи правилото: добрият катък е вчерашният катък.

Количеството прясно краве мляко за направа на катъка е по собствена преценка, като се има предвид, че рандеманът е приблизително 30-35 %, или от 5 литра мляко се получава около 1,500 до 1,750 килограма катък.
  

            –––––––––––––    –    –––––––––––––

^* През последните месеци прави впечатление рязкото повишаване цената на маслото. При положение, че млякото за произвеждането на катък е в по-големи количества, примерно пет, шест и повече литри и се закупи директно от животновъди, които не са отнели маслеността, то по много лесен начин можем да се сдобием с качествено масло. Ето как:

Ако желаем да намалим маслеността в катъка, при което вкусовите му качества незначително ще се занижат, можем при пастьоризирането на млякото да не разбъркваме интензивно, както бе описано, а само до толкова, до колкото да не загори или да кипне. При охлаждането трябва да оставим млякото спокойно, без разбъркване, а тенджерата да не се затваря с капак, за да се образува на повърхността маслен жълт каймак. Непосредствено след като се образува първата кора от каймак, тя се обира в буркан (примерно от 700 милилитра) и така няколко пъти до изстиването на млякото до 40-42 ⁰С. Допълва се бурканът с топло мляко и се подквасва с една супена лъжица качествено 3 %-во кисело мляко. Бурканът се поставя до тенджерата с подсиренето за катък мляко и се завиват заедно, тъй както беше изложено по-горе. След откриването на двата съда и след спадане температурата на буркана до стайна, той се поставя в хладилника минимум за едно денонощие за отлежаване на киселото мляко.

Биенето на маслото от подквасеното маслено кисело мляко може да се извърши по няколко начина. Най-ускореният способ е чрез използване на съд за биене на айрян.

Представлява плоска, прозрачна, пластмасова кана с бутало и капак и вместимост от 2 литра, разграфени от страни на каната. Има ги по щандовете за домакински уреди на цени около 2,00 до 2,50 лева. (На снимката оригиналното бутало е сменено с дървено). Изсипва се в каната цялото количество подквасено мляко, налива се затоплена вода до половината на буркана, изплаква се добре полепналия каймак и се добавя в каната. С  миксер, на най-ниските обороти, се разбива млякото за няколко минути (2-3) докато по разбиващите телове на миксера  се образуват маслени топчета. Спира се миксирането и биене на маслото продължава с буталото на каната. С малко търпение, след няколко минути биене, маслото започва да изплува на повърхността. Маслото се обира с дървена лъжица (големината й да е като супена или по-малка, показана на долната снимка) и се поставя в купа със студена вода за изплавяне. По дървената лъжица не полепва масло така, както се получава по стените и по буталото на пластмасовата кана. За това нашите баби са биели маслото в дървени буталки и са изплаквали маслото с  дървени лъжици в дървени паници (гаванки). Измиването на маслото от айряна по него се извършва с лъжицата, гребвайки масло от долу  на топката масло, прехвърляйки го така, че целия обем масло да се изплави. Процесът на изплакване в студена вода се повтаря два, три пъти, докато престане да се размътва водата. 

След това маслото се поставя в кутия за съхранение, като следва да се отцеди внимателно водата от маслото чрез размесване  с дървената лъжица.

В каната е останал айрянът, който  прехвърлян в бутилки или в буркани и съхранен в хладилник през горещите дни, е отлично разхладително питие.

Другият начин за биене на масло е бавен и първичен. Миксираното в каната мляко се излива в дву или три литров буркан с винтов капак. В скута бурканът се търкаля  напред, назад  до отделяне на маслото.

  Заключение: от опит и по описаната технология може от 5 литра качествено краве мляко да се получат първокласни  продукти „три в едно“: катък около 1,500 кг., масло около 120 гр. и айрян около литър.

ГЕН

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

Три дечица,

три главици,
три прекрасни хубавици.
Тези дребосъци симпатични

расли във времена различни.

Двечките, макар облечени прилично,

с еднакви роклички на точки,

с буфон ръкавчета, якички,

но с крачета голички и боси,

без чорапчета да носят.

Горкичките, да не им боде на петичките,

стъпили са на килимче, двечките.

Едничкото – стройно, тънкофай, засмято,

дручкото – закръглено, намръщено, сърдито...

А на снимката от дясно

проличава много ясно:

друга кукла там се вижда,

другояче как изглежда!

На главичка кръгловата

шапка с пискюл, с козирката,

под челото – тъй голямо,

вежди смръщени – спор да няма...

Като една гранд мадама

с пелерина е пременена,

плетена на една кука.

Виждате навярно тука,

дамата  как е натъкмена

с чорапогащи на заоблени крачета.

Но все пак – не ще  отречете,

че от снимките по горни

има прилики безспорни

между двете окръгленки, 
намръщени дечица,

защото те са майка и .... дъщерица!

P. S.

Кои са трите ще разберете

чрез цифрите от Родословието взети.

Това са:

1.1.3.4.,

1.1.3.1.3. и

1.1.3.1.3.1.
от род „Дядовите Къневи“

Звездната покана

Текст и илюстрации                                    
 М. Д. Милев                               На  Е.  и   Н.

Знаем лани

по туй време

в морска Варна

какво стана:

първо булчето вземахме,

после в църквата влезнахме –

там венчавката се случи.

   

Младото семейство

благослов получи,

с песнопения святи  

от Евангелието взети.

................................

А във ресторанта

сред градината, която

ширнала се край морето,

съгласно Звездната покана

тържеството се подхвана.

.............................

Много маси все застлани

с мезета най-отбрани,

а и гости насъбрани,

от градчета и селца,

стари, млади и деца,

нагиздени, пременени,

с лица грейнали, засмени.

Надойдоха европейци,

швейцарци и  германци,

сватба нашенска да видят,

песните ни те  да чуят.

....................................

По пътеката със рози

младоженецът понесе

младоженката красива.

Кумът викна „Ей, горчиво!“

И тъй тръгна веселбата

с кръшни танци и с хората.

.......................................

Днес година от как мина

на младите двамина

да им пожелаем:

– За много години!

Да са живи,

да са здрави,

обичани,

щастливи!

––––––  –  –––––– 

Звездната покана – ето,

с пясък ситен от морето,

завързана с конченце,

сложена в шишенце.

(Шишенцето е от тия –

юзче за черпене с ракия.)