понеделник, 1 ноември 2021 г.

Наричания

 

Текст 
М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   




Толкова бурно ни завъртя времето, че улисани в невижданата до сега жестока пандемична обстановка, позабравихме как минаваше ежедневието през детските ни години, когато нямаше електронни игри, таблети, смарт джаджи, нямаше интернет. А игри не ни липсваха. И най-важното, играеше се вкупом и то на вън, на двора, на улицата, на полето или в гората. Каква по-добра социализация на малчуганите от тая?      

    Имаше отборни игри, като обикновено единоборството бе между две групи деца. ,,На война" се играеше от два воюващи лагера. Отборна бе и много динамичната ,,Народна топка", която единствено все още е в употреба в училищата. 

Имаше и индивидуални състезания, при които всеки се бори сам за себе си. Такава бе играта с така наречените ,,джамени" (от джам – стъкло), или както още им казваха ,,содени топчета". Содени, понеже съществуваха по това време едни шишета за сода – газирана вода, в гърловината, на които бе поставена стъклена сачма – топче. Предназначението му беше да затапи бутилката, вследствие на вътрешното налягане на газа, както и да предпази от неволно изливане на содата от шишето при случайното му катурване. Един вид клапа, която пропуща само в една посока.    

     Някои от игрите нямаха състезателен характер, а по-скоро – наказателен. Или, избраният от наричането, биваше наказан да изпълнява определени задачи. Ако се справяше успешно, като познае, измами, надхитри, надбяга и прочее, друг играч, тогава предава наказанието на другия. Подобни игри бяха като: ,,Пусни, пусни кърпичка", ,,Мижанка", ,,Бъз" и други.   

 Началото на играта започваше с определяне на първенството, тоест кой ще започне първи да играе. Това ставаше с наричане. Извършваше се от един от играчите, който изговаряше точно определени изрази. В повечето случай  наричанията до голяма степен са римувани фрази, които нямаха определено съдържание и смисъл. Този играч посочваше по ред с пръст, на всяка дума един, от наредените в кръг участници. На който се падне последната дума от фразата, той започва първи играта. Имаше много наричания, като например:  

- ,,От небето до земята, айн, цвай, драй, нижи, нижи най. Оки, боки, шандароки, ала, бала ник и полвина дик";

- ,,Еднинка маслинка, кундур, кукуряк, камънче.";

- ,,Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа, Гено ми я иска, за да ме напляска.";

- ,,Ала бала Ница, бял фасул в паница. Ще го яде гост, пръв излезе тоз!";

- ,,Ала бала Ница, турска паница. Дей гиди Ванчо, баш калпазанчо."; 

- ,,Хей гиди Ванчо, наш капитанчо. Манджата ти ври, калпакът ти гори.";

- ,,Ини, мини, дуду, мини. Каравела, муставела. Джандата, котката, марамяо, пиш.";

- ,,Ала бала, портокала, баба ти е заспала между два чатала." и други все такива, до някъде безсмислени изрази, но така или иначе без тях игра не се подхващаше.

И днес в спорта се извършва подобна процедура, например във футбола, където съдията подхвърля стотинка, питайки ези или тура. 

Вярно е, че повечето едновремешни игри можем да определим като елементарни, с прости правила, но достатъчно занимателни и увлекателни. Тичане, скачане, прескачане, каквато е играта ,,Прескочи кобила", смях и чист въздух. Така растяхме като деца всички заедно, навън от задушните стаи и от фитнес залите, зачервени, изморени и в крайна сметка бодри, здрави и калени.