Димитровградската гара

Текст  М. Д. Милев

Чакалнята на Димитровградската гара. Обяд е. На пейката – кошница плетена от обелени върбови пръчки, покрита с шарена кърпа. От единия й край, през процеп стърчи и наднича уплашено, червената глава на кокошка.

Островърхо езиче припряно шава, като ту се подава, ту се скрива в  разтворената до край човка. Вижда се, че едва поема животворна глътка въздух. Вън слънцето е стоварило безжалостно цялата си жар. По разписание остава час, час и нещо за Пловдивския влак. Там поне, тръгне ли влакът, в коридора, до отворените прозорци, макар и в блъсканицата, все пак  ветрец ще подухне и ще разбие жегата, но не и тук в душната чакалня.

– Внимание, внимание! Пътническият влак от  Свиленград през Димитровград за Ябълково, Поповица и Пловдив се движи с  45 минутно закъснение. Повтарям, влакът...

– Туй то! – промърморва някой. – Мамка му!

................

 Жилеста, суховата женица, с опалено от слънцето лице, с отрудени, възлести  ръце е седналата до кошницата стопанка на червената кокошка. С края на забрадката си забърсва влажното чело.

–  Накъде така стрино? – пита съседката по пейка.

– Амчи при щерката ки, в Ябълково – отговаря, като поглежда тревожно към кошницата. – При Керка, голямата. Тя, средната, сим, в голям град се задоми, в Чирпан де, а малката следва вишну в Русията. Ей чак  Дунава.

– До Дунава е Русе, стрино?

– Е тъй де, Русията, Русията. Вишно в пансион учи ки. –  Лицето се озарява от едва доловима усмивка. – Много знае, сим, малката, голямо нещо ще става.

– Вишно, стрино, да не би да е висше?

– Тъй де, тъй де, вишно. – Пак надзърта към кошницата. – Ох, чакай да плювна в човката ки, да не хване да пукне животинчето. Виж как е зейнало, завалийчето.

– От вън, от другата страна на гарата, има чешма – посъветва съседката.

– А, знам ли, ки. Да не зема, сим, да се забъркам, айол*, да изтърва влака. А-а-а, сакън! По-добре да плювна. Жива ми се ще да я занеса на голямата де, на Керка в Ябълково, ки. Аз и на средната, в Чирпан дето е, сим, носила кокошчица, ама за малката далечко е ки.

Мъчително бавно се цедят минутите на Димитровградската гара... В горещината и приказката не става.

     .....................

– Внимание, внимание! Пътническият влак от  Свиленград, през Димитровград за Ябълково, Поповица и Пловдив се установява на първи челен коловоз. Повтарям, влакът....

Чува се пронизителен писък на сирена, скърцане на спирачки и стържене на колелета. Кошници, торби и чанти се юрват и опразват чакалнята и перона.

– Внимание, внимание! Пътническият влак за Ябълково, Поповица и Пловдив заминава от първи челен коловоз. Повтарям, влакът....
     Униформен кондуктор, провесен от вратата на  вагона надува свирка, машината изпъшква издълбоко – пуф-паф, пуф-паф,  бели облачета от пара облизват стъклата на купетата, колелета се подгонват по железните релси – трака-трак, трака-трак, трака-трак, а слънцето препича ли, препича...

       * Айол – Диал.  Обръщение за изразяване на близост, фамилиарничене