Текст М. Д. Милев
„Народе…????“,
ти нямаш сурат да МУ произнасяш името, камо ли да се кичиш с лика МУ!
Ти
„Народе…????“, с каква съвест МУ „честваш“ и „празнуваш“ годишнините от бесилото, вместо
сълза на този ден да отрониш!
Защо
ти, „Народе…????“, дириш сега песните МУ да пееш, с тефтерчето МУ да се
перчиш?!
Ей,
„Народе…????“, как допусна сиротната МУ майка, измъчвана и давена, да умре в мизерия?! Сакатият МУ брат, оставил кости за теб „Народе…????“, не ГО развя като знаме в полза
своя, а си отиде в смирение и сиромашия!
Не
се метнаха на раменете МУ, ни майка, ни брат, след смъртта Му, като ей тези юнаци, които сега
гледаме от екрана, редящи дитирамби за рождението или за бесилото МУ, застанали на трибуната
мазни, зализани, охранени и самодоволни, че са се докопали до властническия тлъст кокал, който със зъби и нокти пазят, но не за теб БЕДНИИ ми НАРОДЕ!!!
