Текст и 3D модел
М. Д. Милев
(Съчинения по време на пандемия)
На моите вехти къщи
От лоното на земята
нажежена лава
изригна гръмовно.
Там от пяната роди се
скала твърда и огромна.
С взрив ужасен, гръмко
от гръдта й нейна
се откърти Ти – жилава отломка.
Дялаха Те, къртиха Те
чукове и длета челични,
форма да добиеш
що-годе прилична.
Кола волска
и мъже силни, яки
в каменоломна
спряха:
– Виж Този!
За ъгъла става!
Чифт ръце тогава
напънаха мишци
и в колата волска
тежко Ти качи се.
На дувара до портата
в ъгъла зазидан беше.
С чудната си форма
стобора красеше.
На сватби, на кръщенки
в къщата – обител,
там от високо
беше им свидетел.
Черковната камбана
три пъти удари.
Сърцата що чули
звъна й от далеко
свиват се тревожно.
Знайно е от века:
клепалото щом затрака
вестява, че една душа грешна
в небитието се отправя.
И че портата след някой
за последно хлопва и затваря*.
Къща стара опустява.
Няма глъчка, няма врява,
няма песен тука.
Само глас на кукувица
жално ще закука.
С бурени и храсти
дворът е обрасъл.
Портата без панти
вятърът подхваща,
наляво, надясно
скърца и разклаща.
Дъждове, градушки,
виелици снежни
зида камен разрушават.
Всичко що било е
здраво не оставят...
Камъкът от зида горе
на земята паднал е изхлузен.
Огромен и самотен, жалък –
на никому за нищо вече е ненужен...
*
Традиция беше на село да се бие черковната камбана за
починал човек. Ако последователно два пъти зазвъни, след което следва пауза и
това се повтари в продължение на около 15 - 20 минути, означава, че се е
споминала жена, ако три пъти удари – значи е мъж.
Камбанарията, където бе закачена камбаната се извисяваше високо, така че звука
й да се чува надалеч.
И тогава съселяните се питаха едни други коя или кой е
напуснал белия свят. От уста на уста само след половин час цялото село знаеше в
коя къща се е случило нещастието. Жени с черни забрадки, с китка цвете и
бръшлян тръгваха към опечаления дом, за да изпратят чрез покойника, когато
душата му отиде на онзи свят, заръки към техните преселили се там близки. После
палеха свещичка за Бог да прости.
