КОДЕКСЪТ

 

 Текст 

М. Д. Милев                                             

(Съчинения по време на пандемия)

Неписаният кодекс, или алгебрата в  семейните връзки на племето българско 

На М и С

Двама братя М и С се женят. При това М > С. За съпругите на М и С, братята М и С са ДЕВЕРИ, а сестрите (ако има такива) на братята М и С, за съпругите на М и С са ЗЪЛВИ.

Съпругите на М и С, за братята М и С са СНАХИ. Такива са за всички близки на братята М и С. Между тях си снахите са ЕТЪРВИ. 

Ако съпругите на М или С имат братя, те за М или С са ШУРЕ-та. Съпругите на шуретата, за М или С, са ШУРЕНАЙКИ.

Ако съпругите на М или С имат сестри, те за М или С са БАЛДЪЗИ. Съпрузите на балдъзите, за М или С, са БАДЖАНАЦИ и така се обръщат един към друг.

Обръщението между братята М и С и съпругите им е:

  - към по-малкия брат С, съпругата на М се обръща с ДРАГИНКО + името С,

  - към по-големия брат М, съпругата на С се обръща с БАТЕ + името М,

  - към съпругата на М, по-малкият брат С и по-малката сестра (ако има такава) се обръщат с БУЛЬО,

  - към съпругата на М, съпругата на по-малкият брат С се обръща   с КАКО + името,

  - към съпругата на С, по-големият брат М се обръща с БУЛКА. Така се обръщат и родителите на братята М и С). (Булка идва от було, тоест от воала, с който младоженката се ,,забулва" по време на венчавката, а ,,венчавката" произлиза от венеца, който се поставя на главата на младоженката, когато става булка. С венец се отбелязва и чества всяко едно от най-важните събития човешки.)

  - към по-малките сестри на М и С (ако има такива), т.е. към зълвите, съпругите на М и С,  се обръщат с КАЛИНО (КЪЛ'НО) + името.  (излязло е от употреба и не се среща вече  като обръщение)

Братята М и С за родителите на съпругите си са ЗЕТЬОВЕ. Така ги нарича и цялата рода на съпругите.

Родителите на съпругите на М и С, за зетьовете М и С, са ТЪСТ и ТЪЩА.

Зетьовете М и С се обръщат към тъста и към тъщата с ДЯДО и БАБО.

Родителите на  М и С, за снахите, са СВЕКЪР и СВЕКЪРВА.

    Снахите се обръщат към свекъра и към свекървата с ТАТКО и МАЙКО.

Съпругите на М и С, след венчавката, носят името на съпрузите си с окончанието ,,-вица", или ,,-ца": М + вица; С + ца. (Днес тази форма,  поставяща в подчинено положение съпругите спрямо съпрузите, е отпаднала. Запазена е само, по желание, промяната на фамилното име на съпругата, приемайки това на съпруга. Така семейството има и се води с една обща фамилия.)

 Родителите на М и С и техните родственици, с родителите на  съпругите им и  техните родственици, са СВАТАНАЦИ.

    Сватанаците се обръщат един към друг със СВАТАНАК и СВАТЯ.

Децата се обръщат:

   - към братята и към братовчедите на баща си с ЧИЧО, към съпругите им с ЧИНА (СТРИНА).

   - към братята и към братовчедите на майка си с ВУЙЧО, към съпругите им с ВУЙНА (УЧЕНАЯ).

   - към сестрите на родителите си и към техните братовчедки с ЛЕЛЯ, към съпругите им с КАЛЕКО (СВАКО). 

Децата на М и на С са ВНУЦИ за родителите на М и С и за родителите на съпругите им. Те се за тях ДЯДО и БАБА и се обръщат към тях с ДЯДО и БАБО.

Децата на М са ПЛЕМЕННИЦИ за С и обратно. ПЛЕМЕННИЦИ са и за съпругите на М и С.

Децата на М и на С са БРАТОВЧЕДИ помежду си, а внуците на М и на С са ВТОРИ БРАТОВЧЕДИ помежду тях.

Бракосъчетанието на мъжа и жената – по-нататък МЛАДОЖЕНЦИ, започва с ГОДЕЖ и завършва със СВАТБА (ВЕНЧАВКА). В годежния ритуал родителите на бъдещите МЛАДОЖЕНЦИ за пръв път се срещат и запознават, за да уговарят месеца и деня за СВАТБАТА. СВАТБАТА е върховното тържество, при което са поканени (КАЛЕСАНИ) роднините от двете страни на бъдещето семейство. На този ден се сключва брачния договор, който може да бъде освен ГРАЖДАНСКИ, така и ЦЪРКОВЕН.

   Свидетелите при сключване на брака са КУМОВЕ за МЛАДОЖЕНЦИТЕ. Те се обръщат към тях с КУМЕ и КУМА, или КРЪСТНИК и КРЪСТНИЦА, понеже кумовете дават името – кръщават новородените деца на МЛАДОЖЕНЦИТЕ. Кумовете се обръщат към младоженците с КУМЕЦ и КУМИЦА. КУМОВЕТЕ се предават по наследство и са на висока почит и уважение от страна на МЛАДОЖЕНЦИТЕ и от техните родители.

   По време на СВАТБАТА  родителите на младоженеца избират и поканват познато, или близко семейство, което да ги замества (условно) през целия церемониал на СВАТБАТА. Това семейство са един вид ,,побаща" и ,,помайка" за младоженците и се именуват ПОБАЩИМИ  (Тук предлогът ,,по" не е частицата за превъзходна степен ,,по-", а е съответен на предлога ,,съ", означаващ заедност, съвместност. Подобен е примерът с побратим, посестрима, тоест събратя, нямащи родствена връзка, а такава получена само чрез обичай. В случая побащими следва да се разглежда като събащи, съродители). Счита се, че от момента, когато това семейство се съгласява и приема побащемяването, то гледа на младоженеца както към свой син, с всички произхождащи от това семейни отношения. Например по-малките дъщери на ПОБАЩИМИТЕ са зълви за младоженката и се обръщат към нея с БУЛЯ. ПОБАЩИМИТЕ са на същата почит от страна на МЛАДОЖЕНЦИТЕ, както младоженците се отнасят към родителите си и се обръщат към побащимите с ПОБАЩИМ и ПОМАЙЧИМА, а побащимите за младото семейство са УЛНУК и УЛНУЧКА и се обръщат към тях по име. Децата на улнуците се приемат от побащимите като свои ВНУЦИ. Двете семейства се сродяват и уважават за цял живот.

      Преди сватбения ритуал младоженката си избира помощнички, наречени ШАФЕРКИ,  било при обличането на булчинската рокля, било при ,,пазенето" на младоженката пред вратата и ,,пазареното" с младоженеца, т. е. при ,,откупа" на булката, било при поддържането на шлейфа на булката когато се извежда от домът й, и прочее. ШАФЕРКИТЕ обикновено са млади неомъжени момичета от най-близкото обкръжение на булката, като приятелки или близки, като по-малки сестри и племенички.

    Същото прави и младоженеца, подсигурявайки се с подбрани от него ШАФЕРИ, които да следят за реда по време на ретуала, да помогнат на младоженеца да ,,преодолее" ,,защитата" застанала пред вратата на булката, за да стигне до нея и т. н.

  

Коментар 

   Кодексът, като понятие, е сбор от задължителни за  изпълнение правила, които следва да бъдат прилагани в някоя от областите на човешката дейност. Спазването на правила по принцип, обаче, отнема част от личната свобода, а понякога е и против волята да се прави това, което не е персонално изгодно и удобно.

    Естествено е неприятното усещане, когато зет трябва да се обръща към тъщата си с ,,бабо" особено, ако има незначителна  възрастовата разлика между тях; или за чужди до скоро хора, станали по стеклите се обстоятелства свекър и свекърва, да се наричат от снахата ,,татко" и ,,майко";  или да се казва ,,буля" на съпругата на по-големият брат, въпреки че тя може да е по-малка от девера си по години; или да се припознае като ,,съмайка" и ,,събаща" до вчера далечно и непознато семейство, наричано за напред ,,побащими“. Защо на по-възрастните с година-две брат или сестра да не се наричат по име, а с ,,бате" или с ,,како"? А и защо, след като всеки е кръстен и притежава собствено име, в това число и дядо  Иван, да не се обръщат внуците му към него с ,,Иване", а с ,,дядо"? 

     Като отговор на тия, на пръв поглед неприемливи,  и до някъде ирационални постановки в битовото общуване, следва да се приеме презумпцията на нашите деди насочена към изграждане на йерархия в семейната среда, с въвеждането на съответните обязаности за отношенията и обръщенията между членовете на рода. Порядки произтекли предимно за вменяване на възпитание и за уважението, което по-младите трябва да имат и изразяват към по-възрастните. Тези, които са по-опитни, по-знаещи, от които сме научили да изговаряме първите си срички ,,ма-ма", ,,та-та", ,,ба-ба" и които са протегнали грижовна ръка, за да направим първите си неуверени крачки в живота.

    В заключение на аритметиката за функционално зависимите връзки в едновремешното българско семейство, от позицията на съвремието ни, би следвало да отбележим, че ако искаме да не се размием и обезличим като род, трябва да съхраним, да опазим и продължим завещаните ни от векове традиции на нашето племе.

   

               Бележка

Кодексът ни е твърде сложен

и до нейде вехт и старомоден,

но всеки тук е демократ свободен,  

европеец, на който дано да се случи, 

кодексът горе-долу някак да научи.

Най-вече, ако може да го спазва:

на майка си леля да не казва,

и баща му да се не мръщи –

към него с ,,Ей, старче" да се не обръща!

        Главоблъсканица:  

Какво е, ако чина ми, която е зълва на балдъзата ми, е етърва на тъщата на шурея на моя баджанак?

         Отговор:

  Атартсес ан аканаждаб  и атакйам ан атакйанеруш  ас инежъмо аз етицвочич им.

 

ТРЕТИ МАРТ

 

 Текст 

М. Д. Милев                                             

(Съчинения по време на пандемия)   

Имаше знакови моменти и събития в най-новата ни история, които донякъде събуждаха разединението ни по оста русофилство и русофобство. Но това, което се случи след 24 февруари тази година, този разнобой доби колосални размери. Вярно, няма здравомислещ човек, който да не застане срещу всяка война, особено, ако тя е братоубийствена!

Разбира се тук, с невиждана до сега сила, се намеси пропагандата. Ако по време на Третия райх Гьобелс е можел да говори на немците само по митинги и сборища, сега съвременните Гьобелсовци имат и вестници, и радиа, и телевизии, и най-вече имат социалните мрежи от интернет, в които прокарват своите пропагандни версии. Няма изказване поднесено в ефира, да не се подлага на злостни коментари, в повечето случаи от невежи и необразовани хора, а в други случай – от платени такива. Последното съсловие е най-опасното. При него действа силата на парите. Повече от ясно е, че богатите ще могат да насаждат в главите на хората своите пропагандни цели, чрез платените си марионетки и клакьори. А ние много добре знаем кои са богаташите в днешния свят и колко са загрижени, виждате ли, за нашето, както те го представят, а в действителност -- за тяхното благополучие!

Ето и проповед: на трети март, ние българите, не сме се освободили от пет вековните окови и не сме се върнали отново като етнос на картата на света, а обратното – били сме едва ли не поробени от ,,омразните" руснаци. Те са оставили костите си по нашите земи край Плевен, на Шипка, Стара Загора за всичко друго, но не и за свободата ни. А и продължението на това втълпяване: не може този ден да бъде считан за национален празник, едва ли за признателност към освободителите! И разцеплението помежду ни още повече разраства и увеличава мощта си. На кого е нужно това? Разбира се не и на нас българите! От това печели тоя, който поръчва музиката, а до някъде и жалките музикантчета - глашатаи. 

Очевадно е, че нацията ни намалява прогресивно, заради беднотията ни, заради ниската ни раждаемост, заради повишената ни смъртност, заради бягащите към летищните терминали млади хора, а на първо място заради некадърни и корумпирани управници. И ако не се усетим о време, че ни манипулират, че ни насаждат от вън вътрешна омраза и непоносимост един към друг, и най-вече на такъв ден като Трети март, когато трябва да честваме свободата си, ако не се осъзнаем, че ни ограбват физически и душевно и ако не се обединим и опълчим срещу всичко това,  то на благодатната земя,  на която все още стоим, племето ни ще изчезне, ще бъдем заличени като народ,  отнасяйки със себе уникалната си битност, култура и традиции.