Песен за Въжето

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   

ТИ примка Си

на бесилка страшна!

Колко ли живота

на съдби злощастни

смразяващо, без жал,

от гърло ТИ изтръгна

публично, пред народа

там, на ешафода?!

На палача инструмент!

С ТЕБ тоя слуга низши
трябва да изпълни

заповеди с висше

на сатрапи – велможи,

натрапили

законите си безбожи.

С ТЕБ злодеи жестоки

крака и ръце връзват

на нещастник грешен,

от тях обречен

на мъчения ужасни,

за деяния негови, неясни.

ТИ спасяваш 

в пустошта животи.

Мях от яре спущаш

в геран дълбоки,

някъде в пустинята дива.

Глътки животворни
жадно керванът  попива

и отново тръгва той

в огнения зной

през пясъци безбродни.

С ТЕБ грации, богини,

момичета ,,златни"

света покоряват.

С ТЕБ ,,Чинари" играят

хоро вито –

танец страховити!

С ТЕБ венец  даряват

на рода ни в прослава!

С ТЕБ камбани от бронз ляти

звънват в такта хороводен 

и разнасят новината,

че е празник всенароден,

че родил се синът божи.

И когато, някак си незнайно,

кола някъде се счупи,

ТИ я теглиш и влачиш.

Или когато случайно

пропадне в яма,

пак дърпаш я и вадиш!

А ето, на двора гюрултия

от дечица насъбрани:

с пъстрички премяни

момиченца, момченца
с ТЕБ скачат
и играят ,,на въженце".

КОВИД 19

Текст и илюстрации 
М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)

По време на китайската Нова година опасен нашественик нападна човечеството и го покори по всички географски ширини. Щото човеците не разполагаха с подходящо отбранително оръжие.

Разкиха се  Маца бяла,

та уплаши орда цяла

от котараци черни,

лудетини безмерни,

гушнали се под юргана,

метнат на дивана.

Разбягаха се подивели,

такъв вирус не видели!

Кой на ляво, кой на дясно

заскачаха лудо, бясно.

За секунда тупурдия

и без много гюрултия,

всеки притаи се,

по единично скри се,

без да мърда, без да шава,

за да не се заразява –

на метър-два разстояние,

според здравни предписания...

Луд гидия

Текст 

М. Д. Милев 
(Съчинения по време на пандемия)

На   Г.  и  М.,  за  това, 

че подсказаха темата

и  я  онагледиха.

(По Пенчо Славейков)

Не е лудо, като други, шефът на Русия,

на пиано свири, тоя ми  ти,  луд гидия.

Рано утрин  Путин почва леко,

свири леко, а се чува надалеко.

Де го чуха Тръмп и президентша Клинтън,

плесват с ръце и залавят хоро вито.

Напред, назад  и отново, скачат подивели,

с пръсти щракат, тропат, като не видели...

Дойде пладне, пусти Путин не почива,

колко свири, толкоз повеч зле отива:

Доналд, Клинтън  снагите си кършат,

гьобек хвърлят, пот от чела бършат...

Падне вечер, свирня не престава,

на  Тръмп и Хилари, Путин мир не дава.

Свирѝ, свирѝ! Ради бога, не кандисвай!

Що е дарба, луд гидийо, не заптисвай!

Де, да видим, що е това за свят чудо,

как тъй стана – янки да подскачат лудо?!

Криво седи, право съди стар кадия:

– Пощури ги тези янки, Путин луд гидия!