Песен за Въжето

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   

ТИ примка Си

на бесилка страшна!

Колко ли живота

на съдби злощастни

смразяващо, без жал,

от гърло ТИ изтръгна

публично, пред народа

там, на ешафода?!

На палача инструмент!

С ТЕБ тоя слуга низши
трябва да изпълни

заповеди с висше

на сатрапи – велможи,

натрапили

законите си безбожи.

С ТЕБ злодеи жестоки

крака и ръце връзват

на нещастник грешен,

от тях обречен

на мъчения ужасни,

за деяния негови, неясни.

ТИ спасяваш 

в пустошта животи.

Мях от яре спущаш

в геран дълбоки,

някъде в пустинята дива.

Глътки животворни
жадно керванът  попива

и отново тръгва той

в огнения зной

през пясъци безбродни.

С ТЕБ грации, богини,

момичета ,,златни"

света покоряват.

С ТЕБ ,,Чинари" играят

хоро вито –

танец страховити!

С ТЕБ венец  даряват

на рода ни в прослава!

С ТЕБ камбани от бронз ляти

звънват в такта хороводен 

и разнасят новината,

че е празник всенароден,

че родил се синът божи.

И когато, някак си незнайно,

кола някъде се счупи,

ТИ я теглиш и влачиш.

Или когато случайно

пропадне в яма,

пак дърпаш я и вадиш!

А ето, на двора гюрултия

от дечица насъбрани:

с пъстрички премяни

момиченца, момченца
с ТЕБ скачат
и играят ,,на въженце".