Сбората

 

Текст  М. Д. Милев

       Сбората. Тъй се знаеше. За нея, за Сбората, искам сега да припомня и да върна времето далеч назад. Защото днес е 1 юни и защото подготовката от днес започваше. Имаше едно всеобщо възбуждение между хората. Знаеше се, че много от родата, от близо и от далече, кой с каруци, кой с коне и с магарета, кой пеша ще нападнат селото, ще гостуват.

     Домакините постилаха отрано новите шарени черги, извадени от долапите и сандъците, миришещи на нафталин. А чорбаджията пък осигуряваше мръвката и пиенето. За мръвката грижа имаше и селската управа. Даваха по една ялова крава или младо даначе на касапина бай Георги. Ако не втасаш да се вредиш и да вземеш някое кило говеждо, тогава посягаш или на някой угоен петел, или на яре от личното стопанство. Задължително се вземаха най-малко по една каса бира и една с лимонада. Ракия и вино всяка къща си имаше закътани в килера, за такива случаи.

      Към надвечер на Първи, откъм центъра, от площада, най-напред проехтяваха няколко удара на тъпана, после засвирваше цялата чалгаджийска група, пазарена от кметството предварително за целта. В тишината звуците достигаха чак до най-отдалечената махала на селото. Хората чакаха този музикален знак и на тайфи, на групи, по семейства, се изнизваха на там, където думтеше тъпана. На плочника пред киносалона, на мегдана, народ, народ бол, нагизден, пременен, като за сватба. После следваха речи, заря и накрая до късно вечерта се виеха хора. На тоя ден, на Първи, беше прелюдията на Сбората. 

      Същинската част започваше от рано на Втори. Със сергии, отрупани с всякакви шарени дрънкулки, свирки и пищялки, със сладоледени колички, всяка с по два гюма, за бял и розов сладолед и вафлени фунийки, с търговци придошли от съседния град. Тъпанът пак задумтяваше. Певица с оркестъра подхващаха хороводни песни. Гости и домакини по всички улички се стичаха към мегдана. А там се захващаха буйни хора. Деца от всякакъв калибър се гонеха през глава, навирайки се между гъмжилото от хора, кое размахало завързано с конец балон, кое надуло дудуче. Смях, глъчка и веселие.

        Това беше тя, Сбората. И беше от женски род. Като грижовна майка събираше децата си, на този ден, на Втори юни, да се отпуснат, да забравят грижи, да загърбят сивото ежедневие, да се повеселят.

        После научихме, че правилно било да се нарича този селски празник с думата от мъжки род — Събор, някак си по-патриархално да звучи. Да, но за мен, за моето поколение на село, си остана оная родна, като майка дума, СБОРАТА!

            PS. Говоря за Втори юни, без да акцентирам какъв ден е той за нас, българите. Защото това е друга, много сакрална за нас дата, когато изправяме собствената си съвест пред саможертвата на стотиците наши герой и патриоти, и свеждаме глави в едноминутно мълчание пред тях, пред светлата им памет.