Пей сърце

        

Споделил  М . Д. Милев

      Разказвали са ми, че едно време в градината баба ми е отглеждала моркови, леща, нахут, зеле, тиква, чесън, картофи – ей така, само с мотиката, с малко водица и поевечко слънце. Дядо пък е садил в двора фиданки от ябълки, сливи, кайсии, бадеми, орехи. От тях баба е правела ошав, а от нахута, от тиквата — печени ядки. И всичко това, представяте ли си, без да е било обработено с химикали, торове, препарати, се е слагало от земята направо на софрата. 

      Да не повярваш, че киселото мляко не е било с 1,5% или с 2% масленост, а сиренето не било от сухо мляко, а от прясното овче, издоено от дядо. Освен това, нито са чували, нито са виждали тофу, гуава, аспержи, манго. Ако някой спомене ,,аспержа", баба ми щеше да пита: "Това да не би да е някоя нова болест по кокошките?". Защото, горките, тогава къде ти — да са имали избор да отидат в някоя голяма чуждестранна търговска верига с гръмко име, като ,,Кеш Кери", примерно. Та, да си напазаруват от там чуждоземни продукти, било то моркови от Турция, леща от Азърбайджан, нахут от Аржентина, чесън от Китай, ябълки от Полша, орехи от САЩ.

      Как е възможно да се слага на трапезата, без да се знае, с витамините ,,А" ли е, с ,,В" ли е, с калций ли, с магнезий ли, да не говорим за толкова важния селен или цинк? Има ли, няма ли пробиотици, омега-3 мастни киселини или други подобни? Въобще, да ги съжалиш тези стари хорица, как ли са живели с толкова незнание за обкръжаващия ги свят! Е, някак си — живееха и то бая години.

      Вижте, днес ние сме еволюирали. Ползваме само сертифицирани, стандартизирани и правилно етикетирани неща. Спазвайки всички научни диетоложки препоръки, можем категорично да заявим: ядем качествени продукти и се храним изключително здравословно. 

   За качеството да вземем за пример  нашия домат ,,Биволско сърце" и турския. Най-напред, името. На въпроса ,,Какво ядеш, бе?" да отговориш ,,Биволско сърце ям, брат ми!", как ще ви прозвучи? После, турския домат, ако го удариш в земята, ще подскочи като пинг-понг топче поне на метър-два и ей богу, здрав и читав ще остане. Може и тенис да играеш с него. Не се мачка, не се чупи – направо си е за строеж. А за нашия да не говорим —нетрайна работа. За това няма да го намериш във веригите. Само на село някоя баба, дето не я разбира много, много и не връзва кусур на името, си го сее в градинката. Е, вярно, като го разрежеш – аромат, вкус, душа, но си е на бивола орган!

    Това исках да споделя: колко невежество е имало, каква оскъдица е било и какво е днешното дередже — пей сърце.