неделя, 27 ноември 2022 г.

Чичо Йордан, чина Злата и братовчедката Тота

 


Съавтор: 
 М. Д. Милев

През един майски следобед чина ми Злата, по заръка на дъщеря си, братовчедка ми Тота, която беше санитарка в една МБАЛ, се обърна към чичо ми Йордан, копаещ с голямата мотика в зеленчуковата градина, с думите:
       –  Данчо, наближава да навършиш 65 години. Време ти е да си направиш един обстоен медицински преглед. 
       – Но защо? Чувствам се много добре, ма Злато!
      – Защото профилактиката, Йордане, трябва да се прави сега, когато си още читав и силен – отвърна много убедително тя. 
И така, чичо ми, с не голяма охота, отиде на другия ден при джипито си. Лекарят, разбира се, според всички медицински правила, го изпрати с направление за полагащите се му там изследвания. Седмица по-късно докторът му съобщи, че се справя отлично със здравето си. Между другото спомена, че два-три резултата от изследванията са със съвсем леко занижени показатели и следва да бъдат вкарани в нормата. И му написа рецепта:
    1. Аторвастатин таблетки, за намаляне на  холестерола,
         2. Лозартан, за сърце и хипертония,
         3. Метформин, за предотвратяване на диабет, 
         4. Поливитамини, за повишаване на имунитета, 
         5. Norvastatin, за да не вдига кръвното,
         6. Desloratadine, против евентуална алергия.
      Отиде чичо Данчо в аптеката, бръкна дълбоко в джоба, в който заделяше част от пенсията си и плати тъй полезните илачи. А понеже лекарствата се оказаха твърде множко, за да се не дразни стомахът, превантивно докторът му назначи по-късно Омепразол и диуретика Dehidratin Neo, за да се избегнат някой неприятни отоци. В същото време, чичо Йордан забрави, дали зелените хапчета за алергия трябва да се вземат преди или след хапчетата за стомах, а жълтите хапчета за сърце по време или след хранене, заради което се наложи отново да посети доктора. Там му бяха дадени кратки наставления как да се приемат предписаните медикаменти. Не пропусна да сподели на лекуващия, че се чувства малко напрегнат и донякъде депресиран, така че му беше препоръчано да пие и Алпразолол Сукцедал за спокойствие и за сън. След всичко това чичо ми, вместо да върви на подобрение, започна да се усеща някак си  неразположен. Държеше лекарствата в шкафа в кухнята и не  можеше да излезе от къщи, за да нагледа зеленчука, защото не минаваше дори миг от  деня, без да взема хапове.       
 Преди няколко дни беда сполетя чичо Данчо – хвана го някакъв вирус. Чина Злата, като му оправи леглото, както правеше винаги, освен че му запари чай от лайка с мед и напълни чашка греяна ракия, побърза да се обади и да повика джипито. След съответния преглед, докторът я успокои, че няма проблем, че всичко ще се размине както е дошло, за което трябва да пие Tapsin Forte и SANIGRIP през деня и през нощта заедно с Ефедрин, а за появилата се тахикардия трябваше задължително да приема  и Атенолол, като добави за всеки случай антибиотик Амоксициклин по 1 грам на 12 часа в продължение на 10 дни. 
      – За евентуални налепи в гърлото и херпеси в рзултат на повишената температура – каза докторът, – подходящо ще да е да се взема Флуконол със Зовиракс. И лельо Златке, по-малко мед слагай в менюто на чичо Данчо, защото може да отключи диабет, ако вече не се е случило. Впрочем, купете си глюкомер на швейцарската фирма ,,Welion", за да се следи поне два пъти седмично захарта, преди да изпиша Vokanamet филмирани таблетки от 50/1000 mg. 
Заради обездвижването, което получи от залежаването и от невъзможността да поработва в зеленчуковата градина както преди, чичо Йордан от няма и какво да прави, започна  да чете в леглото листовките на всички лекарства, които приема. Най-сетне разбра какви са противопоказанията, предупрежденията, предпазните мерки, страничните ефекти и медицинските взаимодействия. Беше ужасно: не само може да припаднете – пишеше там, но може да имате камерна аритмия, необичайно кървене, гадене, хипертония, бъбречна недостатъчност, парализа, гърчове, психични промени и множество други страшни неща. Изплашен до смърт, той се обади на лекуващия, но оня с широка усмивка му каза да не се тревожи.
     – Спокойно, бай Данчо, не се притеснявай! Това са глупости! – рече, като му изписа  антидепресанта  Сертралин 100 mg с  Ривотрил.  И тъй като го боляха ставите от залежаването, му даде и Диклофенак.
    Чичо Йордан, преди да посети аптеката, все по-често взе да се отбива до банкомата, където теглеше от пенсийката си. А тя взе да изтънява и да не достига ни за храна, ни за ток, ни за вода. Наложи се с чина Злата да не си дояждат, да стоят на студено, да пестят от всичко, освен от животоспасяващите хапчета. Започна чичо ми, да се чувства все по-зле и по-зле и затова на лекарят му се наложи да дава най-новите, съвременни лекарства, някои от които трябваше да се купят от близката чужбина. Дойде и момента, когато на горкия ми чичо Данчо не му оставаше време ни през деня, ни през нощта, да не пие хапове, и изобщо не можеше да спи, въпреки приема на хапчетата против безсъние, които му бяха предписани. 
   Стана толкова напрегнато и непосилно за чичо Йордан, че през един прекрасен майски ден, съгласно указанията за страничните ефекти на лекарствата, той взе, че се .... спомина. На връх на 66-тата си годишнина...
      Всички бяха на погребението: чина Злата, братовчедката ми   Тота, но най-силно плака аптекарката.... 
И до днес чина ми Злата разправя, че за щастие го е изпратила навреме на лекар, защото иначе щял е да си отиде от този свят далеч по-рано.

         Послеслов:
  Сигурно, ако чичо ми не беше приемал толкова илачи, а беше похапвал от всичко с мярка и според телесните си нужди беше сръбвал умерено количество 50 градусов "антибиотик" от ферментирали сливи със салатка от кисело зеле, поръсено с червен пипер и полято с малко зехтин, след което да закъши топъл комат квасен хлебец с парче сланинка, овъргаляна с праз и "загасена" с чаша червено вино, и всеки ден да копаеше с голямата мотика в зеленчуковата градина, той, чичо ми Йордан, уверен съм, все още щеше да е жив и да гони стотачката!
  


вторник, 2 август 2022 г.

За порасналите над седемдесет години момчета

  Текст 

М . Д. Милев                                             

(Размисли по време на пандемия)   


      Средната възраст за българските мъже, според статистиката към началото на 2022 г., е 70 години. Нека  да анализираме този факт.
     Ако условно сто мъже  доживеят до 80 години, то следва реципрочно други сто мъже да доживеят до 60. За последните с прискърбие се казва, че са си отишли ,,без време". 
     А всеки  живеещ след средната възраст, след седемдесетте, е с БОНУС, с една скъпоценна добавка за живот дадена му СВИШЕ. Би трябвало този БОНУС да се използва възможно  най-рационално: не за трупане на дивиденти, не за правене на кариери, не за нови градежи, не за имане. За него, за порасналото момче, те вече не са му необходими! Ако е оставил следа след себе си, това се е случило през годините, когато е учил, когато е работил, когато е любил, когато е плодил и е създавал наследство, когато е градил семейното огнище, когато бъдещето е било пред  него. 
       Сега най-разумното е само едно единствено: 
       - да се радва на деня още от изгрева; 
      - да вижда красивото във всичко, което го заобикаля и да му се наслаждава; 
      - да се стреми да поддържа колкото може бодър духа си; 
  - да бъде полезен с каквото и както може според възможностите и според силите си;  
   - да се грижи и да пази здравето си, за да не тежи на близките си и на себе си; 
      - да бъде сърдечен и добронамерен в общението: 
       - да дава обич, за да я получава; 
       - да изживява дните си като за последно! 
       Защото няма как да знае (и слава богу), колко във времето е отреден  БОНУСЪТ му.

                                       Епилог
     Той беше деветдесет годишен, тя с десет години  по-млада. Той все болнав, тя около него читава и чевръста – до оная година и пломба на зъб нямаше. Но по-лани я хвана пародонтозата и завчера сложи  протези. Усмивка цъфна на лицето й. Бе толкова доволна и радосна. Днес минавам покрай тях. На вратата скръбен лист. За дядо Проданов е, си викам. Чета:
    ,,  .... с прискърбие  .....  днес почина .... Иванка Проданова на 80  ...".

        Мисля си за БОНУСА. На кой повече, на кой по-малко. Живот!
 


 . 

неделя, 10 юли 2022 г.

РОДОСЛОВИЕТО (Продължение II )

       

Текст  М. Д. Милев


       Род Кафадарови                           

           Поводът да добавя към Родословието, като второ продължение генеалогията на род Кафадарови и род Вичеви, може да се открие в цветната релефна схема поместена в преамбюла на Родословието озаглавена ,,Родословните връзки на моето семейство". На схемата е показана  родствеността  между семействата  Милеви и Кафадарови. Но трябва с признателност да спомена, че това ми начинание се осъществи благодарение на издирванията и записките на представителя на род Кафадарови господин Атанас Илиев Кафадаров – труд похвален, усилие заслужаващо  уважение. Именно върху  тези сведения, копия от оригиналите, на които помествам по долу,  изграждам изцяло Продължение II на Родословието.

    Кафадаровският и Вичевият род споделят нерадостната участ на хилядите наши съотечественици,  да бъдат изтръгнати насилствено от родните им места от Беломорска Тракия и Егейска Македония след балканските междуособици в началото на миналото столетие. За това корените на тези семейства и родове се губят някъде там, заличени от асимилаторската политика на Гърция и Турция, характерна с тормоз и издевателства над българския етнос.

          Родът ,,Кафадарови" може да се проследи от прародителя Атанас Кафадаров, роден през 1870 година в село Дамян, намиращо се в  Егейска Македония, Гърция. По това време в този край, голяма част от населението е смесица от гърци,  българи и турци, понеже векове наред е бил в пределите на Османската империя. Говори се в рода, че в къщата на Атанасовия баща (името му не се е запазило в родовата памет), е отсядал  познат търговец от близкото  Корча (сега градът е в границите на югоизточна Албания с името   Korçë), минавайки често по търговски дела през Дамян. Тогава Корча също е било селище със смесено население, предимно от албанци и българи. Самарджиев, с това фамилно име са  знаели корчанина, е имал седем дъщери и много му е допадал за зет младия Атанас. В последствие, не след дълго, една от дъщерите –  Магдалена, се омъжва за Атанас Кафадаров. 

         След Първата световна война, през 1923 година семейството на Атанас Кафадаров е принудено да напусне село Дамян и да се изсели от Гърция. Така Кафадаровският род попада в град Пловдив, където се установява, разраства и се развива. Подобна е съдбата и на Вичевия род, коренът на който е в село Горгопик, намиращо се не далече от село Дамян, Егейска Македония.


                                           РОД  „К А Ф А Д А Р О В И“

Поколение:

Първо

Второ

Трето

Четвърто

Пето

Шесто

 

 

 

 

 

 

1. Атанас Кафадаров

(р. 1870, Дамян GR,

+ 1956, Пл., BG)

Съпруга Магдалена

(р. 1873, Корча ALB, +1915, Дамян GR)

1. Мария

(р. 1905, Дамян GR,

+ 1994, Пл., BG)

Съпруг Антон

Сидеров (р.1900+1999)

 

1. Георги (р.1926, +1990,  Пл., BG )

Съпруга Мария


1.Тони

 (р.1953)

Съпруга

Венера

1. Мими (р.1981)

 

2. Ева (р.1992)

 

2.Елена

 

 

2. Трайко

Съпруга  

Лалка

 

 

 





2. Илия  (р.1911,Дамян GR,

+ 1990, Пл., BG)

Съпруга Мария (1.2.0.0.0.) от род „Вичеви“

 

      1.Атанас(р.1937, Пл., BG)

Съпруга

Барбара Гловаска (р.1941, Варш.,PL)

 1. Нанси  (р.1977, CAN)     Съпруг  Майк

 

 

 2.Сузан (р.1980, CAN)

Съпруг

Джейми

1. Мика (р.2010, CAN)

 

 2. Габи (р.2013, CAN)

 

 2. Костадин (р.1943, Пл.BG)

I съпруга

Мария

 

 

 

II съпруга

Веса

 

 1. Илиян (р.1970, Пл., BG)

Съпруга

Надежда (1.7.2.2.7.5.2.1.)   от род „Попов Милеви“

1.  Митьо (р.1991, Пл., BG)

 

2. Стоил (р.2001 Пл., BG)

 

 2. Мариан (р.1980, Пл., BG)

Съпруга

Ели

 1. Тони (р.2017, US)

 

 2. Костадин (р.2020 US)

 

3. Мартин (р.1984, Пл., BG)

Съпруга

Иза

 1. Мишо (р.2017 Пл., BG)

 

3.Тодора

 

 

 

 

 



                                           РОД    „В И Ч Е В И“

Поколение:

Първо

Второ

Трето

Четвърто

Пето

Шесто

 

 

 

 

1. Петко Вичев

 

Съпруга

Трайка

( + 1961, Пл., BG)

 

 

1. Тина

 

 

 

 

2. Мария (р. 1914, ГоргопикGR, +1991, Пл., BG)


Омъжена за Илия (1.2.0.0.0.) от род Кафадарови“

 

 

 

3. Маха (р.1912, Горгопик, GR, +2000, Пл., BG)

 

Съпруг

Вангел (1910, Крива, GR, + 2003, Влас, BG)

 

1. Надежда (р.1938, Пл., BG)

 

Съпруг

Румен, (1936, Пл., BG)

1.Иван(р.1961) 

Съпруга

Христина

1. Христо

 

 

2. Калоян

 

2. Румен (р.1971, Пл., BG)

Съпруга

Петя

 

1. Алекс

 

 

2. Виолета (р.1941, Пл., BG)

 

Съпруг

Илия Гайтанков

1. Вангел (р.1974, Пл., BG)

Съпруга

Антония (р.1980)

1. Давид (р.2010, Лисабон, PT)

 

2.Софи (р.2014, Лисабон, PT)

 

2. Деси (р.1972, Пл., BG)

Съпруг

Оливър  Олтиверос, (р. 1972)

1.Мия (р.2012, Лондон, UK)

 

3. Лена (р.1941 ?) Съпруг

Христо

1. Весела (р.1971 Съпруг

Лука Бери

1. Брендън (р.2000)

 

2. Мишо

 

 



Отметки :
1). Атанас Ил. Кафадаров (1.2.1.0.0.) от род „Кафадарви“ е издирил сведенията и е записал данните за род „Кафадарви“ и за род „Вичеви“.
2). 
Настоящите родословия са под редакцията на М. Д. Милев (1.7.2.7.5.2.) от род „Попов Милеви“
3). Копие на записките: