неделя, 27 ноември 2022 г.

Чичо Йордан, чина Злата и братовчедката Тота

 


Съавтор: 
 М. Д. Милев

През един майски следобед чина ми Злата, по заръка на дъщеря си, братовчедка ми Тота, която беше санитарка в една МБАЛ, се обърна към чичо ми Йордан, копаещ с голямата мотика в зеленчуковата градина, с думите:
       –  Данчо, наближава да навършиш 65 години. Време ти е да си направиш един обстоен медицински преглед. 
       – Но защо? Чувствам се много добре, ма Злато!
      – Защото профилактиката, Йордане, трябва да се прави сега, когато си още читав и силен – отвърна много убедително тя. 
И така, чичо ми, с не голяма охота, отиде на другия ден при джипито си. Лекарят, разбира се, според всички медицински правила, го изпрати с направление за полагащите се му там изследвания. Седмица по-късно докторът му съобщи, че се справя отлично със здравето си. Между другото спомена, че два-три резултата от изследванията са със съвсем леко занижени показатели и следва да бъдат вкарани в нормата. И му написа рецепта:
    1. Аторвастатин таблетки, за намаляне на  холестерола,
         2. Лозартан, за сърце и хипертония,
         3. Метформин, за предотвратяване на диабет, 
         4. Поливитамини, за повишаване на имунитета, 
         5. Norvastatin, за да не вдига кръвното,
         6. Desloratadine, против евентуална алергия.
      Отиде чичо Данчо в аптеката, бръкна дълбоко в джоба, в който заделяше част от пенсията си и плати тъй полезните илачи. А понеже лекарствата се оказаха твърде множко, за да се не дразни стомахът, превантивно докторът му назначи по-късно Омепразол и диуретика Dehidratin Neo, за да се избегнат някой неприятни отоци. В същото време, чичо Йордан забрави, дали зелените хапчета за алергия трябва да се вземат преди или след хапчетата за стомах, а жълтите хапчета за сърце по време или след хранене, заради което се наложи отново да посети доктора. Там му бяха дадени кратки наставления как да се приемат предписаните медикаменти. Не пропусна да сподели на лекуващия, че се чувства малко напрегнат и донякъде депресиран, така че му беше препоръчано да пие и Алпразолол Сукцедал за спокойствие и за сън. След всичко това чичо ми, вместо да върви на подобрение, започна да се усеща някак си  неразположен. Държеше лекарствата в шкафа в кухнята и не  можеше да излезе от къщи, за да нагледа зеленчука, защото не минаваше дори миг от  деня, без да взема хапове.       
 Преди няколко дни беда сполетя чичо Данчо – хвана го някакъв вирус. Чина Злата, като му оправи леглото, както правеше винаги, освен че му запари чай от лайка с мед и напълни чашка греяна ракия, побърза да се обади и да повика джипито. След съответния преглед, докторът я успокои, че няма проблем, че всичко ще се размине както е дошло, за което трябва да пие Tapsin Forte и SANIGRIP през деня и през нощта заедно с Ефедрин, а за появилата се тахикардия трябваше задължително да приема  и Атенолол, като добави за всеки случай антибиотик Амоксициклин по 1 грам на 12 часа в продължение на 10 дни. 
      – За евентуални налепи в гърлото и херпеси в рзултат на повишената температура – каза докторът, – подходящо ще да е да се взема Флуконол със Зовиракс. И лельо Златке, по-малко мед слагай в менюто на чичо Данчо, защото може да отключи диабет, ако вече не се е случило. Впрочем, купете си глюкомер на швейцарската фирма ,,Welion", за да се следи поне два пъти седмично захарта, преди да изпиша Vokanamet филмирани таблетки от 50/1000 mg. 
Заради обездвижването, което получи от залежаването и от невъзможността да поработва в зеленчуковата градина както преди, чичо Йордан от няма и какво да прави, започна  да чете в леглото листовките на всички лекарства, които приема. Най-сетне разбра какви са противопоказанията, предупрежденията, предпазните мерки, страничните ефекти и медицинските взаимодействия. Беше ужасно: не само може да припаднете – пишеше там, но може да имате камерна аритмия, необичайно кървене, гадене, хипертония, бъбречна недостатъчност, парализа, гърчове, психични промени и множество други страшни неща. Изплашен до смърт, той се обади на лекуващия, но оня с широка усмивка му каза да не се тревожи.
     – Спокойно, бай Данчо, не се притеснявай! Това са глупости! – рече, като му изписа  антидепресанта  Сертралин 100 mg с  Ривотрил.  И тъй като го боляха ставите от залежаването, му даде и Диклофенак.
    Чичо Йордан, преди да посети аптеката, все по-често взе да се отбива до банкомата, където теглеше от пенсийката си. А тя взе да изтънява и да не достига ни за храна, ни за ток, ни за вода. Наложи се с чина Злата да не си дояждат, да стоят на студено, да пестят от всичко, освен от животоспасяващите хапчета. Започна чичо ми, да се чувства все по-зле и по-зле и затова на лекарят му се наложи да дава най-новите, съвременни лекарства, някои от които трябваше да се купят от близката чужбина. Дойде и момента, когато на горкия ми чичо Данчо не му оставаше време ни през деня, ни през нощта, да не пие хапове, и изобщо не можеше да спи, въпреки приема на хапчетата против безсъние, които му бяха предписани. 
   Стана толкова напрегнато и непосилно за чичо Йордан, че през един прекрасен майски ден, съгласно указанията за страничните ефекти на лекарствата, той взе, че се .... спомина. На връх на 66-тата си годишнина...
      Всички бяха на погребението: чина Злата, братовчедката ми   Тота, но най-силно плака аптекарката.... 
И до днес чина ми Злата разправя, че за щастие го е изпратила навреме на лекар, защото иначе щял е да си отиде от този свят далеч по-рано.

         Послеслов:
  Сигурно, ако чичо ми не беше приемал толкова илачи, а беше похапвал от всичко с мярка и според телесните си нужди беше сръбвал умерено количество 50 градусов "антибиотик" от ферментирали сливи със салатка от кисело зеле, поръсено с червен пипер и полято с малко зехтин, след което да закъши топъл комат квасен хлебец с парче сланинка, овъргаляна с праз и "загасена" с чаша червено вино, и всеки ден да копаеше с голямата мотика в зеленчуковата градина, той, чичо ми Йордан, уверен съм, все още щеше да е жив и да гони стотачката!