сряда, 8 декември 2021 г.

На един студент

 

Текст 
М. Д. Милев                                            

(Съчинения по време на пандемия)   


                                                         На Ст. И. К.


На този осмодекемврийски ден,

зимен, мрачен и студен,

приеми най-сърдечни поздрави от мен –

твой приятел и отколешен бивш студент!


В това поприще, което ти подхвана,

да учиш за професия тежка и хуманна,

ти пожелавам с лекота и харно

да взимаш колоквиуми и изпити семестриални!


И не пропущай да празнуваш,

и не само с приятели да общуваш,

че веселието минава най-прекрасно

(мисля, че по въпроса си наясно),

когато в обкръжението ти има

сродна душа и човек любими.

Знай, че времето тече, не чака!

Нека в теб стои мерака,
да постигнеш всичко, що живота ти предлага
дорде си млад. Таз заръка за сетне не отлагай!

Весел празник!




 Речник на вехтите думи вмъкнати в текста:

вехти - стари
отколешен - отдавнашен, някогашен
харно - добре
мерак - стремеж, копнеж, силно желание
сетне - после, след време
заръка - поръчение, повеля, завет


 



понеделник, 1 ноември 2021 г.

Наричания

 

Текст 
М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   




Толкова бурно ни завъртя времето, че улисани в невижданата до сега жестока пандемична обстановка, позабравихме как минаваше ежедневието през детските ни години, когато нямаше електронни игри, таблети, смарт джаджи, нямаше интернет. А игри не ни липсваха. И най-важното, играеше се вкупом и то на вън, на двора, на улицата, на полето или в гората. Каква по-добра социализация на малчуганите от тая?      

    Имаше отборни игри, като обикновено единоборството бе между две групи деца. ,,На война" се играеше от два воюващи лагера. Отборна бе и много динамичната ,,Народна топка", която единствено все още е в употреба в училищата. 

Имаше и индивидуални състезания, при които всеки се бори сам за себе си. Такава бе играта с така наречените ,,джамени" (от джам – стъкло), или както още им казваха ,,содени топчета". Содени, понеже съществуваха по това време едни шишета за сода – газирана вода, в гърловината, на които бе поставена стъклена сачма – топче. Предназначението му беше да затапи бутилката, вследствие на вътрешното налягане на газа, както и да предпази от неволно изливане на содата от шишето при случайното му катурване. Един вид клапа, която пропуща само в една посока.    

     Някои от игрите нямаха състезателен характер, а по-скоро – наказателен. Или, избраният от наричането, биваше наказан да изпълнява определени задачи. Ако се справяше успешно, като познае, измами, надхитри, надбяга и прочее, друг играч, тогава предава наказанието на другия. Подобни игри бяха като: ,,Пусни, пусни кърпичка", ,,Мижанка", ,,Бъз" и други.   

 Началото на играта започваше с определяне на първенството, тоест кой ще започне първи да играе. Това ставаше с наричане. Извършваше се от един от играчите, който изговаряше точно определени изрази. В повечето случай  наричанията до голяма степен са римувани фрази, които нямаха определено съдържание и смисъл. Този играч посочваше по ред с пръст, на всяка дума един, от наредените в кръг участници. На който се падне последната дума от фразата, той започва първи играта. Имаше много наричания, като например:  

- ,,От небето до земята, айн, цвай, драй, нижи, нижи най. Оки, боки, шандароки, ала, бала ник и полвина дик";

- ,,Еднинка маслинка, кундур, кукуряк, камънче.";

- ,,Пускам, пускам кърпа, кучето я дърпа, Гено ми я иска, за да ме напляска.";

- ,,Ала бала Ница, бял фасул в паница. Ще го яде гост, пръв излезе тоз!";

- ,,Ала бала Ница, турска паница. Дей гиди Ванчо, баш калпазанчо."; 

- ,,Хей гиди Ванчо, наш капитанчо. Манджата ти ври, калпакът ти гори.";

- ,,Ини, мини, дуду, мини. Каравела, муставела. Джандата, котката, марамяо, пиш.";

- ,,Ала бала, портокала, баба ти е заспала между два чатала." и други все такива, до някъде безсмислени изрази, но така или иначе без тях игра не се подхващаше.

И днес в спорта се извършва подобна процедура, например във футбола, където съдията подхвърля стотинка, питайки ези или тура. 

Вярно е, че повечето едновремешни игри можем да определим като елементарни, с прости правила, но достатъчно занимателни и увлекателни. Тичане, скачане, прескачане, каквато е играта ,,Прескочи кобила", смях и чист въздух. Така растяхме като деца всички заедно, навън от задушните стаи и от фитнес залите, зачервени, изморени и в крайна сметка бодри, здрави и калени.


неделя, 29 август 2021 г.

ЧЕДАТА ИЗРАЕЛЕВИ

 

Текст 
М. Д. Милев 
По Битие, Стар завет
(Съчинения по време на пандемия)   





Много пъти съм искал да разбера кое е правилното обръщение към богоизбрания народ от земята израелова. Дали са израелтяни, или юдеи, или евреи, или семити? А може би и ционисти? Това ме накара да проследя историята на тоя народ, като се заровя по-задълбочено в създаденото от неговите умове творение, познато ни като светата БИБЛИЯ и то най-вече частта от нея  озаглавена СТАРИЯТ ЗАВЕТ. Много автори, в продължение на стотици години преди ХРИСТА, са сътворили над 46, така наречените ,,святи книги", съдържащи се там. 

От обемистия материал съм отделил в конспективен, силно съкратен вид генеалогията на народа израилов. 

       –––––––––––  –  ––––––––––

АВРАМ

(Един от старите патриарси)

   

АВРАМ е богопомазан внук на НОЙ, от баща Тара, девето поколение от първородния син на НОЙ, СЕМ. Женен е за своята полусестра САРАЙЯ, която дълги години е бездетна.

Бездетната и доста възрастна САРАЙЯ дава египетската си слугиня АГАР за наложница на АВРАМ и тя му ражда син ИСМАИЛ (ИЗМАИЛ).

Сара, Агар и Аврам

    БОГ се явява пред  АВРАМ, въздава му завет, който, ако АВРАМ изпълнява, потомците му ще владеят цялата ХАНААНСКА земя (днешна Палестина). Има две изисквания, обаче, които трябва да се спазват безусловно. Първо: да се обрязва до осмия месец всяко новородено дете от мъжки пол от потомците и второ: потомците му да признават само него и единствено него, като БОГ. След приемане на завета, АВРАМ  вече се нарича АВРААМ, а жената му – САРРА. Разбира се, след това засвидетелствуване на вярност към БОГА и завета, САРРА забременява (САРРА даже първоначално се съмнява, че на тази напреднала възраст ще може да зачене) и ражда син ИСААК.

    АВРААМ обрязва себе си и двамата си сина, като от ИЗМАИЛ тръгва ислямската вяра, почитайки го като  мюсюлмански патриарх, а от ИСААК – израело-юдейската вяра.

   АВРААМ изпраща слугата си във Вавилон, за да намери, между живеещите там негови братовчеди, жена за ИСААК. Това е РЕВЕКА. Тя ражда двама сина близнаци:

      ИСАВ – ражда се пръв,

      ИАКОВ – ражда се след ИСАВ, хванат за крака му.

      ИСАВ е по-окосмен и се занимава с животновъдство и като първороден е любим на ИСААК.

      

ИАКОВ

(Родоначалникът на 12 те колена израелеви)

      

ИАКОВ е по-нежен, живее по-уседнал в шатрата и е любимец на майка си РЕВЕКА. Под намесата на майката, ИАКОВ измества брат си, като първороден наследник на баща си и с измама, облечен в агнешка кожа, получава благословията от остарелия и полусляпия си баща ИСААК.

      ИАКОВ харесва РАХИЛ за жена и за да я получи, работи като слуга 7 години при баща й. Но бащата дава за жена по-голямата си дъщеря ЛИЯ. От нея се раждат:

      1. РАВИМ

      2. СИМЕОН (ШИМОН)

      3. ЛЕВИТ

      4. ИУДА (ЮДА)

      5. ИСАХАР

      6. ЗАВУЛОН

    Но ИАКОВ упорито не се отказва от РАХИЛ и работи още 7 години. Оженва се за нея и тя ражда:

      7. ЙОСИФ

      8. ВЕНИАМИН (БЕНИЯМИН)

        След тези две деца РАХИЛ не може да ражда повече и дава за наложница слугинята си ВАЛА. От нея са:

      9. ДАН

    10. НАФТАЛИМ (НАФТАЛИ)

    Възрастната вече ЛИЯ иска да измести ВАЛА и дава на ИАКОВ за наложница слугинята си ЗЕЛФА, от която се раждат:

    11. ГАД

    12. АСИР (АШЕР)

    При това, седмото дете ЙОСИФ, отива в ЕГИПЕТ и там се замогва. Има двама сина:

    7а. МАНАСИЕВ

    7б. ЕФРАМ

     Това са 12-те колена (основни родове) поставили, според БИБЛИЯТА родословието на еврейския народ. Прието е, че с двамата сина на ЙОСИФ – МАНАСИЕВ и ЕФРАМ, колената стават 13.

     Междувременно БОГ се явява на ИАКОВ и му съобщава, че за напред ще се казва ИЗРАИЛ. От тук и от този момент нататък, потомците от дванадесетте сина на ИАКОВ-ИЗРАИЛ  се наричат израелтяни, а местообитанието им Израел.

     От 12-те основни рода по-важно място заемат потомците на четвъртото дете ЮДА, които се заселват в южната част на ХАНААН и се водят ЮДЕИ, от там произтича религията ЮДЕИЗЪМ; така също и  третия син ЛЕВИТ. Неговите потомци, познати като ЛЕВИТИ, БОГ определя, да пазят и разпространяват, сред рода ИЗРАИЛОВ, заветите му.

                      –––––––––––  –  ––––––––––

     Та, хитрият и упорит ЯКО ИСАКОВ АВРАМОВ, казано побългарено, със своите две съпруги и доволно на брой и вероятно млади, т. н. наложнички (явно сурогатното майчинство не е от вчера, а е още от дядо Аврамово време), е бил твърде даровит и плодовит, за да се сдобие с дванадесет мъжки наследника, без да се броят родените от него момичета и да постави началото на цял един народ – поколение ИЗРАИЛОВО (не без помощта естествено от БОГА според БИБЛИЯТА, за това е и богоизбрано).

     Ето отговора на първоначално поставения въпрос. Разбираме, че от първородният син на НОЙ, СЕМ произлизат СЕМ-итите и че АВРАМ е семит и всички негови наследници са семити и че ИАКОВ, преименуван от БОГА на ИЗРАИЛ, с неговите 12 сина, дава на поколенията след него името израелтяни, а от четвъртото коляно на ЮДА, името юдеи и т. н. Но това е така според авторите написали БИБЛИЯТА. А БИБЛИЯТА е литературно канонично произведение, имащо религиозен, а не исторически достоверен характер. Доколко главните действащи лица и събития са действително съществували, е спорно, не доказано. Или, названията като семити, юдеи, левити и прочие са придошли от имената на описани в БИБЛИЯТА личности (патриарси) и нямат исторически потвърден генезис.

     Названието евреи е гръцкото наименуване, като то обхваща именуването на съвременните наследници на този древен народ. Тоест, в държавата Израел живеят израелтяни, наричани още евреи. Голяма част от този етнос днес е пръснат по целия свят и хората от него се знаят като евреи.

 


петък, 22 януари 2021 г.

Еничари

             

Текст и 3D  модел

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)  


Най-пряко да отидеш до училище беше да кривнеш по Цонковия сокак. През сухото време улицата бе отъпкана от коловозите на каруци и от стъпките на хора и говеда. Когато има замръзник, или ако натрупа бол сняг през зимата нямаше проблем да се  мине от тук. Не дай боже обаче, при дъждовна кишава есен, зима или пролет, да ти се наложи да прекосиш  пеш. Казват, че на човек цървулите му оставали в калта, толкова бе лепкава, гъста и дълбока. Ето защо минавах, макар и обиколно, по калдъръма покрай Здравната служба. Но не за това ми е тук думата.

Здравната служба

Там, в двора на службата, се издигаше не висока, на две-три стъпала, братска могила с масивна паметна плоча – стена, върху която бяха изписани имената на мнозина наши съселяни герои, дали живота си за добруването на Отечеството ни. Всяка година, на път за училище, на 21 януари, ми се е запечатала една тъжна картина. Прегърбена, облечена в черно и с черна забрадка  женица, стоеше превита пред паметника, плачеше горчиво и нареждаше жаловито думи, които се загнездваха трайно в детското ми съзнание. Беше майката на погубените две скъпи нейни непораснали рожби. Политически еничари ги бяха отвлекли, а нашенски башибозук бе отнел зверски живота им през страшната януарска зима на една далечна размирна година. Костите, на тия невръстни мъченици лежаха тук, в тоя каменен Пантеон. Нямаше за мен нищо по-покъртително, по-въздействащо и запомнящо се от надгробните стенания и вопли на непоносимо наранената, скърбяща майка, загубила без време своите деца! Двадесет и първи януари, ден, в който и аз свеждам пред жертвите глава...

Когато слушам големия ни народен певец Иван Пановски да пее „Еничари ходят мамо“, се пренасям там, до паметната плоча в двора на Здравната служба. Косите и на тази почернена майчица бяха побелели, очите изтекли, както на Стоиловата майка от песента на Пановски.

Жестоки съдби на изстрадали майки!

Майки – сироти, възпети в тъжните песни на нашето племе.




понеделник, 18 януари 2021 г.

Бай Недялко

Текст 
М. Д. Милев 
(Съчинения по време на пандемия)

Ден да мине не оставя, 
Недялко Йорданов поета,
да не драсне по едно стихче 
от няколко си там куплета.
Тъй сподели  тази утрин
застанал пред екрана,
че не може да не опише
туй що сега стана.
И на осемдесет и отгоре,
които бай Недялко стигнал,
не представа да не прави
това, на което бе свикнал.

Към теб обръщам се, поете,
жив и здрав бъди ни,
дух бодряшки не оставяй
още толкова години
и песни да ни пееш
тъй както само ти умееш,
халът наш да ни опишеш,
какво вчера беше,
как живота ни вървеше
и какво днес при нас стана –
има ли добра промяна!
Нали за друго говорихме,
нали във гърди се бихме,
нали по градчета, по паланки,
на площади, по седянки
подскачахме юнашки
с викове просташки:
,,Кой не скача, е червен!".

Та, кажи ни бай Недялко
не ли е тъжно, жалко
това, което ни се случи,
едни да не знаят си парите,
а други завали, горките,
да са по зле и от куче?
Да се ровят във боклука
и ако имат късмет, слука
да намерят залък,
макар сух и малък,
гладът си някак да залъжат
и още ден да преживеят...

Кажи ни, бай Недялко,
с думи простички и кратки,
що в родината ни мила, драга,
нищо харно да се не полага?!
До кога бе, бай Недялко,
ще се влачим ний хомота
на дереджето жалко,
дереджето на живота?
Кога бе, човече,
ще се роди отново Левски?
Кога от Оня свят далечен
ще се върнат Ботьова, Бенковски,
готови пак курбан да станат
за правдините хорски?!
И кога ще дойде това време,
когато нашето древно племе,
в ръце ще да се вземе
и от земите ни да натири
мизерията, що ни е завзела, 
та най-сетне да съгледа
бледа светлина в тунела?



PS
Да ме прощавате, бай Недялко,
че съм толкова нетактичен, фамелиарен
към Вашата особа и творчество не малко,
към което с уважение и с респект се аз прекланям!