Еничари

             

Текст и 3D  модел

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)  

Най-пряко да отидеш до училище беше да кривнеш по Цонковия сокак. През сухото време улицата бе отъпкана от коловозите на каруци и от стъпките на хора и говеда. Когато има замръзник, или ако натрупа бол сняг през зимата нямаше проблем да се  мине от тук. Не дай боже обаче, при дъждовна кишава есен, зима или пролет, да ти се наложи да прекосиш  пеш. Казват, че на човек цървулите му оставали в калта, толкова бе лепкава, гъста и дълбока. Ето защо минавах, макар и обиколно, по калдъръма покрай Здравната служба. Но не за това ми е тук думата.

Здравната служба

Там, в двора на службата, се издигаше не висока, на две-три стъпала, братска могила с масивна паметна плоча – стена, върху която бяха изписани имената на мнозина наши съселяни герои, дали живота си за добруването на Отечеството ни. Всяка година, на път за училище, на 21 януари, ми се е запечатала една тъжна картина. Прегърбена, облечена в черно и с черна забрадка  женица, стоеше превита пред паметника, плачеше горчиво и нареждаше жаловито думи, които се загнездваха трайно в детското ми съзнание. Беше майката на погубените две скъпи нейни непораснали рожби. Политически еничари ги бяха отвлекли, а нашенски башибозук бе отнел зверски живота им през страшната януарска зима на една далечна размирна година. Костите, на тия невръстни мъченици лежаха тук, в тоя каменен Пантеон. Нямаше за мен нищо по-покъртително, по-въздействащо и запомнящо се от надгробните стенания и вопли на непоносимо наранената, скърбяща майка, загубила без време своите деца! Двадесет и първи януари, ден, в който и аз свеждам пред жертвите глава...

Когато слушам големия ни народен певец Иван Пановски да пее „Еничари ходят мамо“, се пренасям там, до паметната плоча в двора на Здравната служба. Косите и на тази почернена майчица бяха побелели, очите изтекли, както на Стоиловата майка от песента на Пановски.

Жестоки съдби на изстрадали майки!

Майки – сироти, възпети в тъжните песни на нашето племе.