събота, 17 август 2019 г.

Балкански фолклор



Превел и преработил
М. Д. Милев

         
Иде Миле
(Ide Mile)
Зла и страшна хала
в Лайковац минала.
Всичко живо изтребила
селото затрила*.
Трева съхне по полята –
няма кой да коси,
риба много в реката –
няма кой да лови.
Само нейде край релсите
Миле едва крачи.
Със сили  сетни по траверсите
другаря си влачи.
Ех как иска поне някак
цигара да запуше,
душа морна,  своите мъки
да  си той разтуши.
Дали  Миле ще да може
до селото да иде,
за приятел да се грижи
да си не отиде...
..................................
Черни релсите се вият
напред там далече!
Птици тъжни  песни пеят,
Миле  жално плаче...

*През август и ноември 1914 г.,  в началото на I-та световна воина, по поречието на р. Колубара (където е разположено и село  Лайковац) и в подножието на Цер планина Сърбия, при боевете между Австро-Унгария и Сърбия падат над 100 000 убити и над 200 000 ранени войници и цивилно население.
       

Есента е подранила
(Jesen stize rana)
Есента е подранила –
лозята узрели.
Няма кой да види
да  не са презрели.
Станал рано Милорад
да отиде до лозето,
дано срещне той по хлад
чобанка* сред полето.
Милорад бекрия**,
парата си пропи я,
пропи си три ливади,
черни Милораде!
Ситен дъждец заваля
цяла нощ и цял ден,
аз те чакам, драга моя,
да дойдеш  ти при мен.
Грозде да береме,
вино да пиеме,
да те любя, моя птичке,
на инат на всички!

*чобанка: жена, която пасе овце, овчарка
**бекрия: пияница

Зора знае
 (Da zna Zora)
Зора знае, зора знае
коя аз си най-любя.
Ай, ще ли съмне, ще ли съмне?
Що ли зора не иде?
Дни и нощи, дни и нощи
по любима страдам аз.
Ай, дорде съмне, дорде съмне
сълзи роня в  тоя час.
В нощта тъмна, нощта тъмна
в кафенето стоя там.
Ай, щом се съмне, щом се съмне
в къщи се прибирам сам.

Спри се, спри се Ибар водо
(Stani, stani, Ibar vodo)
Спри се, спри се Ибар водо, Ибар водо
къде тичаш така?
Спри да чуеш мойта мъка, мойта мъка
да ми стане леко.
Там където Ибар река, Ибар река
в Морава се влива,
там във една стара сграда, стара сграда
милата ми била.
Понеси ме ти със тебе, ти със тебе
до Кралева града.
Там по мене страда една, страда една
девойчица млада.
Тя   ме всяка вечер чака, вечер чака
при нея аз да ида.
Спри, кажи й, Ибар водо, Ибар водо,
скоро там ще бъда.

Девойчица (Маджарица*)
(Madjarica)
Хей, по Дунава
една лодка плува, 
а от нея към мен гледа 
маджарица млада.

Хей, бяло лице, 
чудна хубавице! 
Ти си драга, ти си драга 
девойчица млада.

Хей, гнила дъска
потопила лодка. 
Па изплува от водица 
млада маджарица.

Хей, красавице,
искам твоето лице. 
Да го любя хубавице,  
млада девойчице.

* Маджарица (диал.) - унгарка

Обраха се лозята
(Obrase se vinogradi)
Обраха се веч лозята
долу край реката,
дошло време на невяста,
да поиска се ръката.

Обраха се веч лозята –
вчера майка рече –
всички момци от селото
търсят си девойка вече.

Нека търсят, нек се женят
и в любов се вричат.
И аз имам либе-злато,
което ме обича.

Клели сме се, любихме се
като славей млади,
колко сме се ний желали
знаят лозя и ливади.

Седемдесет и два дена
(Sedamdeset i dva dana)
Седемдесет и два дена
на сърце ми лежи рана.
Не е рана от болести,
а  е от тъга и жалости.
Тази рана на сърцето
прати ще ме в гробището.

Знаеш какво си казахме
когато се вземахме:
вярна да ми бъдеш,
да не ме оставиш.
А сега ме изостави,
наща любов ти забрави.

Вземи пушка па ме убий,
да не мога пак да любя.












1 коментар:

  1. Когато милата ми майка в люлка ме е люляла, надвесена над мен, "Седемдесет и два дена" помня, тихичко ми е пяла.
    Затова навярно, от най-ранна младост, та до днес -- до мойта старост, тази песен ми навява на сърцето и душата, и радост, и жалост!

    ОтговорИзтриване