Текст М. Д. Милев
Днес рано, рано научих две неща за игото.
Едното трябваше да го чуя от устата на холивудската звезда и български зет Бен Кроз. Сутринта от ТВ екрана, пред зрителската и слушателска аудитория г-н Б. Кроз заяви, че нещастният българин е преживял едно петвековно турско робство и едно, цитирам, "над петдесет годишно комунистическо робство". Слушаха го с благоговение в студиото на телевизията водещият Антон Хекимян и проф. Анри Кулев и му благодариха за дето им открехна истината за робствата ни. Слушах го и аз леко объркан и в потрес. Излиза, според твърденията на чуждоземеца сър Кроз, че през най-хубавите ми години, когато съм расъл, когато съм се учил, кога съм любил и когато кариера съм градил, излиза, пак повтарям, съгласно категоричното и високо компетентно мнение на господин българският зет, че съм живял, без ни най-малко да подозирам, в под робство. Не само аз съм бил роб, но в робия следва да са били всички около мен... Стреснат от чутото, взех да превъртам назад времето на, предполагам, жестокото комунистическо иго. Защото що за иго е, ако не е жестоко. И ето напрягайки паметта си, ми изплува робското бреме на страх и ужас обзели държавата ни от кражбите на чистачките, например. Народният гений сътвори и възпя тези черни страници от историята ни, като песента "Как ще ги стигнем американците" със сърцераздирателните вопли: "Дай ми ги, дай ми ги чистачките, или ми ги върни", както и заклинателното "45 години са ни напълно достатъчни" и много други народни умопомрачителни творения, които младото поколение слушаше, изучаваше и ще продължи да изучава още от детските градини, след това в началните класове, та чак до късен пубертет. Наложи се поради тази причина да се промени из основи христоматийния материал в учебниците (Цитат от Уикипедия: ".... две от
песните на Васко Кръпката се изучават в учебници по музика..."). Знайно е, че непосредствено след Освобождението от турско, простият обущар Кочо, Дякона Левски, атонския монах Паисий или шипченските опълченци са потънали в забвение (справка "Епопея на забравените"). Защо трябва днес, ще се съгласите навярно, в най-новото време, да се пълнят главите на подрастващите с подобни никому ненужни овехтели произведения и образи, при наличието на цитираните високо стойностни литературни образци, като песента на Васко кръпката „Неа (няма) бира“, или песента за чистачките например. Логично, нали?! Но нека да не се отклоняваме от темата за омразното иго преживяно на наша почва и от г-н Кроз.
Въпреки огромната съпротива на народа ни през последните месеци на робството, чрез бунтове и вълнения – борба, в която се изявиха свидни наши синове и дъщери с подскачане и с призиви: „Кой не скача е враг народен“ (взети от песента „Рипни Калинке да тропниме“), комунистическият гнет не се предаде отведнъж. Добре, че Биг Брадърът оттатък Атлантика, ни се притече на помощ и ни изпрати от далечната Америка унгарския евреин и голям човеколюбец (някои специалисти смятат определението за граматическа грешка: правилно било да се изписва "голям сребролюбец") Джордж Сорос, за да помогне на нашите славни опълченци, застанали в бойни редици под знамето, връчено им лично от чичо Джордж, наречено "Отворено общество", да катурнат омразното иго (виж тук). Борбата беше епична. Имената на героите опълченци и знаменосци, днес носещи гордо званието соросоидчета, ще ги намерите в най-новата ни история. Тук няма да ги споменавам, да не би да пропусна някой бележит борец.
Появиха се през първите свободни години кърджалийски и дайлийски шайки, като СИК, ВИС1, ВИС2 и други, които плячкосваха де каквото им падне. Младата ни, неукрепнала още от доскорошната тирания държавица, трудно можеше да се справи с набезите им и добре, че те се изтрепаха едни други и отърваха изтерзаното българско племе.
Настана дългоочакваната и изстрадана Свобода, с която се сложи край на кражбите на чистачките, например. Въведоха се нови и честни бизнес взаимоотношения чрез така наречения бартер: осем тухли четворки срещу четири нови гуми заедно с джантите – по две тухли четворка на мястото на всяко автомобилно колело. При това демонтажа, за собственика на гумите, излизаше без пари и беше за сметка на тоя, който вземаше гумите, барабар с джантите. След време се премахна трудоемкият демонтаж, а се разменяше бартерно колата срещу тухли, но понеже тухлата поскъпна и трудно се намираше на черния пазар, тя отпадна от сделката. На собственика на автомобила се даваше в замяна да изпие една студена вода.
Няма да скрия, че и днес, въпреки охолството, в което ни се наложи да живеем и ни се нижеха демократично и безгрижно дните, имаше конфликти, но забележете, конфликти възвишени, благородни. Един се интересуваше от едно, друг се интересуваше от друго и ето ти възниква конфликт на какво мислите? На интереси, разбира се. И нещо много важно: участниците (не случайни хорица) в тези противоборства и конфликти излизаха честити и облажени, а не ощетени или по някакъв начин наранени.
Появиха се също така, едни безобидни гейтчета с апетитни имена, като гейтчето „Агнешки главички“, „Суджук“ гейтче, „Апартамент“ гейтче и други такива, или се заговори за завлечени нищо и никакви си, нищожно малки суми от няколко милиончета BGN и фалити на дребни банки, даже банкинченца, като КТБ (кооперативна търговска банка); заговори се за приватизация под масата (неясно е какво общо има масата с приватизацията, а още по-неясно е как се е намърдала приватизацията под масата); въведе се непознатата до сега терминология, като корупция по някакви си етажи (може би се има предвид – предположение, в което не съм убеден да е истина – за етажи с персонални асансьорчета към маломерни, триста и повече квадрато метренни апартаментчета).
Но всичко това, братя и сестри, бяха бледи подобия на грабежите от мрачното ни робско минало, за които говорихме, за чистачките, например.
Няма да скрия, че и днес, въпреки охолството, в което ни се наложи да живеем и ни се нижеха демократично и безгрижно дните, имаше конфликти, но забележете, конфликти възвишени, благородни. Един се интересуваше от едно, друг се интересуваше от друго и ето ти възниква конфликт на какво мислите? На интереси, разбира се. И нещо много важно: участниците (не случайни хорица) в тези противоборства и конфликти излизаха честити и облажени, а не ощетени или по някакъв начин наранени.
Появиха се също така, едни безобидни гейтчета с апетитни имена, като гейтчето „Агнешки главички“, „Суджук“ гейтче, „Апартамент“ гейтче и други такива, или се заговори за завлечени нищо и никакви си, нищожно малки суми от няколко милиончета BGN и фалити на дребни банки, даже банкинченца, като КТБ (кооперативна търговска банка); заговори се за приватизация под масата (неясно е какво общо има масата с приватизацията, а още по-неясно е как се е намърдала приватизацията под масата); въведе се непознатата до сега терминология, като корупция по някакви си етажи (може би се има предвид – предположение, в което не съм убеден да е истина – за етажи с персонални асансьорчета към маломерни, триста и повече квадрато метренни апартаментчета).
Но всичко това, братя и сестри, бяха бледи подобия на грабежите от мрачното ни робско минало, за които говорихме, за чистачките, например.
С две думи – държавата ни цъфна и завърза. Сентенцията не е моя, щото аз нямам погледа и грамотността на нашите баш управници, като ББ например, от чиито мъдри уста с огромна радост и вътрешно доволство ежедневно слушаме.
Другата новина от тази сутрин беше превода на "Под игото" на съвременен български език. Доживяхме Ради бога – беше крайно време, това да се случи! Какви са тези вехти, сори, old приказки на дядо Вазов в повествованието? Слушам сега в разгорялата се дискусия, корифеи, коскожами ми ти академици да говорят, че така направеният превод трябвало да носи авторството на преводача, а не на Вазова, че се губила била атмосферата на романа, духа на онова време, богатството на Вазовия език. Една пловдивска професорка от университета "Паисий Хилендарски" отиде даже още по-далече, като определи превода като хумореска: четеш и се заливаш от смях от осъвременяването. Волът – дава пример тя – бил преведен като мъжка скопена крава. Е, и? Какво му е смешното тук, моля ви се, госпожо професорке? Та попитайте всеки срещнат ученик или тийнейджър какво е вол или бик. Представа си нямат, щото нито вол са срещали през живота си нито бик. Биковете, ако по дядо Вазовото време са се подвизавали по предназначение мъжко във всяко кравешко стадо, днес при т. н. изкуствено осеменяване те са рядкост, т. е. казано по старовремски бикът е вече кът, а кравата е по-познат за младежите ни зоологически вид.
Нагледен пример за съвременния ни български беше демонстриран в реалити продукцията "Фермата 5" от една симпатична девойка, която след завръщането си в родината, от няколко годишното си пребиваване в Обединеното кралство, беше на ОКЕЙ, на СОРИ, на ЛЕВЪЛ и прочее съвременни наши думи, вмъкнати много сполучливо и разбираемо в нейната реч. В тоя ред на мисли съм решил да изпратя съдържащото архаизми "Брат и сестра" на преводачката на "Под игото", за да го осъвремени. Примерно много по-понятно би звучало:
Нагледен пример за съвременния ни български беше демонстриран в реалити продукцията "Фермата 5" от една симпатична девойка, която след завръщането си в родината, от няколко годишното си пребиваване в Обединеното кралство, беше на ОКЕЙ, на СОРИ, на ЛЕВЪЛ и прочее съвременни наши думи, вмъкнати много сполучливо и разбираемо в нейната реч. В тоя ред на мисли съм решил да изпратя съдържащото архаизми "Брат и сестра" на преводачката на "Под игото", за да го осъвремени. Примерно много по-понятно би звучало:
Брадър на систър думаше:
– Помниш ли, систър, помниш ли,
когато бяхме мънички,
на мама и тате сингъл?
