(Съчинения по време на пандемия)
Доколкото
общата ми култура ми е научила и просветила за религиите и вярванията в тях,
били те политеични или монотеични, в крайна сметка ми е изградила като
неверник.
Знайно е, че във всички вероизповедания, още от далечни времена, хората са се молили на боговете, за да им се случи нещо добро, или да
избегнат задаващо се зло. И са пренасяли жертви за това.
В християнството се внушава, че човек по рождение е грешен и е съгрешил пред един-единствен бог, пред който до края на живота си трябва да е със събрани молитвено ръце и да проси опрощаване на греховете.
Поставен е в една постоянна зависимост и подчиненост, с чувство на слуга, на ,,раб божий". Точно това безпрекословно послушание, примиренчество и раболепие на християните е преобърнала вековно практикуваната езическа вяра на римските управници към новата вяра, която доскоро е била гонена и разпната на кръст. Усетели са, че само така, с безусловното преклонение в един Бог на небето и в един Господар на земята, може много по-лесно да се манипулира и управлява простолюдието и тълпата.
Приемам, че вярата ни е съхранила исторически. Наистина, когато човек очаква, че съществува висша божествена сила, която да му помогне в тежка
ситуация, да му подаде ръка, когато е паднал, да го изведе на спасителния бряг, когато е потънал, до голяма степен е полезно,
дотолкова, че той има упование и надежда, запазвайки и предпазвайки най-малкото
духа си, а от там и получаващ вътрешна сила, с която да преодолее ситуацията. Но с такава
позиция на вечно коленичил, на виновен априори, че си се появил в грях на този
свят, а не в любов, аз не мога да се съглася и да я приема като мое верую.
Сега, вероятно, ревностният християнин ще каже, че дяволът се е вселил в
мен и че, ако не се моли за ,,спасението" ми, ще попадна в ада, а може би
и в .... казана. Не зная как днес може да се вярва, че има рай и ад, ангели и
дяволи, да не споменаваме за категоричните разминавания между вярващите
християни, били те католици, протестанти, православни, евангелисти, съботяни и
какви ли още не, които едни други се анатемосват в името на един и същи бог.
Тежко и горко на Всевишния, когато трябва да отсъди кой е крив, кой е прав между
тези му чада!
Много мастило е похабено, много листи са изписани за и против вярата.
Всеки застава зад своето светоусещане за Бога. За себе си мога да заявя: изповядвам в пълна мяра Ботевия бог: ,,... Не ти, що си в небесата, а ти, що си
в мене, боже, мен в сърцето и в душата... ".
