Луд гидия

Текст 

М. Д. Милев 
(Съчинения по време на пандемия)

На   Г.  и  М.,  за  това, 

че подсказаха темата

и  я  онагледиха.

(По Пенчо Славейков)

Не е лудо, като други, шефът на Русия,

на пиано свири, тоя ми  ти,  луд гидия.

Рано утрин  Путин почва леко,

свири леко, а се чува надалеко.

Де го чуха Тръмп и президентша Клинтън,

плесват с ръце и залавят хоро вито.

Напред, назад  и отново, скачат подивели,

с пръсти щракат, тропат, като не видели...

Дойде пладне, пусти Путин не почива,

колко свири, толкоз повеч зле отива:

Доналд, Клинтън  снагите си кършат,

гьобек хвърлят, пот от чела бършат...

Падне вечер, свирня не престава,

на  Тръмп и Хилари, Путин мир не дава.

Свирѝ, свирѝ! Ради бога, не кандисвай!

Що е дарба, луд гидийо, не заптисвай!

Де, да видим, що е това за свят чудо,

как тъй стана – янки да подскачат лудо?!

Криво седи, право съди стар кадия:

– Пощури ги тези янки, Путин луд гидия!