ТРЕТИ МАРТ

 

 Текст 

М. Д. Милев                                             

(Съчинения по време на пандемия)   

Имаше знакови моменти и събития в най-новата ни история, които донякъде събуждаха разединението ни по оста русофилство и русофобство. Но това, което се случи след 24 февруари тази година, този разнобой доби колосални размери. Вярно, няма здравомислещ човек, който да не застане срещу всяка война, особено, ако тя е братоубийствена!

Разбира се тук, с невиждана до сега сила, се намеси пропагандата. Ако по време на Третия райх Гьобелс е можел да говори на немците само по митинги и сборища, сега съвременните Гьобелсовци имат и вестници, и радиа, и телевизии, и най-вече имат социалните мрежи от интернет, в които прокарват своите пропагандни версии. Няма изказване поднесено в ефира, да не се подлага на злостни коментари, в повечето случаи от невежи и необразовани хора, а в други случай – от платени такива. Последното съсловие е най-опасното. При него действа силата на парите. Повече от ясно е, че богатите ще могат да насаждат в главите на хората своите пропагандни цели, чрез платените си марионетки и клакьори. А ние много добре знаем кои са богаташите в днешния свят и колко са загрижени, виждате ли, за нашето, както те го представят, а в действителност -- за тяхното благополучие!

Ето и проповед: на трети март, ние българите, не сме се освободили от пет вековните окови и не сме се върнали отново като етнос на картата на света, а обратното – били сме едва ли не поробени от ,,омразните" руснаци. Те са оставили костите си по нашите земи край Плевен, на Шипка, Стара Загора за всичко друго, но не и за свободата ни. А и продължението на това втълпяване: не може този ден да бъде считан за национален празник, едва ли за признателност към освободителите! И разцеплението помежду ни още повече разраства и увеличава мощта си. На кого е нужно това? Разбира се не и на нас българите! От това печели тоя, който поръчва музиката, а до някъде и жалките музикантчета - глашатаи. 

Очевадно е, че нацията ни намалява прогресивно, заради беднотията ни, заради ниската ни раждаемост, заради повишената ни смъртност, заради бягащите към летищните терминали млади хора, а на първо място заради некадърни и корумпирани управници. И ако не се усетим о време, че ни манипулират, че ни насаждат от вън вътрешна омраза и непоносимост един към друг, и най-вече на такъв ден като Трети март, когато трябва да честваме свободата си, ако не се осъзнаем, че ни ограбват физически и душевно и ако не се обединим и опълчим срещу всичко това,  то на благодатната земя,  на която все още стоим, племето ни ще изчезне, ще бъдем заличени като народ,  отнасяйки със себе уникалната си битност, култура и традиции.