Без да ставаме от стола

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   

Гласът ми стигна надалече

зрението – също.

Ти можеш да ме чуеш вече,

а аз да те зърна в къщи.

Общуваме със смартфона,

без да ставаме от стола,

между двата континента,

с  връзката по интернета.

Както тръгнал е прогреса,

дали ще можем с есемеса,

освен съобщения кратки, 

да пращаме и дребни сладки?

Или, като  гледам те в екрана,

да мога ръцете ти да хвана

и  чудото да стане явно,

а не лъжливо, виртуално.