Текст М. Д. Милев
Какво повече да искам аз сега?
Стремления, Надежда и Мечти,
които търсих, са вече — ето —
пред моите очи.
По пътя, що минах, оставих бледите следи
на тихи битки през всичките ми земни дни.
Слава и богатства не видях,
и праведник, и грешник бях.
Уморена, душата ми е тъй спокойна,
а сърцето, в умерен ритъм,
бие неуморно.
Получих наградата най-стойностна, достойна —
така съдбата ми отрежда:
с моята усмихната Надежда
ще бъдат ведри и добри
сетните ми дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар