Моята Надежда

 

Текст и илюстрация:

  М. Д. Милев

Какво повече да искам аз сега?
Стремления, Надежда и Мечти, 

които търсих, са вече — ето  —

пред моите очи.

По пътя, що минах, оставих бледите следи

на тихи битки през всичките ми земни дни.

Слава и богатства не видях, 

и праведник, и грешник бях.

Уморена, душата ми  е тъй спокойна,

а сърцето, в умерен ритъм, 

бие неуморно.

Получих наградата най-стойностна, достойна —

така съдбата ми отрежда:

с моята усмихната Надежда 

ще бъдат ведри и добри 

сетните ми дни.

           

               Край