Текст М. Д. Милев
Чакалнята на Димитровградската гара. Обяд
е. На пейката – кошница плетена от обелени върбови пръчки, покрита с шарена
кърпа. От единия й край, през процеп стърчи и наднича уплашено, червената глава
на кокошка.
Островърхо езиче припряно шава, като ту се подава, ту се скрива в разтворената до край човка. Вижда се,
че едва поема животворна глътка въздух. Вън слънцето е стоварило безжалостно
цялата си жар. По разписание остава час, час и нещо за Пловдивския
влак. Там поне, тръгне ли влакът, в коридора, до отворените прозорци, макар и в
блъсканицата, все пак ветрец ще подухне и ще разбие жегата, но не и тук в
душната чакалня.
– Внимание, внимание! Пътническият влак от Свиленград през
Димитровград за Ябълково, Поповица и Пловдив се движи с 45 минутно
закъснение. Повтарям, влакът...
– Туй то! – промърморва някой. – Мамка му!
................
Жилеста, суховата женица, с опалено от слънцето лице, с отрудени, възлести ръце е седналата до кошницата стопанка на червената кокошка. С края на забрадката си забърсва влажното чело.
– Накъде така стрино? – пита съседката по пейка.
– Амчи при щерката ки, в Ябълково – отговаря, като поглежда тревожно към кошницата. – При Керка, голямата. Тя,
средната, сим, в голям град се задоми, в Чирпан де, а малката следва вишну в
Русията. Ей чак Дунава.
– До Дунава е Русе, стрино?
– Е тъй де, Русията, Русията. Вишно в
пансион учи ки. – Лицето се озарява от едва доловима усмивка. – Много знае, сим, малката, голямо нещо ще става.
– Вишно, стрино, да не би да е висше?
– Тъй де, тъй де, вишно. – Пак надзърта към кошницата. – Ох, чакай да плювна в човката ки, да не хване да пукне животинчето. Виж как е зейнало, завалийчето.
– От вън, от другата страна на гарата, има чешма – посъветва
съседката.
– А, знам ли, ки. Да не зема, сим, да се забъркам, айол*, да изтърва влака. А-а-а, сакън! По-добре да
плювна. Жива ми се ще да я занеса на голямата де, на Керка в Ябълково, ки. Аз и
на средната, в Чирпан дето е, сим, носила кокошчица, ама за малката далечко е
ки.
Мъчително бавно се цедят минутите на
Димитровградската гара... В горещината и приказката не става.
.....................
– Внимание, внимание! Пътническият влак
от Свиленград, през Димитровград за Ябълково, Поповица и Пловдив се
установява на първи челен коловоз. Повтарям, влакът....
Чува се пронизителен писък на сирена,
скърцане на спирачки и стържене на колелета. Кошници, торби и чанти се юрват
и опразват чакалнята и перона.
– Внимание, внимание! Пътническият влак за
Ябълково, Поповица и Пловдив заминава от първи челен коловоз. Повтарям,
влакът....
Униформен кондуктор, провесен от вратата на вагона надува свирка, машината изпъшква издълбоко – пуф-паф, пуф-паф, бели облачета от пара облизват стъклата на купетата, колелета се подгонват по железните релси – трака-трак, трака-трак, трака-трак, а слънцето препича ли, препича...
Униформен кондуктор, провесен от вратата на вагона надува свирка, машината изпъшква издълбоко – пуф-паф, пуф-паф, бели облачета от пара облизват стъклата на купетата, колелета се подгонват по железните релси – трака-трак, трака-трак, трака-трак, а слънцето препича ли, препича...
* Айол – Диал. Обръщение за
изразяване на близост, фамилиарничене
Няма коментари:
Публикуване на коментар