Звездната покана

Текст и илюстрации                                    
 М. Д. Милев                               На  Е.  и   Н.

Знаем лани

по туй време

в морска Варна

какво стана:

първо булчето вземахме,

после в църквата влезнахме –

там венчавката се случи.

   

Младото семейство

благослов получи,

с песнопения святи  

от Евангелието взети.

................................

А във ресторанта

сред градината, която

ширнала се край морето,

съгласно Звездната покана

тържеството се подхвана.

.............................

Много маси все застлани

с мезета най-отбрани,

а и гости насъбрани,

от градчета и селца,

стари, млади и деца,

нагиздени, пременени,

с лица грейнали, засмени.

Надойдоха европейци,

швейцарци и  германци,

сватба нашенска да видят,

песните ни те  да чуят.

....................................

По пътеката със рози

младоженецът понесе

младоженката красива.

Кумът викна „Ей, горчиво!“

И тъй тръгна веселбата

с кръшни танци и с хората.

.......................................

Днес година от как мина

на младите двамина

да им пожелаем:

– За много години!

Да са живи,

да са здрави,

обичани,

щастливи!

––––––  –  –––––– 

Звездната покана – ето,

с пясък ситен от морето,

завързана с конченце,

сложена в шишенце.

(Шишенцето е от тия –

юзче за черпене с ракия.)