НА СЕЛО

 Текст М. Д. Милев

                                                                               

Училищният двор,
обрасъл в трева,
пуст е сега...
По него не тичат деца —
няма ни стъпки,
ни прясна следа.
Само споменът 
бавно повтаря
      отминалите години —
                         една по една.

В класните стаи е тихо,
вече звънец не звъни.
Хлопат плачевно прозорци,
вятърът вее през тях,
разлиства на книга страниците,
потънали в забрава и в прах.
На отсрещната стена, 
върху черната дъска 
времето, може би,
ще изпише
нашите 
     грешни 
         човешки съдби.

Мегданът пустее —
не се вият кръшни хора.
Плуг не разравя
плодородната наша земя...
В полето не ще срещнеш
ни труженик,
           ни стадо,
              ни жива душа.

И най-тежкото не е
празният двор,
и че по чинове посипан е прах,
А че някога тук имаше сговор,
имаше хора, народ,

     и всичко преливаше 

                   в глъчка и смях.

                     Край