Години

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)

Ех, Години, до днес що бяхте,

защо се вий не спряхте?

Защо все тичате неспирно?

Що ли не стояхте мирни?

Как искаме, как желаем,

онова време тъй омайно,

отново някак да се върне,

майчински да ни то прегърне

и като заслужена награда

да ни остави все тъй млади!

Но Години, наши, мили,

от както сме се ний родили,

от както малчугани бяхме,

и когато палаво растяхме,

когато нежно се обичахме

и в любов вярна вричахме,

когато се множихме

и с челяд дребна се сдобихме –

все щастливи с Вас бяхме!

Няма как Години, наши,

да не вдигнем за Вас чаши!

Не, от Вас не се отричаме,

скъпи сте ни и Ви обичаме!