Брат и сестра

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

Брат на сестра си думаше:
   – Помниш ли, како, помниш ли,
кога бяхме мънички,
на майка и тати еднички?
Как в градинка стояхме,
как нагиздени бяхме,
ти със шарено сукманче
на тънко кръстче – коланче,
на краче – бяло чорапче,
аз пък до тебе изписан,
с къси гащи курдисан?
На връх Великден  туй беше,
на мегдан тъпан думтеше
хора' се кръшни виеха,
червени яйца чупеха.
 – Помниш ли, како, помниш ли,
кога волове пасеше,
кога песни пееше,
кога Митра яздеше –

Митра наща кобила?
Помниш какво е било,
как на Калунца* играхме
и до среднощи стояхме.

Сестрица на брат си говори:
  – Как да не, кака, не помня,
къщата – чардаклията,
синията – паралията,
баба ни с черни сукмани,
дядо с абичка, с гайтани.
Майка ни мила, засмяна,
с простичка, скромна премяна.
Баща ни вечно улисан
в работа кърска заптисан.

Братец сестрица прегърна
с думи и кратки отвърна:
  – Днес, откак осемдесет навърши,
и рожбите ти бяха във къщи,
бъди ми жива и  здрава!
А що е било, сестро, 

то няма забрава!

    *Калун и Калунца (Калуница) – игра за разпознаване на семейство условно означено: бащата с Калун, майката с Калунца, децата с петле или ярка, дядото и бабата с дърти (стари) Калун и Калунца. Например: два пъти Калун и Калунца, един стар Калун, две петлета и една ярка. Кое е семейството?