Текст и илюстрации
М. Д. Милев
Сдружение „Празниците на
България”. Откривам го ровейки се в Мрежата. Хората са се сдружили, както се разкрива в сайта www.sabori.bg/about.html, водени от амбицията да издирят събитията свързани с народните обичаи, със събори, фолклорни празници и прочее, провеждани на територията на Република България и да запознаят широката публика с тях. Идея много
полезна и то не само от опознавателната ѝ страна, а и от патриотичната ѝ насоченост. Сайта е организиран така, че чрез карта с областите в страната може да се посети страницата на всяко селище и да се разгледа всичко, което е поместено за него. Заинтригува ме един пасаж от целите изразени в сайта, цитирам: „да се обърне
нужното внимание на малките населени места, с цел популяризиране и запазване на
фолклорните обичаи и традиции, развитие на селския туризъм и поддръжка на
регионални инициативи.“
Прекрасно! Оная атмосфера от детството ми, която дъхаше точно на тези традиции и особена битност в делниците и празниците на родното ми село, с кръшните хора по сборове и сватби, често ме навестява в спомените. Заради това, може би, към тематиката за малките
населени места съм твърде пристрастен и чувствителен. И не само от сантимент, а и от нещо друго. Особено
сега, в двайсет и първия век, двайсет и четири години на Демокрация и близо седем години след Европейско
членство.
Питам се: къде
са малките селища, за които се споменава в сайта? Какво стана с тях? Не изчезват ли едно по едно от картата на милата ни Република? И само малките ли? Не се ли бие тревога в последно време по медиите, че много от китните ни до преди години родни села
са обезлюдени, изоставени от държавата и Бога на изживяване? С малко, едва
кретащи възрастни хорица, страхуващи се от набезите на непрокопсалите хайлази,
плячкосващи цели къщи и имоти? В голямата си част тези хайдуци са от средите на оставеното без работа и препитание, в резултат
на политическата конюнктура, ромско население. И в мизерията и ниската си
грамотност то се плоди и размножава, и създава още гладни гърла... А за да ги
изхрани, е избрало да краде и обира де що му падне... Малцина
подхващат някаква работа или имат идея как честно, без апашлък, лъжа и просия
да съществуват и битуват. Нека да не бъда разбиран погрешно. Нямам лоши помисли
към никой, в това число и към споменатата общност, но само при
една уговорка: да няма лъжа, измама и грабеж.
Зная,
че повтарям баналности и изтъркани за жалост истини, но описаната мила родна картинка може да се види донякъде и в
родното ми село. Вече и аз си задавам мрачния въпрос в коя ли
графа попада то: на развиващо се, или на затриващо се?
Гита! Едно, останало в
съзнанието ми, хубаво тракийско селце, с прави асфалтирани улици, с нови
обществени сгради, като голям културен дом с киносалон, с библиотека, с клубове,
сладкарница, барчета и прочее. Нова
двуетажна сграда на кметството. Голяма и просторна детска градина. Сграда на
земеделската кооперация със столова и кухня, общежитие с интернат, с магазини
за хранителни стоки, конфекция, железария и др. С разкрит цех към шивашка кооперация
от гр. Чирпан, здравна служба с родилно отделение и т. н.
Преградени бяха с язовирни стени Старата, Лозенската и Меричлерска реки, направиха се помпени станции, отводнителни канали,
напоителни системи, та се овлажняваше плодородното обширно гитенско землище. И
в изобилие – пипер, камби, бостан, а за домати да не говорим. Цели влакови
композиции тръгваха от гара Свобода към Западния свят със сочен, ароматен и
вкусен гитенски зарзават.
Младежите от Гита на пункта
за сортиране на домати на гара Свобода през лятото на 1959 година.
Да се върнем на
сайта sabori.bg. Авторите му се обръщат към нас с
настоятелния призив да опишем каква е сегашната ни самобитност и култура, какви
ни са Празниците, да ги публикуваме в страницата, та да привлечем в
селото ни жадните за развлечение наши и чужди богаташи. С две думи да покажем на
света каквото имаме за показване, та да стане селото ни обект на така популярния днес селски туризъм.
Инициативна прекрасна, благородна и похвална.
Хайде да
отговорим на този повик и да се опитаме
да съберем в няколко реда какво е останало сега от това, което гитенци
съграждаха с много всеотдаен труд и упоритост. Да добавим и онова, което по-късно, в Новото време, се сътвори, опази и възроди.
Най-напред старата
валцовата мелница се "самоподпали", в знак на протест, може би заради това, че работи денонощно не само за селото ни, но и за съседните Държава и Осларка. Самоподпали се вероятно и за това да не конкурира повече частните такива от близките селища. И изгоря до основи.
Стърчат само няколко каменни зида, сякаш са протегнати за молба ръце към
небето. Просторната столова, с прилежащата кухня стоят пък като Паметник на Вандалщината насред селото, а с кухненската
посуда – тави и тенджери от алпака, както злите езици говорят, някои са си
хранели прасетата... Грижовни стопани на щасливи прасета! А в двуетажните изоставени детска градина и интернатно общежитие глухо и напевно хлопат изпочупените врати и прозорци. Да не споменаваме за кино залата във вече будещо насмешка наименование Културен дом ... Сто кила тротил да беше се взривил там нямаше тъй
изящно да я разкраси! Ами асфалтираните
преди време до една улици? След инвазията от тежко товарна техника по подмяна на водопроводната мрежа през
2013 г. всички бяха покрити с втвърдена,
нахълмена глинеста пръст, и превърнати в превъзходно трасе за рали Дакар... Къде ги
помпените станции, напоителните системи, стопански постройки с всичкия инвентар? „Кой, кой да ти каже?“ – пее, отговаряйки весело Васко Кеца. Изчезнаха яко дим... Говори се от злонамерените и черногледи люде разбира се, че са били потънали в нечии джобове, без на джобовете да
им се поиска сметката. И се злослови, че всичко това било трагедия, разсипия, пълна безотговорност и беззаконие! Глупости! Да не
вярваш – невъзможно да е истина! Да има осъден някой и тикнат в кауша, освен пладнешките апаши? Няма! Тогава що е тоя рев по минало свършено време и какви са тия празни приказки, че трябвало да се надгражда полезното, а да се руши само безполезното? Дрън, дрън...
Старото
поколение по естествен път си отиде, младото и умно – тръгна по света да си
търси хляба, а в опразнената ниша, още носеща борческото име Гита, се е
настанил няколкостотин безработен,
гладен, ниско образован миллет. Културата и славата, която младите им
представители разнасят за селото ни, със
заснети с евтини GSM долнопробни
клипчета и пуснати по глобалната мрежа,
като vbox7, YouTube и др. може само да ни ... радва (– Милите, колко са красиви и забавни!) без ни най-малко да изпитваме срам и
огорчение...
Та какво да
впишем в sabori.bg за сегашните ни Гитенски Празници и Делници, за съпътствуващите ги днешни Гитенски културни събития,
свързани с традициите и обичаите на Гитенци?
Ако Вие знаете
КАЖЕТЕ!
...................................................................
Нямах намерение
да търся отговор на въпроса, защо се стовари божията ...милост над селото
ни, или кой да ... венциславим за това дередже. Но все
пак ще кажа: защото всички вкупом ...съгрешихме! Защото години наред си
избирахме ...кадърни политици и ...способни управници.(Сами си редактирайте текста с не, или без не по Ваш вкус.)
Нямам
намерение да правя анти реклама на родното ми гнездо с това си
писание. Опазил ми Бог! Напротив, с болезнено чувство изразявам позицията си, като се водя от паметните думи на Апостола: „Да си
кажем кривиците...“, та дано някак си спомогна за възраждането
и развитието на селото ни. Защо не ѝ с инициативи като тая на Сдружението „Празниците на България” да
не превърнем страната ни в по-доброто място за живеене!
