Не само в спомени
таени,
или в сънища
несподелени,
а постоянно,
непрестанно
все този ден
изплува в мен
тъй ясно.
Не беше ден, а
вечер звездна,
преди луната да
изчезне,
притихнали и
усамотени,
от чувства
бликнали –
смутени
се спряхме ний.
Тогава
с очи погалих
твоето лице,
с ръце потърсих
твоите ръце,
главата ми – до
твоята глава
и с устните си
само
докоснах твоето
рамо ....
Ти помниш ли
това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар