вторник, 10 февруари 2015 г.

Честитка


                                                                   На Борислав

Колкото повече старея, Борисе, се хващам, че се връщам все повече назад във времето, в невръстните си години. Излизат в главата ми едни приказки, забравени и не употребявани вече, но имащи, според мен, незаменим смисъл и съдържание.
Като ме срещнеха дядовци, баби и по-възрастни възкликваха:
– Холан, момче! Голям порасъл!
„Голям порасъл!“ – благословия обрамчила в себе си скрити послания, изчерпващи всичко: пожелания за здраве, за жизнерадост, за успехи и прочее, та в крайна сметка да стигне малчугана  до зрялост и да стане  „голям“ човек. Ето как с две думи  са изразявали такъв  смислен и свестен (пак позабравена, вехта дума) поздрав, но за жалост останал в миналото – благослов заметен в ъгъла на безпаметността ни!
И сигурно в момента си мислиш защо ли те занимавам  точно сега с това?
За да разбереш, моето момче, какво искам да ти пожелая:
– Да  е честит  рождения ти ден! И голям порасъл!  

                                                                             Вуйчо ти.