четвъртък, 15 май 2014 г.

Празниците на Гита

Текст и илюстрации
МД. Милев

Сдружение „Празниците на България”. Откривам го ровейки се в Мрежата. Хората са се  сдружили, както се разкрива в сайта www.sabori.bg/about.html, водени от амбицията да издирят събитията свързани с народните обичаи, със събори, фолклорни празници и прочее, провеждани на територията на Република България и да запознаят широката публика с тях. Идея много полезна и то не само от опознавателната ѝ страна, а и от  патриотичната ѝ насоченост. Сайта е организиран така, че чрез карта с областите в страната може да се посети страницата на всяко селище и да се разгледа всичко, което е поместено за него. Заинтригува ме един пасаж от целите изразени в сайта, цитирам: „да се обърне нужното внимание на малките населени места, с цел популяризиране и запазване на фолклорните обичаи и традиции, развитие на селския туризъм и поддръжка на регионални инициативи.“
Прекрасно! Оная атмосфера от детството ми, която дъхаше точно на тези традиции и особена битност в делниците и празниците на родното ми село, с кръшните хора по сборове и сватби, често ме навестява в спомените. Заради това, може би, към тематиката за малките населени места съм твърде  пристрастен и чувствителен. И не само от сантимент, а и от нещо друго. Особено сега, в двайсет и първия век, двайсет и четири  години на Демокрация и близо седем години след Европейско членство. 
Питам се: къде са малките селища, за които се споменава в сайта? Какво стана с тях?  Не изчезват ли едно по едно от картата на милата ни Република?  И само малките ли? Не се ли бие тревога в последно време по медиите, че много от китните ни до преди години родни села са обезлюдени, изоставени от държавата и Бога на изживяване? С малко, едва кретащи възрастни хорица, страхуващи се от набезите на непрокопсалите хайлази, плячкосващи цели къщи и имоти? В голямата си част тези хайдуци са от  средите на оставеното без работа и препитание, в резултат на политическата конюнктура, ромско население. И в мизерията и ниската си грамотност то се плоди и размножава, и създава още гладни гърла... А за да ги изхрани, е избрало да краде и обира де що му падне... Малцина подхващат някаква работа или имат идея как честно, без апашлък, лъжа и просия да съществуват и битуват. Нека да не бъда разбиран погрешно. Нямам лоши помисли към никой, в това число и към споменатата общност, но само при една уговорка: да няма лъжа, измама и грабеж.
Зная, че повтарям баналности и изтъркани за жалост истини, но описаната мила родна картинка може да се види донякъде и в родното ми село. Вече и аз си задавам мрачния въпрос в коя ли графа попада то: на развиващо се, или на затриващо се?
Гита! Едно, останало в съзнанието ми, хубаво тракийско селце, с прави асфалтирани улици, с нови обществени сгради, като голям културен дом с киносалон, с библиотека, с клубове, сладкарница,  барчета и прочее. Нова двуетажна сграда на кметството. Голяма и просторна детска градина. Сграда на земеделската кооперация със столова и кухня, общежитие с интернат, с магазини за хранителни стоки, конфекция, железария и др. С разкрит цех към шивашка кооперация от гр. Чирпан, здравна служба с родилно отделение и т. н.
Преградени бяха с язовирни стени Старата, Лозенската и Меричлерска реки, направиха се помпени станции, отводнителни канали, напоителни системи, та се овлажняваше плодородното обширно гитенско землище. И в изобилие – пипер, камби, бостан, а за домати да не говорим. Цели влакови композиции тръгваха от гара Свобода към Западния свят със сочен, ароматен и вкусен гитенски зарзават.

Младежите от Гита на пункта за сортиране на домати на гара Свобода през лятото на 1959 година.

Но най-вече имаше трудолюбиви, честни, душевно богати и чисти гитенци, които ще ги видиш по нивята, ще ги срещнеш след стадата от овце и крави, в пилчарника и свинарника. И на хорото ще ги намериш и песните им ще чуеш.  Селяни, носещи в себе си стародавните традиции на българщината, родолюбци и патриоти. Знаещи своята история и ревностно пазещи родовата си памет.
Да се върнем на сайта sabori.bg. Авторите му се обръщат към нас с настоятелния призив да опишем каква е сегашната ни самобитност и култура, какви ни са Празниците, да ги публикуваме в страницата, та да привлечем в селото ни жадните за развлечение наши и чужди богаташи. С две думи да покажем на света каквото имаме за показване, та да стане селото ни  обект на така популярния днес селски туризъм. Инициативна прекрасна, благородна и похвална.
Хайде да отговорим на този повик и да се  опитаме да съберем в няколко реда какво е останало сега от това, което гитенци съграждаха с много всеотдаен труд и упоритост. Да добавим и онова, което по-късно, в Новото време, се сътвори, опази и възроди.
Най-напред старата валцовата мелница се самоподпали, в знак на протест, може би  заради това, че работи денонощно не само за селото ни, но и за съседните Държава и Осларка. Самоподпали се вероятно и за това да не конкурира  повече частните такива от близките селища. И изгоря до основи. Стърчат само няколко каменни зида, сякаш са протегнати за молба ръце към небето. Просторната столова, с прилежащата кухня стоят пък като Паметник на Вандалщината насред селото, а с кухненската посуда – тави и тенджери от алпака, както злите езици говорят, някои  са си хранели прасетата... Грижовни стопани на щасливи прасета! А в двуетажните изоставени детска градина и интернатно общежитие глухо и напевно хлопат изпочупените врати и прозорци. Да не споменаваме за кино залата  във вече будещо насмешка наименование Културен дом ... Сто кила тротил да беше се взривил там нямаше тъй изящно да я разкраси!  Ами асфалтираните преди време до една улици? След инвазията от тежко товарна техника по подмяна на водопроводната мрежа през 2013 г. всички бяха  покрити с втвърдена, нахълмена глинеста пръст, и превърнати в превъзходно трасе за рали Дакар... Къде ги помпените станции, напоителните системи, стопански постройки с всичкия инвентар? „Кой, кой да ти каже?“ – пее,  отговаряйки весело Васко Кеца. Изчезнаха яко дим...  Говори се от злонамерените и черногледи люде разбира се, че са били потънали в нечии джобове, без на джобовете да им се поиска сметката. И се злослови, че всичко това било  трагедия, разсипия,  пълна безотговорност и беззаконие! Глупости! Да не вярваш – невъзможно да е истина! Да има осъден някой и тикнат в кауша, освен пладнешките апаши? Няма! Тогава  що е тоя рев по минало свършено време и какви са тия празни приказки, че трябвало да се надгражда полезното, а да се руши само безполезното? Дрън, дрън...
Старото поколение по естествен път си отиде, младото и умно – тръгна по света да си търси хляба, а в опразнената ниша, още носеща борческото име Гита, се е настанил няколкостотин безработен,  гладен, ниско образован миллет. Културата и славата, която младите им представители  разнасят за селото ни, със заснети с евтини GSM долнопробни клипчета и  пуснати по глобалната мрежа, като vbox7, YouTube и др.  може само да ни ... радва (– Милите, колко са красиви и забавни!) без ни най-малко да изпитваме срам и огорчение...
Та какво да впишем в sabori.bg за сегашните ни Гитенски Празници и Делници, за съпътствуващите ги днешни Гитенски културни събития, свързани с традициите и обичаите на Гитенци?
Ако Вие знаете КАЖЕТЕ!
...................................................................
Нямах намерение да търся отговор на въпроса, защо се стовари  божията ...милост над селото ни, или кой да ... венциславим за това дередже. Но все пак ще кажа:  защото всички вкупом (не) съгрешихмеЗащото години наред си избирахме ...кадърни политици и ...способни управници.
Нямам намерение да правя анти реклама на  родното ми гнездо с това си писание. Опазил ми Бог! Напротив, с болезнено чувство изразявам позицията си, като се водя от паметните думи на Апостола: „Да си кажем кривиците...“, та дано някак си спомогна за възраждането и развитието  на селото ни. Защо не ѝ с инициативи като тая на  Сдружението „Празниците на България” да не превърнем страната ни в по-доброто място за живеене!