Текст
М. Д. Милев
В съзнателния си живот съм се предпазвал да изказвам в публичното пространство моето отношение към личности. Под личности разбирам тези, доказали се със своите способности и особени приноси в обществото. И сега няма да го направя. Само ще споделя това, което ми дразни сетивата и което се разнася, показва и натрапва, най-вече в националните ни медии.
Имаше години, когато в по-големите магазини и супермаркети, в който се тълпеше повече народ, се разкриваха щандове за хазарт. Пред тях стълпотворение от неугледни, в по-голямата част, хора от простолюдието и хора на възраст. Хванали в ръка стотинка, трият с нея по някакви листчета. А по въпросните медии денонощно вървяха реклами, че в едно закътано селце, баба и дядо, от тези листчета, не само, че са си уредили старините, но и внуците им забогатели. Знае се, че хазарта е като наркотик. Тоест, води до пристрастяване и зависимост, равнозначно на болестно състояние, с вредни последствия не само за пристрастения, но и за близките му.
По-късно в малката ни държавица се случи дежавю, по подобие на събитията с крими боса Ал Капоне в Щатите преди години. Както знаем, дейността му е приключила с осъждане, не заради мафиотските му престъпления, а заради не платени данъци. Така и при нас завърши сагата със стотинката, хартийките и бедния ни народец.
Ето, че днес нещата се повтарят. Но далеч по-мощно, арогантно, агресивно и настъпателно. С билбордове на всеки ъгъл, с огромни игрални казина и най-вече с реклами. Няма лошо, ще каже някой. Демокрация е, все пак. Но ще попитам, нали демокрацията е свобода, при съблюдаване на правила, вкарани в закони, които да осигуряват порядки за творческото развитие, благополучие и здраве на всеки индивид от обществото? И продължавам да питам, защо наркотиците са забранени, на зависимите се осигуряват грижи, за да се отърват от това зло, а на хазартно зависимите не само, че не им се помага, а точно обратното се върши.
Споменах, че няма да назовавам имена на ,,тези", които всяка медия ежедневно и ежечасно показва, с лица грейнали, доволни и ухилени. Агитират натрапчиво, да влезем веднага в бинго залата, че ни чака там пълното щастие. Същите ,,тези" не се свенят срещу мръсни пари, да си продават авторитет и достойнство, вместо да застанат от другата страна. Още повече, че същите ,,тези" разполагат, априори, с достатъчно средства, с които са си осигурили охолен живот. Уверен съм, че същите ,,тези" са напълно наясно, че с тяхната екранна поява, не създават култура, не възпитават, а напротив развращават и разширяват кръга на хазартно зависимите болни хора. Всъщност те самите не са ли развратени и с болно съзнание осъдени души, жалки роби на парите! Ами държавата, със своите културно-възпитателни институции, каквито са медиите, не е ли в подобно осъдително и жалко поведение, като позволява, пак срещу пари, да се ширят тези дразнещи, вредни и нездравословни реклами!
Имаше години, когато в по-големите магазини и супермаркети, в който се тълпеше повече народ, се разкриваха щандове за хазарт. Пред тях стълпотворение от неугледни, в по-голямата част, хора от простолюдието и хора на възраст. Хванали в ръка стотинка, трият с нея по някакви листчета. А по въпросните медии денонощно вървяха реклами, че в едно закътано селце, баба и дядо, от тези листчета, не само, че са си уредили старините, но и внуците им забогатели. Знае се, че хазарта е като наркотик. Тоест, води до пристрастяване и зависимост, равнозначно на болестно състояние, с вредни последствия не само за пристрастения, но и за близките му.
По-късно в малката ни държавица се случи дежавю, по подобие на събитията с крими боса Ал Капоне в Щатите преди години. Както знаем, дейността му е приключила с осъждане, не заради мафиотските му престъпления, а заради не платени данъци. Така и при нас завърши сагата със стотинката, хартийките и бедния ни народец.
Ето, че днес нещата се повтарят. Но далеч по-мощно, арогантно, агресивно и настъпателно. С билбордове на всеки ъгъл, с огромни игрални казина и най-вече с реклами. Няма лошо, ще каже някой. Демокрация е, все пак. Но ще попитам, нали демокрацията е свобода, при съблюдаване на правила, вкарани в закони, които да осигуряват порядки за творческото развитие, благополучие и здраве на всеки индивид от обществото? И продължавам да питам, защо наркотиците са забранени, на зависимите се осигуряват грижи, за да се отърват от това зло, а на хазартно зависимите не само, че не им се помага, а точно обратното се върши.
Споменах, че няма да назовавам имена на ,,тези", които всяка медия ежедневно и ежечасно показва, с лица грейнали, доволни и ухилени. Агитират натрапчиво, да влезем веднага в бинго залата, че ни чака там пълното щастие. Същите ,,тези" не се свенят срещу мръсни пари, да си продават авторитет и достойнство, вместо да застанат от другата страна. Още повече, че същите ,,тези" разполагат, априори, с достатъчно средства, с които са си осигурили охолен живот. Уверен съм, че същите ,,тези" са напълно наясно, че с тяхната екранна поява, не създават култура, не възпитават, а напротив развращават и разширяват кръга на хазартно зависимите болни хора. Всъщност те самите не са ли развратени и с болно съзнание осъдени души, жалки роби на парите! Ами държавата, със своите културно-възпитателни институции, каквито са медиите, не е ли в подобно осъдително и жалко поведение, като позволява, пак срещу пари, да се ширят тези дразнещи, вредни и нездравословни реклами!
