Размисли
на един юбиляр
от стар тракийски корен.
Записал като песен
и съответно онагледил
М. Д. Милев
Ех, защо сега не бяха
ония години минали —
времена на бащи и деди!
Че рано заран в кошара да ида,
че да дръпна някое шиле игриво,
или онова яре скокливо.
Че да извикам и спазаря
Чиликов Стайко — баш майстор
на бистър курбан и на чевермета.
Че в мазе хладно да сляза
с бакър меден във ръка
при голямото буре дъбово,
че да наточа, налея
от ланското вино червено —
червено, още маврудово.
Че от килера да взема
дамаджана плетения
с отлежалата първак ракия.
Че в градината да вляза
при краставици, чушки, домати,
сред ряпи и марули къдрави.
Че да застеля с месали китни, шарени
дългата маса на двора.
Че да поканя там, да повикам
цялата рода голяма,
че да наредя срещу им
станимъшките чалгаджии.
И тогава да видите вие,
и тогава аз да ви кажа:
— Ей така се посреща
ден славен и важен —
рожден ден юбилеен!
Защо, защо не бяха
ония години минали!
