Текст и илюстрации:
М. Д. Милев
(Есе)
Тя ги роди с любов. С любов ги отгледа, възпита и изучи. Отдаде им силите и здравето си, а след това със същата обич се грижеше и за внучетата си.
И един ден остана прикована на легло. Коварна болест угаси слънцето в живота ѝ. Светът се сви до четирите стени на стаята.
Телевизорът беше единственият ѝ прозорец към света, а телефонът – нишката, която я свързваше с близки и деца любими. Но и те замлъкнаха, оставиха я сама — без звън от познато повикване, без светлина и картина от екран. А толкова малко беше нужно, за да ѝ се помогне, да се направи нещо, макар и дребно, за да не ѝ бъде отнето дори това. Животът се превърна в тъмница – самотна, тиха и болезнена.
И въпреки всичко тя не се оплакваше. Не изричаше болката си – нито физическата, нито онази, която разкъсваше душата ѝ. Животът я беше научил на стоицизъм, смирение и рядко благородство.
О, как им се радваше! Че са станали големци, че са избягали от провинцията, че са напуснали и родината си даже! Само снимките останаха — там, до угасналия екран.
Майчиното сърце продължи да обича и да прощава...
А беше нужно
С любов ги тя роди
и с нежност майчинска отгледа,
на добродетели ги тя учи —
да остане в тях следа не бледа.
Науки висши им разкри,
път светъл им черта,
за тях отдаде
младостта си,
сили и душа.
А после и внуците
с топла грижа ги дари,
домът ѝ бе пристан тих —
пълен с уют и с добрини.
Но дойде ден —
на легло беше прикована,
коварна болест
слънцето на живота ѝ угаси рано.
Светът се сви в една стая,
между четири стени сиви,
само телевизорът
прозорец към света остана,
и телефонът —
тънка нишка
към близки
и деца любими.
Но ето, че екран угасна,
изчезна и повик от звънец познат.
Всичко в стаята замлъкна —
настана нечакан, лош обрат.
А тук бе нужно някой да помогне,
да протегне топла длан,
да стори жест — да не остане тя
сама в мрака нежелан,
и да поправи това, което ѝ бе отнето...
Животът превърна се в тъмница —
самотна,
тиха
и проклета!
И въпреки всичко тя не се оплака —
за болката ѝ нямаше лечение.
Животът я бе научил на стоицизъм,
благородство и смирение.
О, как им се радваше само! Че вижте,
какви големци са те станали,
че градчето родно,
че и Родината даже,
те са напуснали!
Майчино сърце толкова обича
и така умее да прощава!
Там, пред тъмния екран,
единствено снимките
да гледа му остава...
