Текст
М . Д. Милев
(Размисли по време на пандемия)
Средната възраст за българските мъже, според статистиката към началото на 2022 г., е 70 години. Нека да анализираме този факт.
Ако условно сто мъже доживеят до 80 години, то следва реципрочно други сто мъже да доживеят до 60. За последните с прискърбие се казва, че са си отишли ,,без време".
А всеки живеещ след средната възраст, след седемдесетте, е с БОНУС, с една скъпоценна добавка за живот дадена му СВИШЕ. Би трябвало този БОНУС да се използва възможно най-рационално: не за трупане на дивиденти, не за правене на кариери, не за нови градежи, не за имане. За него, за порасналото момче, те вече не са му необходими! Ако е оставил следа след себе си, това се е случило през годините, когато е учил, когато е работил, когато е любил, когато е плодил и е създавал наследство, когато е градил семейното огнище, когато бъдещето е било пред него.
Сега най-разумното е само едно единствено:
- да се радва на деня още от изгрева;
- да вижда красивото във всичко, което го заобикаля и да му се наслаждава;
- да се стреми да поддържа колкото може бодър духа си;
- да бъде полезен с каквото и както може според възможностите и според силите си;
- да се грижи и да пази здравето си, за да не тежи на близките си и на себе си;
- да бъде сърдечен и добронамерен в общението:
- да дава обич, за да я получава;
- да изживява дните си като за последно!
Защото няма как да знае (и слава богу), колко във времето е отреден БОНУСЪТ му.
Епилог
Той беше деветдесетгодишен, тя — с десет години по-млада. Той все болнав, тя около него — читава и чевръста: до оная година и пломба на зъб нямаше. Но по-лани я хвана пародонтозата и завчера си сложи протези. Усмивка цъфна на лицето ѝ. Беше толкова доволна и радостна.
Днес минавам покрай тях. На вратата — скръбен лист. „За дядото ще да е" — си викам. Чета:
„...с прискърбие съобщаваме, че днес почина... Иванка Проданова, на 80 години..."
(Случаят ми бе разказан от мой близък — лекар по дентална медицина, лекувал семейство Проданови.)
Мисля си за БОНУСА. На кой повече, на кой по-малко. Живот!
.
