КОДЕКСЪТ

 

 Текст 

М. Д. Милев                                             

(Съчинения по време на пандемия)

Неписаният кодекс, или алгебрата в  семейните връзки на племето българско 

Млад девер буля думаше:

 - Я викни, бульо, та запей,

 дано те батьо зачуе,

 батьо ми, млади войвода

                   Народна песен

На М и С

Двама братя М и С се женят. Жените им за тях са съпруги, а те за жените си са съпрузи. При това М > С. За съпругите на М и на С, братята М и С са ДЕВЕРИ, а сестрите (ако има такива) на братята М и С, за съпругите на М и на С са ЗЪЛВИ.

Съпругите на М и на С, за братята М и С са СНАХИ. Такива са за всички близки на братята М и С. Между тях си снахите са ЕТЪРВИ. 

Ако съпругите на М или на С имат братя, те за М или за С са ШУРЕ-та. Съпругите на шуретата, за М или за С, са ШУРЕНАЙКИ.

Ако съпругите на М или на С имат сестри, те за М или за С са БАЛДЪЗИ. Съпрузите на балдъзите, за М или за С, са БАДЖАНАЦИ и така се обръщат един към друг.

Обръщението между братята М и С и съпругите им е:

  - към по-малкия брат С, съпругата на М се обръща с ДРАГИНКО + името С,

  - към по-големия брат М, съпругата на С се обръща с БАТЕ + името М,

  - към съпругата на М, по-малкият брат С и по-малката сестра (ако има такава) се обръщат с БУЛЬО,

  - към съпругата на М, съпругата на по-малкият брат С се обръща   с КАКО + името,

  - към съпругата на С, по-големият брат М се обръща с БУЛКА. Така се обръщат и родителите на братята М и С). (Булка идва от було, тоест от воала, с който младоженката се ,,забулва" по време на венчавката, а ,,венчавката" произлиза от венеца, който се поставя на главата на младоженката, когато става булка. С венец се отбелязва и чества всяко едно от най-важните събития човешки.)

  - към по-малките сестри на М и на С (ако има такива), т.е. към зълвите, съпругите на М и на С,  се обръщат с КАЛИНО (КЪЛ'НО) + името.  (излязло е от употреба и не се среща вече  като обръщение)

Братята М и С за родителите на съпругите си са ЗЕТЬОВЕ. Така ги нарича и цялата рода на съпругите.

Родителите на съпругите на М и на С, за зетьовете М и С, са ТЪСТ и ТЪЩА.

Зетьовете М и С се обръщат към тъста и към тъщата с ДЯДО и БАБО.

Родителите на  М и С, за снахите, са СВЕКЪР и СВЕКЪРВА.

    Снахите се обръщат към свекъра и към свекървата с ТАТКО и МАЙКО.

Съпругите на М и на С, след венчавката, носят името на съпрузите си с окончанието ,,-вица", или ,,-ца": М + вица; С + ца. (Днес тази форма,  поставяща в подчинено положение съпругите спрямо съпрузите, е отпаднала. Запазена е само, по желание, промяната на фамилното име на съпругата, приемайки това на съпруга. Така семейството има и се води с една обща фамилия.)

 Родителите на М и на С и техните родственици, с родителите на  съпругите им и  техните родственици, са СВАТАНАЦИ.

    Сватанаците се обръщат един към друг със СВАТАНАК и СВАТЯ.

Децата се обръщат:

   - към братята и към братовчедите на баща си с ЧИЧО, към съпругите им с ЧИНА (СТРИНА).

   - към братята и към братовчедите на майка си с ВУЙЧО, към съпругите им с ВУЙНА (УЧЕНАЯ).

   - към сестрите на родителите си и към техните братовчедки с ЛЕЛЯ, към съпругите им с КАЛЕКО (СВАКО). 

Децата на М и на С са ВНУЦИ за родителите на М и С и за родителите на съпругите им. Те се за тях ДЯДО и БАБА и се обръщат към тях с ДЯДО и БАБО.

Децата на М са ПЛЕМЕННИЦИ за С и обратно. ПЛЕМЕННИЦИ са и за съпругите на М и на С.

Децата на М и на С са БРАТОВЧЕДИ помежду си, а внуците на М и на С са ВТОРИ БРАТОВЧЕДИ помежду тях.

Бракосъчетанието на мъжа и жената – по-нататък МЛАДОЖЕНЦИ, започва с ГОДЕЖ и завършва със СВАТБА (ВЕНЧАВКА). В годежния ритуал родителите на бъдещите МЛАДОЖЕНЦИ за пръв път се срещат и запознават, за да уговарят месеца и деня за СВАТБАТА. СВАТБАТА е върховното тържество, при което са поканени (КАЛЕСАНИ) роднините от двете страни на бъдещето семейство. На този ден се сключва брачния договор, който може да бъде освен ГРАЖДАНСКИ, така и ЦЪРКОВЕН.

   Свидетелите при сключване на брака са КУМОВЕ за МЛАДОЖЕНЦИТЕ. Те се обръщат към тях с КУМЕ и КУМА, или КРЪСТНИК и КРЪСТНИЦА, понеже кумовете дават името – кръщават новородените деца на МЛАДОЖЕНЦИТЕ. Кумовете се обръщат към младоженците с КУМЕЦ и КУМИЦА. КУМОВЕТЕ се предават по наследство и са на висока почит и уважение от страна на МЛАДОЖЕНЦИТЕ и от техните родители.

   По време на СВАТБАТА  родителите на младоженеца избират и поканват познато, или близко семейство, което да ги замества (условно) през целия церемониал на СВАТБАТА. Това семейство са един вид ,,побаща" и ,,помайка" за младоженците и се именуват ПОБАЩИМИ  (Тук предлогът ,,по" не е частицата за превъзходна степен ,,по-", а е съответен на предлога ,,съ", означаващ заедност, съвместност. Подобен е примерът с побратим, посестрима, тоест събратя, нямащи родствена връзка, а такава получена само чрез обичай. В случая побащими следва да се разглежда като събащи, съродители). Счита се, че от момента, когато това семейство се съгласява и приема побащемяването, то гледа на младоженеца както към свой син, с всички произхождащи от това семейни отношения. Например по-малките дъщери на ПОБАЩИМИТЕ са зълви за младоженката и се обръщат към нея с БУЛЯ. ПОБАЩИМИТЕ са на същата почит от страна на МЛАДОЖЕНЦИТЕ, както младоженците се отнасят към родителите си и се обръщат към побащимите с ПОБАЩИМ и ПОМАЙЧИМА, а побащимите за младото семейство са УЛНУК и УЛНУЧКА и се обръщат към тях по име. Децата на улнуците се приемат от побащимите като свои ВНУЦИ. Двете семейства се сродяват и уважават за цял живот.

      Преди сватбения ритуал младоженката си избира помощнички, наречени ШАФЕРКИ,  било при обличането на булчинската рокля, било при ,,пазенето" на младоженката пред вратата и ,,пазареното" с младоженеца, т. е. при ,,откупа" на булката, било при поддържането на шлейфа на булката когато се извежда от домът й, и прочее. ШАФЕРКИТЕ обикновено са млади неомъжени момичета от най-близкото обкръжение на булката, като приятелки или близки, като по-малки сестри и племенички.

    Същото прави и младоженеца, подсигурявайки се с подбрани от него ШАФЕРИ, които да следят за реда по време на ретуала, да помогнат на младоженеца да ,,преодолее" ,,защитата" застанала пред вратата на булката, за да стигне до нея и т. н.

  

Коментар 

   Кодексът, като понятие, е сбор от задължителни за  изпълнение правила, които следва да бъдат прилагани в някоя от областите на човешката дейност. Спазването на правила по принцип, обаче, отнема част от личната свобода, а понякога е и против волята да се прави това, което не е персонално изгодно и удобно.

    Естествено е неприятното усещане, когато зет трябва да се обръща към тъщата си с ,,бабо" особено, ако има незначителна  възрастовата разлика между тях; или за чужди до скоро хора, станали по стеклите се обстоятелства свекър и свекърва, да се наричат от снахата ,,татко" и ,,майко";  или да се казва ,,буля" на съпругата на по-големият брат, въпреки че тя може да е по-малка от девера си по години; или да се припознае като ,,съмайка" и ,,събаща" до вчера далечно и непознато семейство, наричано за напред ,,побащими“. Защо на по-възрастните с година-две брат или сестра да не се наричат по име, а с ,,бате" или с ,,како"? А и защо, след като всеки е кръстен и притежава собствено име, в това число и дядо  Иван, да не се обръщат внуците му към него с ,,Иване", а с ,,дядо"? 

     Като отговор на тия, на пръв поглед неприемливи,  и до някъде ирационални постановки в битовото общуване, следва да се приеме презумпцията на нашите деди насочена към изграждане на йерархия в семейната среда, с въвеждането на съответните обязаности за отношенията и обръщенията между членовете на рода. Порядки произтекли предимно за вменяване на възпитание и за уважението, което по-младите трябва да имат и изразяват към по-възрастните. Тези, които са по-опитни, по-знаещи, от които сме научили да изговаряме първите си срички ,,ма-ма", ,,та-та", ,,ба-ба" и които са протегнали грижовна ръка, за да направим първите си неуверени крачки в живота.

    В заключение на аритметиката за функционално зависимите връзки в едновремешното българско семейство, от позицията на съвремието ни, би следвало да отбележим, че ако искаме да не се размием и обезличим като род, трябва да съхраним, да опазим и продължим завещаните ни от векове традиции на нашето племе.

   

               Бележка

Кодексът ни е твърде сложен

и до нейде вехт и старомоден,

но всеки тук е демократ свободен,  

европеец, на който дано да се случи, 

кодекса горе-долу някак да научи.

Най-вече, ако може да го спазва:

на майка си леля да не казва,

и баща му да се не мръщи –

към него с ,,Ей, старче" да се не обръща!

        Главоблъсканица:  

Какво е, ако чина ми, която е зълва на балдъзата ми, е етърва на тъщата на шурея на моя баджанак?

         Отговор:

  Атартсес ан аканаждаб  и атакйам ан атакйанеруш  ас инежъмо аз етицвочич им.

 

Софрата на старите гитенци

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

               

   Когато се вглеждам в лицата на едновремешните гитенци от пожълтелите снимки или когато в паметта ми оживяват хората от моето детство, едва ли ще забележа охранен, пълен, да не кажа – дебел човек. Няма как да се случат тлъстини при изнурителната кърска и къщна работа през годините от миналото столетие. И най-вече – нямаше чревоугодничене. Мръвки имаше по Коледа и ако се напълнят няколко луканки или се остави осолена сланина, ще има мазничко и през зимата. И по Гергьовден са се облажавали с агнешко на село. Но толкова.   

На масата се слагаше постничко, а на нивата сухоежбина.

А постните манджи не бяха натруфени, с бол шерилки, но достатъчни, за  да са апетитно вкусни.  Ще се опитам да предам, ония, специфични  за нашия край и позабравени вече ястия, които нашите баби слагаха  на софрата:

Празена каша

      Няма начин грижовният стопанин да не се е запасил с едно-две снопчета от по двадесетина стръка праз за зимата. Лукът се използваше за какво ли не: от овкусяване на сланина или домашна луканка до прибавянето като пресен зеленчук в различни ястия. Но една каша, наречена "Празена каша", присъстваше често на зимната трапеза. Четири-пет стръка праз се нарязват на ситно и се задушават с три-четири супени лъжици олио в дълбок тиган или в тенджера. След като омекне зеленчукът към него се прибавя червен пипер и малко след това се добавя около половин литър вода и сол на вкус. Оставя се да ври за 20÷25 минути. С разбит квас или разтворено във вода брашно се уплътнява готвеното и се доварява за още седем-осем минути. Преди да се отнеме от огъня, кашата се поръсва със сух джоджен. При сервирането празената каша се поднася с оцет по желание.  Имало е по-специални случаи, когато в кашата се е нарязвала на колелца луканка или са се добавяли дребни рибки. Дядо ми им казваше „змиорчета“ и ги ловеше с така наречения „даул“ в река Меричлерска.  Ароматът, който изпълваше тогава къщата от това ястие, говореше за празник.

              Зелева чорба с праз

      Втаса ли зелето в качето или в бидона, като преди това се е проточвала няколко кратно подсолената вода, за да извлече аромата и витамините от зелките и стане газирано резлива, е дошло времето за приготвянето на вкусната зелева чорба с праз. Рецептата е достатъчно семпла. Необходими са само три-четири съставки: зелева чорба, праз нарязан на ситно, червен пипер и олио. Количеството им е по собствена преценка и вкус. Всичко в сурово състояние  се смесва в  купа и се яде за закуска. Това става през зимните месеци, когато човек се нуждае от витамини, а тях ги има в изобилие и в зелевата чорба и в праза.

               Дебели

     Зелевата чорба върви много сполучливо и с така наречените "Дебели". Някъде им казват "Пърленки", но има съществена разлика между двете тестени изделия. Правят се от тесто за хляб. Примерно: 650 гр. брашно, 400 мл. вода, една чаена лъжица сол се меси с половин кубче мая или с три-четири лъжици квас и се оставя омесеното за няколко минути, за да се разгради глутена. Тестото се разделя на около 12÷14 тестени топчета, като по две топчета се потапят в купичка със затоплено олио.  Намазненото топче се разтегля на ръка с диаметър около 20-25 см., поръсва се така получената кора с натрошено сирене и олио, и се затваря с кората разтегната от второто тестено топче. Пак се поръсва със сирене и олио. Хващат се краищата постъпателно и се обръщат към центъра на корите така, че да се образува нова четирипластова пита, която леко се намачква и разтегля с намазнени ръце и се поставя на предварително загрят омаслен сач или палачинков тиган. Пече се до зачервяване от двете страни, като преди свалянето от огъня страните се намазват с масло. И тогава идва яденето на „Дебелата“ с резливата зелева чорба. Порцията е предвидена да нахрани сито минимум трима-четирима яки мъже, или едно семейство с цялото домочадие. Предполагам, че ако корите се разточваха с точилка, получената „Дебела“, щеше да се казва „Тънка“ и едва ли би се радвала на такова внимание, каквото е към „Дебелата“.

             Лесна трахна

     Със зелева чорба се е  изготвило през зимата още едно постно ястие познато като трахна. Само че вместо зелева чорба баба ни употребяваше квас, с който правеше домашния хляб. В тенджера се завира половин литър подсолена вода, към която е добавено лъжица-две олио. Слагат се в купа две супени лъжици квас, прибавя се червен пипер, разбива се с малко топла вода и с енергично бъркане се изсипва в тенджерата. Ако квасът не е достатъчно ферментирал, т. е. не е достатъчно кисел, може към него да се прибави малко оцет. Трахната се вари още десетина минути. Пропорциите на кваса към водата се определят така, че чорбата да се сгъсти, да стане  добре уплътнена. Трахната се сервира топла. В купа се надробява припечен хляб и натрошено сирене, които се заливат с горещата трахна. Получава се един вид попара. Отгоре се поръсва с черен пипер. Трахната се консумира и с люта чушка, извадена от прясносолна туршия.

          Арнаутски яйца

     След като мине Малък Сечко и баба Марта си отиде, ето че посятият в градината арпаджик се е раззеленил. Те и кокошките са се стоплили от пролетното слънце и са взели да се готвят за своята бъдеща челяд със звучно кудкудякане. Та не само, че има зелен кромид в градината, но и бол яйца в курника. Дошло е времето за познатата гозба „Арнаутски яйца“. А тя е манджа семпла, лесна, бързо се сготвя и най-важното е много ароматна и вкусна. Нарязват се на ситно перата от кромида и се задушават леко с олио в тиган. Добавят се и нарязани няколко листа от пресен джоджен, може и изсушен да бъде. Запържва се кромида с една супена лъжица червен пипер и се добави не много вода за разреждане. Посолява се със сол на вкус и се прибавя оцет за подкиселяване. Оставя се да къкри няколко минути, след което се изсипват на отделни гнезда (очи) яйцата. Така се варят яйцата за около 10 минути и гозбата е готова. Количествата продукти се преценяват според броя на порциите, примерно по две яйца и половин връзка кромид за порция. А защо арнаутски? Чувал съм, че навремето албанци са идвали по нашите земи да разнасят с гюмове кисела,  резлива боза от ферментирало във вода припечено просо. И са ни научили да го правим това чудесно разхладително ориенталско питие. Може би тогава са привнесли рецептата на манджата наречена арнаутска, демек – албанска.

             Лападов мамул

     Ако напролет се огледаш около оградата на градината, няма начин да не откриеш големите зелени листа на лапада. Много се готвеше и на супа, и с ориз и пр. Но тук ще се спрем на съвсем простичък деликатес от тоя ранен саморасъл зеленчук. Нарича се „Лападов мамул“. Добре измитите, примерно десетина, лападови листа се редят едно върху друго, в плитка тавичка, застлана с хартия за печене. Между листата се залива съвсем леко олио, поръсва се  внимателно с червен пипер и сол (солта да бъде щипка за целия мамул) през лист, и пакетът от листа, заедно с хартията за печене, се завива на руло (мамул). Пече се в предварително загрята до 180° С фурна за около 30 минути. Така приготвеният „Лападов мамул“ е със специфичен аромат и незабравим леко кисел вкус. Правят се толкова мамули, колкото порции следва да се сервират. 

                    Постна бакла яхния

Баклата като всяко бобено растение се готвеше, както на зелено с бобената чушка, така и зряла и изсушена на зърна. Естествено, зелените чушки на баклата се беряха през късната пролет и тогава се приготвяше бакла на яхния. Предварително следва да се спомене, че това ядене не е класическа яхния, със запръжка на продуктите, а е по-скоро вариант на вариво. Характерното при готвенето и тук са ограничените съставки, като се е държало да се запази специфичния аромат на баклата, подчертан единствено от вкуса на чесъна, кромида и джоджена, без добавяне било на домати, на моркови, чушки. И така, кило измити и нарязани на две, на три, зелени чушки бакла, нарязана на ситно, една едра или две средно големи глави стар кромид и глава избелен на скилидки чесън се слагат в тенджера с около три четвърти литър  вода и три-четири лъжици олио. Поръсва се с една лъжица червен пипер. Сварява се до омекване на баклата за примерно 30÷35 минути. Посолява се на вкус.  Разбива се в купа две лъжици квас или разбито във вода брашно, добавя се оцет за подкиселяване и се изсипва към манджата с енергично бъркане.  Доварява се за още седем-осем минути. Отнема се от огъня и се поръсва със сух джоджен. Може  да не се подкиселява цялата яхния, а оцета да се предлага при сервирането.

                            Бяла каша 
     Някъде и казват „Сирнена каша“. В по-дълбоко тиган се запича брашно с малко масло, след което с енергично бъркане се добавя вода до образуване на хомогенна каша. Оставя се да къкри минута-две и се добавя натрошено сирене. Достатъчни са още няколко минути и бялата каша е готова. При поднасянето  порцията може да се нашари, като се полее с една-две лъжици препържено масло с червен пипер.

–––––––––   -   –––––––––

               Какво ли не се въдеше в градините на село и по нивята му. Фасул, леща, нахут, грах, булгур и прочее. Овошки – всякакви: сливи, круши, ябълки дюли, орехи и какво ли още не. Да не говорим за грозде, за  бостан. Именно тази съвкупност от храни, наред с млечните продукти: кисело и прясно мляко, сирене, катък, употребявани в ежедневието на нашите предци, днес ще ги открием във всички диетоложки предписания за правилно  и здравословно хранене. Или накратко казано, софрата на старите гитенци е правила снагите им стройни, наливала е сили в мишците им, давала им е кураж да раждат, да изхранят и да отгледат многобройната си челяд.