Текст, илюстрации
и 3D модели
М. Д. Милев
Годините неусетно се изнизаха, някак си безшумно, без предупреждение и отведнъж осъзнах, че около мен са останали малко мои родственици на моята възраст или с няколко години в повече. Само преди месеци казах „последно сбогом“ на един от най-свидните до сърцето ми мой близък, от който, като по-голям брат, се допитвах за това-онова и най-вече за събития или позабравени неща от родовата ни история. А бяхме голямо и сплотено семейство от един известен родов клан в селото. Не казвам, че рода ни е изчезнал, не! Просто се пръснахме по света като издухано глухарче.
Селото? След като няколко поколения наред го напуснахме, изнизахме се от него като годините, то опустя, осиротя и вече не е същото богато, чисто и красиво тракийско село, което нашите предци с много труд и всеотдайност съграждаха. Тези поколения, от които съм и аз, имаме дълбоко в себе си едно угризение за изневяра, за не изпълнен докрай синовен дълг към бащино огнище, към изоставена родна стряха. Поне така го усещам аз!
За това точно ние сме длъжни да оставим, макар и скромна следа за родовите ни корени, за малкото, но достойно величие на нашите бащи и деди. Защото бъдещите ни следовници, ако не им дадем „историйцата“ на рода, ще се питат кои са, от къде са дошли, сами ли са като врабци на жица в този глобализиран свят. А ние, моето семейство, моите внуци и идни след тях поколения, не сме дърво без корен!
Имах щастието да притежавам и да запазя безценни ръкописи на представители от рода ни, да запиша преди време спомени на моите и на съпругата ми родители свързани с родовата памет. Така съставих изложените по-нататък родословните връзки на моето семейство, както и на родословните дървета на осемте фамилии от които то е произлязло. Видно от Приложение 4 на публикацията ми в този блог от м. май 2012 г. "Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението" , това са голямата част от родовете поставили основите при заселване на селото ни.
Далеч съм от мисълта, че съм изчерпил темата. Изградил съм родословията по два критерия. Първия: по-отдалечените във времето поколения са развити по мъжка линия (по традиция синовете унаследяват фамилното име, т. е. те са продължителите на рода, за разлика от дъщерите, които приемат фамилията на съпруга си) и втория: най-близките до семейството ми чичовци, вуйчовци и лели са представени с цялото им поколение.
Родословните
връзки са изложени в табличен вид, като развитието на рода е в хоризонтални
редове, от ляво на дясно по старшинство на родител – дете. Вертикалните колони
отразяват поредността на поколенията, т. е. отстоянието на отделният член на
рода до прародителя родоначалник. Всеки член на рода заема само една клетка от
таблицата в която е отбелязано името, за някой случай годината на раждане и
смъртта му, името на съпруга или съпругата. Цифрата, преди името, информира за
поредността на раждането в семейството, например: „7. Митьо“ означава, че
Митьо е седмо по ред родено в семейството дете. По този начин можем да отбележим всеки отделен член на рода с поредица от цифри принадлежащи на предците
му от родоначалника до него самия. Например: „1.7.2.7.3.1. Митьо“ от род Узун
Генчеви разбираме, че Митьо е шесто поколение (понеже пред името стоят шест цифри) отдалечено от родоначалника
Генчо, че е потомък на седмото дете на родоначалника – Цоньо, че прадядо му е
второто дете на Цоньо – Мильо, че дядо му е седмото дете на Мильо – Митьо, че
баща му е трето дете на Митьо – Мильо, а
той е първороден син на Мильо.
За част от подродовете
съм представил фамилията във вертикално разклонена дървовидна форма, която е
по-прегледна и дава бърза представа кой къде се намира по клоните на фамилното
дърво. По разбираеми причини
дървовидната форма не е изгодна за големи родове с много разклонения.
Там, където съм
открил снимков материал, отразяващ множество от членовете на отделна фамилия и
предимно снимки по-отдалечни във времето, съм ги приложил, за да се „съживи“
представата ни за рода.
Сметнах
за необходимо да откроя и ония наши родственици, които вече не са между нас, но които са допринесли със своя живот и поведение
да извисят честа, името и достойнството на фамилията и рода като цяло.
Много бих искал, а и се надявам, че в бъдище ще се намерят и други мои родственици, които биха продължили написването на фамилната история, както и отстранили или поправили неволно допуснати от мен неточности и допълнили с нови факти и събития към това, което съм събрал и изложил тук.
Митьо Дончев Милев
..............................................................................
Родословните връзки на моето семейство
 |
| Господин Ганев |
Копие на оригинала на родословното дърво на Узунгенчовите
писано от Господин Ганев
РОД „Ч Е Л И К О В И “
П о к
о л е н и
е :
|
първо
|
второ
|
трето
|
четвърто
|
пето
|
шесто
|
седмо
|
осмо
|
|
|
1.Стайко
(Съпруга
Сребка1) Нейкова)
|
1.Тана
|
1.Тана
|
Омъжена за Димо Александров,умира млада.
|
2.Среба
|
1.Таньо
|
1.Мишо
|
1.Таньо
|
|
2. ?
|
|
2.Кольо
|
|
|
2.Недьо
|
1.Сребрина
|
|
|
3.Белчо
|
1.Иван
|
1.Белчо
|
|
|
2.Велчо
|
1.Иван
|
|
2. ?
|
|
2.Танка
|
1.Танко
|
|
|
3.Цоньо
|
|
|
|
4.Ганьо
|
1.Белчо
|
|
|
2. ?
|
|
|
4.Тотка
|
Омъжена в
род „Малък Добревите “за Добри Иванов
|
5.Гина
|
1.Мария
|
1.
|
|
|
2. Люба
|
|
|
|
6.Гана
|
1.Атанас
|
1. ?
|
|
|
2. ?
|
|
|
2.Деко
|
1.Господин
|
|
|
2.Ганка
|
1.Господин
|
|
2. ?
|
|
2.Ташка
|
Омъжена в род “Попов Милевите” за Митьо Милев поп Цонев
|
3.Ванка
|
1.Стайко
|
1.Иванка
|
1. ?
|
|
|
2.Недка
|
1. ?
|
|
|
2.Иван
|
Обесен като участник в антифашистката съпротъва -1944г.
|
4.Гено
|
1.Стайко
|
1.Жечка
|
1.Росица
|
|
|
2.Среба
|
?
|
|
|
|
|
|
|
1. Яна
|
1.Михаил
|
|
2.Тодор
|
?
|
|
2.Стоян
|
1.Тодора
|
?
|
|
2.Пламен
|
?
|
|
3.Сергей
|
?
|
|
5.Неда
|
1.Иванка
|
1.Пенка
|
1.
|
|
|
2.
|
|
|
2.Господин
|
|
|
|
2.Нанка
|
1.Йовка
|
|
|
|
2.Цоньо
|
|
|
|
3.Иван
|
1.Недка
|
|
|
|
2.Цанка
|
|
|
|
6.Тотка
|
1.Пенка
|
1.Иванка
|
|
|
|
2.Минка
|
|
|
|
3.Митко
|
|
|
|
2.Иван
|
1.Тотка
|
|
|
|
3.Таньо
|
1.Тотка
|
|
|
|
2.Иван
|
|
|
|
7.Денка
|
1.Милка
|
1.Кръстьо
|
|
|
|
2.Олег
|
|
|
|
2.Стайко
|
|
|
|
|
8.Нейко
|
1.Цоньо
|
1.Мария
|
1.Цонко
|
1.Йоана
|
|
2.Райчо
|
|
|
2. Денка
|
1.Жеко
|
|
|
2.Красимира
|
|
|
2.Иван
|
1.Нейко
|
1.Иван
|
1.Йоана
|
|
2.Стоян
|
1.Иван
|
1.Митър
|
1.Иван
|
1.Сергей
|
?
|
|
2.Нейко
|
1.момиче
|
?
|
|
2.момиче
|
?
|
|
2.Стайко
|
1.Иван
|
1.Иван
|
?
|
|
2.Тошка
|
?
|
|
|
3.Дончо
|
1.Стайко
|
?
|
|
|
2.Матка
|
?
|
|
|
4.Минчо
|
?
|
|
|
|
2.Петрана
|
?
|
|
|
|
|
3.Генчо
|
1.Донка
|
?
|
|
|
|
2.Тотка
|
?
|
|
|
|
3.Стайко
|
1.Генчо
|
1.Стайко
|
1,Божидар
|
|
2.Диана
|
1.Михаил
|
|
2.Гинка
|
1.Янко
–––––––––– 2.Бонка
|
1,Марин 2.Иван ––––––––––– 1.Христо
|
|
4.Вълкан
|
1.Иванка
|
?
|
|
|
|
2.Радка
|
?
|
|
|
|
3.Ганьо
|
1.Марияна
|
?
|
|
|
5.Горчо
|
1.Стоян
|
?
|
|
|
|
2.Мария
|
?
|
|
|
|
3.Мина
|
?
|
|
|
|
|
|
П о к
о л е н и
е :
|
първо
|
второ
|
трето
|
четвърто
|
пето
|
шесто
|
седмо
|
осмо
|
1.Нейко
(Хаджи Нейко - ходил е с няколко свои
съселяни на Божи гроб в Йеросалим.)
|
1.Сребка
|
Омъжена в
род “Челикови” за Стайко Генов
|
2.Вътьо
|
1.Нейко
|
1.Мария
|
|
|
|
|
|
2.Матка
|
|
|
|
|
2.Димо
|
1.Иванка
|
|
|
|
|
2.Вътьо
|
1.Димо
|
|
|
|
2.
|
|
|
|
3.Иванка
|
Омъжена за
Христо Цонев Вълчанов,умира млада.
|
3.Гено
|
1.Среба
|
|
|
|
|
|
2.Нейко
|
|
|
|
|
|
4.Стефан
|
1.Димо
|
1.
|
|
|
|
|
2.
|
|
|
|
|
РОД “ В Ъ Л Ч А Н О В И“
П о
к о л
е н и
е :
|
първо
|
второ
|
трето
|
четвърто
|
пето
|
шесто
|
седмо
|
осмо
|
1.”Вълчана”1)
|
1.Георги (Герги)
|
1.Стоян род “Стоенчевите”
|
1.Иван
|
1.Стоян
|
1.Ана
|
|
|
2.Мата
|
|
|
2.Стайко
|
1.момиче ?
|
|
|
2.момиче ?
|
|
|
3.Митьо
|
1.Иван
|
?2)
|
|
2.Добри
|
?
|
|
2.Георги
|
1.Иван
|
|
|
|
2.Тотка
|
|
|
|
3.Петко
|
1.Георги
|
?
|
|
2.Стайко
|
?
|
|
3.Гено
|
1.Дзана
|
|
|
|
2.Елена
|
|
|
|
3.Рада
|
|
|
|
4.Гено
|
1.Цветана
|
|
|
4.Яна
|
|
|
|
|
5.Вълкан
|
1.Таньо
|
|
|
|
2.Яна
|
|
|
|
3.Рада
|
|
|
|
4.Стоян
|
|
|
|
6.Жела
|
Глухоняма – без
наследство
|
2.Стайко
|
1.Георги
|
1.Дена
|
|
|
|
2.Деля
|
|
|
|
3.Стайко
|
1.Георги
|
?
|
|
2.Среба
|
|
|
|
|
3.Елена
|
|
|
|
|
4.Вана
|
|
|
|
|
5.Генчо
|
1.Иванка
|
|
|
|
2.Стайко
|
1.Генчо
|
|
|
|
2.Вълка
|
|
|
3.Яна
|
|
|
|
|
|
4.Слави
|
1.Геро
|
1.Мина
|
|
|
|
2.Дона
|
|
|
|
3.Тодора
|
|
|
|
2.Кольо
|
Умира като дете –
нещастен случай
|
3.Неда
|
|
|
|
|
5.Иван
|
1.Елена
|
|
|
|
|
2.Мина
|
|
|
|
|
3.Дона
|
|
|
|
|
4.Мата
|
|
|
|
|
5.Стояна
|
|
|
|
|
6.Гено
|
1.Яна
|
|
|
|
|
2.Иван
(Никулина)
|
1.Гено
(Златка)
|
1.Николинка
(Митко)
|
1.Цветана
(Милко)
|
1.Тихомир
|
2.Даниела
|
2.Гергина
(Нейко)
|
1.Зорница
(Александър)
|
1.Александра
2.Николай
3.Боряна
|
2.Евгени
|
|
2.Киро
|
1.Николинка
|
|
|
3.Гина
|
|
|
|
|
4.Георги
|
Умира млад
|
2.Таньо
|
1.Тотьо съпруга
Пенка
|
1.Таньо
|
Умира като дете
|
2.Цоньо
(Дена)
|
1.Тотьо
(Вана)
|
1. Цоньо
(Ана)
|
1.Вана
|
1.Цветозар
|
2.Ален
|
2.Денка
(Петър)
|
1.Йовчо
|
?
|
2. Тотьо
|
?
|
2.Христо
(Янка)
|
1. Цоньо
|
Без наследство
|
2.Денка
(Димитър)
|
1.Христо
|
|
2.Янко
|
|
3.Мильо
(Тана)
|
1.Петър
|
1.Таня
|
|
2.Милен
|
|
3.Яна
|
|
|
|
|
4.Таньо съпруга
Янка
Илчева Горуиванова
|
1.Пенка
(Видьо)
|
1.Иван
(Йовка)
|
1.Видьо
|
1.Ивелина
|
2.Роса
|
2.Михаил
|
|
2.Таньо
(Стефка)
|
1.Валентин
|
1.Стефи
|
?
|
2.Иво
|
?
|
2.Найда3)
(Нада) съпруг
Дончо -
род Попов
Милеви
|
1.Ташка
(Наньо)
|
1.Нина
|
1.Николай
|
2.Тина
|
2.Борислав
|
1.Петър
|
2.Митьо супруга Стайка
Анг.
Иванова
|
1.Надежда
|
1.Митьо
|
2.Стоил
|
3.Въча
(Ангел)
|
1.Тонка
|
1.Венета
|
1. ?
|
2.Панчо
|
Умира като дете
|
3.Пламена
|
1.Йовка
|
|
2. ?
|
|
5.Мина
|
|
|
|
|
6.Белчо
|
1.Тотьо
|
1.Белчо
|
1.Галя
|
1. ?
|
2.Теодора
|
|
2.Таня
|
1.Роман
|
|
2.Гено
|
1.Таня
|
1.Илиан
|
|
2.Николай
|
|
2.Белчо
|
1.Генади
|
|
2.Неделин
|
|
3.Киро
|
1.Таня
|
1.Киро
|
|
7.Недка
|
|
|
|
|
2.Яна
|
|
|
|
|
|
3.Георги
|
1.Донка
|
|
|
|
|
4.Донка
|
|
|
|
|
|
1) Сведения за прародителя на рода не са достигнали до
нас. Предполага се, че е бил с прякор “Вълчана” и че е роден около 1830
година. Също се предполага, а се и споменава в рода, че прякора не идва от име(в
следващите поколения името Вълчан
или Вълкан не се среща), а от нарицателното “вълк”, т.е. яде само
месо като вълк. Знае се, че “Вълчана” е имал двама сина, от които
продължава рода Вълчанови. Възможно е да е имал дъщери, за които не са
запазени данни.
2) Наследниците от пето до осмо
поколение отбелязани с”?” подлежат на уточняване и попълване.
Семейна снимка от 1926 год. на Янка и Таньо Т. Вълчанови с дъщерите си Пенка (права) и Найда
РОД “ Г О Р У И В А Н О В И “
П о
к о л
е н и
е :
|
първо
|
второ
|
трето
|
четвърто
|
пето
|
шесто
|
седмо
|
осмо
|
|
|
1.Иван2)
|
1.Цоньо
|
|
Цоньо се
заселил в с. Димитриево,където
образува голям род с прякор “ГОРИИВАНОВИ”
|
2.Вълчан
|
3.Минко
|
4.Маньо
|
2.Тодор
|
1.Иван
|
Тодор
се заселил също в с. Димитриево,но
след няколко години се преселва в с.Осларка,където
образува също род с прякор “ГОРИИВАНОВИ”
|
2.Деко
|
3.Мина
|
4.Злата
|
5.Гуна
|
3.Станка
|
Омъжена
за Беко Сивов в род “Сивобековите”
|
4.Бойо
|
1.Иван
|
|
|
|
|
2.Господинка
|
|
|
|
|
5.Мария
|
1.Иван
|
|
|
|
|
2.Атанас
|
1. Таньо
|
1. Генчо
|
|
|
3.Илчо
|
|
|
|
|
4.Господин
|
|
|
|
|
5.Тотка
|
|
|
|
|
6.Илчо 873 - 953 съпруга Найда Г.
Мочукова 870 - 958
|
1.Иван
891 - 974
I съпруга Катиша
II съпруга
Мария
|
1.Илчо3)
909 -
|
1.Иван
|
1.Илко
|
|
2.Красимир
|
1.Милена
|
1.Климент
2.Елизабет
3.Диана
4.Марлен
5.Марта
|
2.Емил
|
|
2.Наньо
912 -
|
1.Марийка
|
1.Наньо
|
1.Руси
|
2.Иван
|
1.Наньо
|
?
|
|
|
|
2.Гено
893 -
съпругаТянка
Гр.Пенева
|
|
Омъжена за Мильо Митев в род
“ Поповмилеви”
|
|
|
|
?
|
|
3.Матко
896 - 978
съпруга Людмила
Скала
|
|
|
1. Иво
|
1.Никола
|
2.Катерина 1965-2020 Съпруг Николай
|
1. Добрина –––––––– 2. Дора
|
|
|
|
|
1. Боян
|
|
|
|
Умира
като дете при автомобилна катастрофа
|
|
|
1. Павела
|
|
4.Сребка
898 -
съпруг
Тодор Йовчев
|
|
Умира
на 14 години
|
|
|
Умира
на 22 години
|
|
|
|
?
|
|
|
|
|
|
|
|
Омъжена за Таньо Тотев Вълчанов
в род “Вълчанови“
|
6.Йовка
902 - 971
съпруг Васил
Жел. Колев
|
1.Желязко
922 - ?
съпруга
Делка Пен.
|
|
|
?
|
|
|
?
|
|
|
|
?
|
|
|
?
|
|
|
|
|
?
|
7.Ангел
905 -
съпруга Ганка Госп.
|
|
|
|
?
|
|
|
?
|
|
|
|
?
|
|
|
|
|
?
|
|
|
|
|
?
|
|
|
?
|
|
|
|
Умира
като бебе
|
Достойни потомци от род ГОРУИВАНОВИ
1.1.6.1.1.1. Иван
Илчев Груев
(11.04. 1936 – 18.03.2013)
Роден е през 1936 г. в Стара Загора. За себе си той
казва:
„Ивaн – нa дядo ми cъм ĸpъcтeн.
Oчи – ĸaфяви. Cpeдeн pъcт.
Ocтaнaлoтo – cпopeд pъcтa –
cъc ĸopeни в тpaĸийcĸa пpъcт.“
Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент
Охридски”. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара
Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор
на сп. “Участие” и др.
Носител на Орден “Кирил и Методий” – трета степен,
на Наградата за поезия “Николай Лилиев”, на наградата “Стара Загора”, на редица
награди от национални литературни конкурси.
Бил е член на
Сдружението на български писатели и
Председател на Дружеството към Сдружението на български писатели в Стара
Загора.
Издал е стихосбирките: “Надежда за понеделник”
(1982); “Автострада” (1990); “Рисунки с въглен” (1992); “Разпадане на чудесата”
(1996); “Лична зона” (2003); “Премълчавани признания” (2004); “Причастие”
(2005); “Вино от залези” (2005); “Мигове от светлината” (2006); “Завръщането на
думите” (2007); “От завоя на август” (2008);”Пречупване на светлината”(2011). Негов е текста на химна на футболен клуб "Берое" Ст. Загора.
Автор е на пиеси за деца и възрастни, пише разкази,
хумор и сатира, и др.
1.1.6.3. Д-р
Матко Илчев Иванов
(1896 ÷ 1978)
Матко Илчев Иванов расте в
многолюдното семейство на Найда и Илчо Горуиванови. Още в селското
прогимназиално училище малкия Матьо прави впечатление на учителите с будния си
ум. Продължава обучението си в гр. Чирпан, където отново проявява високите си
заложби в учението. По съвет на учител от чирпанската гимназия, родителите
изпращат синът си в пражския медицински университет в Чехия да изучава хуманна медицина. И тук Матьо
Илчев се изявява като отличен студент, с което спечелва вниманието на
преподавателя си по медицина професор Скала. Не само това, но професорът дава
съгласието си да омъжи дъщеря си Людмила, тогава студентка в пражската
консерватория, за българския студент Матко, с когото Лида е имала вече взаимно привличане и дружба.
След завършване на магистратура по медицина д-р Матьо Илчев, заедно със
съпругата си Людмила Скала-Илчева, се връщат в България в края на двадесетте
години на миналия век и се установяват в новият си дом в гр. Чирпан. Тук д-р
Илчев изгражда завидна практика и за няколко години при него се стичат пациенти
от цялата чирпанска околия. Той първи за града закупува рентгенов апарат и успешно
практикува и рентгенология.
След настъпилите промени от септември
1944 година, д-р Илчев работи не само в
частния си кабинет, но и в болницата на гр. Чирпан. Навсякъде д-р Матко Илчев е
един от най-търсените лекари, открояващ
се като специалист с отличителен опит и широки знания в областта на медицината.
Своята отдаденост на тази хуманна професия
д-р Илчев предава и на сина си Иво.
1.1.6.3.1. Д-р Иво Матков Илчев (1931-2008) завършва медицина
през 1961 година. Специализира най-напред хирургия, а в последствие придобива и
специалност по урология –
област, в която се развива успешно и в която има
няколко патентовани научни открития. Достига до високи постове в пловдивското
здравеопазване, като Завеждащ урологично отделение към Окръжна болница, окръжен
урологичен консултант, а за няколко години е урологичен консултант и на републиканско ниво.
Семейна снимка на Илчо и Найда Горуиванови
1)Цоньо е бил наричан от турците Гуглю, защото е носил
гуглата си не сплесната, а с високо издаден нагоре връх. Дали е имал други деца,
освен Горуиван, сега не може да се установи. Предполага се, че Иван е
единствения син на Цоньо, тъй-като вероятно е починал твърде млад, поради многото издевателства и бой от
турците над него. До нас са достигнали сведения, че Цоньо е бил надзирател
в чифлика на Кичоолу бей в с. Воловарово /Икизлери/ до момента, до
който изчезва златото на бея, за което той е бил държан за отговорен. Ето
какво се е говорило по този случай:
Практика по онова време е
било селскостопанската продукция, като: зърно, вълна, кожи, изсушено месо /пастърма/, сирене, плодове и
др., изкарвана от чифлиците и събирана като налози от раята /поробеното население/, да се изнася през късната есен с кервани на Одринските и Цариградски
пазари. Един от керванджиите е бил и Цоньо. Заедно с кервана, по
управленски дела, за Цариград е пътувал
бея, който преди това е скрил златото си някъде в чифлика. Версията разпространявана тогава е, че уж тази тайна операция не се е опазила от зоркото око на Цоньо. При първата
нощувка на кервана, Цоньо бил изчакал всички керванджии да заспят, изморени
от дългия път, бил се върнал в чифлика, премества златото на друго място и до
сутринта, незабелязано от никого, уж бил успял да се прибере обратно при
кервана. Много по късно, когато Кичоолу бей, заедно с кервана се завръща
в Икизлери открива, че златото е изчезнало. Естествено, без никакви доказателства,
най-лесно е било цялата вина да се стовари /с всички характерни за времето си зверщини/ на ратая Гугльо, скалъпена по изложения по-горе сценарий.
2)Иван е бил наричан от
турците Кору Иван, понеже е бил слаб и висок, но
силен и подвижен. Много дъбе е имало в нашите кории. Най-едрите от тях, на които върховете им опирали в облаците, им казвали Горуни. Защо не Иван да са го оприличавали с това величествено дърво и от там Горун Иван? Впоследствие го наричали Горуиван или Горииван. Бил
е най-богатия земеделски стопанин в селото. От изселващите се турци след Освобождението
е закупил недвижими имоти и в околните села – Димитриево, Осларка и
др. Имал е три речни воденици – в с. Гита, с. Димитриево и в с .Странско. Нивите
и горите му възлизали на общо около 1300
декара. (“Злите
езици” в селото са намеквали по онова време, че може би има връзка между
богатството на Горуиван и изчезналото имане на Кичоолу бей – съмнения
породени по всяка вероятност от завист, а не от факти.)
3)Илчо Иванов е
издирил сведенията и данните на род “Горуиванови”, като е създал първия вариант на родословното дърво. Поклон и признателност за положения труд!
(Настоящата
редакция на родословното дърво с вмъкнати нови данни, с извършени незначителни
корекции и качена на електронната офис програма Word , е изготвена през 2007 - 2008 година от Митьо Дончев
Милев (1.7.2.7.5.2.) от род „Попов Милевите“, внук на 1.1.6.5. Янка.)
Копие на оригинала на родословното дърво на Горуивановите писано от Илчо Иванов(1.1.6.1.1.)