Без да ставаме от стола

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   

Гласът ми стигна надалече

зрението – също.

Ти можеш да ме чуеш вече,

а аз да те зърна в къщи.

Общуваме със смартфона,

без да ставаме от стола,

между двата континента,

с  връзката по интернета.

Както тръгнал е прогреса,

дали ще можем с есемеса,

освен съобщения кратки, 

да пращаме и дребни сладки?

Или, като  гледам те в екрана,

да мога ръцете ти да хвана

и  чудото да стане явно,

а не лъжливо, виртуално.

Ода за камъка

Текст и 3D  модел

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   
           

          На моите вехти къщи

От лоното на земята

нажежена лава

изригна гръмовно.

Там, от пяната, роди се

скала — твърда и огромна.

С взрив ужасен, гръмко

от гръдта й нейна

се откърти Ти – жилава отломка.

Дялаха Те, къртиха Те

чукове и длета челични,

форма да добиеш

що-годе прилична.

Кола волска

и мъже силни, яки

в каменоломна

спряха:

    – Виж Този!

За ъгъла става!

Чифт ръце тогава

напънаха мишци

и в колата волска

тежко Ти качи се.

На дувара до портата

в ъгъла зазидан беше.

С чудната си форма

стобора красеше.

На сватби, на кръщенки

в къщата – обител,

там от високо

беше им свидетел.

Черковната камбана

три пъти удари.

Сърцата що чули

звъна й от далеко

свиват се тревожно.

Знайно е от века:

клепалото щом затрака

вестява, че една душа грешна

в небитието се отправя.

И че портата след някой

за последно хлопва и затваря*.

Къща стара опустява.

Няма глъчка, няма врява,

няма песен тука.

Само глас на кукувица

жално ще закука.

С бурени и храсти

дворът е обрасъл.

Портата  без панти

вятърът подхваща,

наляво, надясно

скърца и разклаща.

Дъждове, градушки,

виелици снежни

зида камен разрушават.

Всичко що било е

здраво не оставят...

Камъкът от зида горе

на земята паднал е изхлузен.

Огромен и самотен, жалък –

на никому  за нищо вече е ненужен...

                  *        Традиция беше на село да се бие черковната камбана за

починал човек. Ако последователно два пъти зазвъни, след което следва пауза и това се повтари в продължение на около 15 - 20 минути, означава, че се е споминала жена, ако три пъти  удари – значи е мъж.

      Камбанарията, където бе закачена камбаната се извисяваше високо, така че звука й да се чува надалеч.

И тогава съселяните се питаха едни други коя или кой е напуснал белия свят. От уста на уста само след половин час цялото село знаеше в коя къща се е случило нещастието. Жени с черни забрадки, с китка цвете и бръшлян тръгваха към опечаления дом, за да изпратят чрез покойника, когато душата му отиде на онзи свят, заръки към техните преселили се там близки. После палеха свещичка за Бог да прости.

 

      

    

Години

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)

Ех, Години, до днес що бяхте,

защо се вий не спряхте?

Защо все тичате неспирно?

Що ли не стояхте мирни?

Как искаме, как желаем,

онова време тъй омайно,

отново някак да се върне,

майчински да ни то прегърне

и като заслужена награда

да ни остави все тъй млади!

Но Години, наши, мили,

от както сме се ний родили,

от както малчугани бяхме,

и когато палаво растяхме,

когато нежно се обичахме

и в любов вярна вричахме,

когато се множихме

и с челяд дребна се сдобихме –

все щастливи с Вас бяхме!

Няма как Години, наши,

да не вдигнем за Вас чаши!

Не, от Вас не се отричаме,

скъпи сте ни и Ви обичаме!

МИЛА

Текст и илюстрации

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)

Толкова гледката ме провокира,
та на часа захванах, без да спирам,
да запиша в рими моята възхита
от снимката, която гледайки, изпитах.

То звезда от Холивуд да беше,
принцеса Мидълтън* да беше,
но не – Наоми Кембъл** там стоеше!
С цвят на шоколад е нейната козинка,
повече  брюнетка,  по-малко блондинка,
фигура помпозна, стойка грациозна,
уши устремени, очи кадифени.

Чистокръвна  немкиня, овчарка баварска,
нека да го кажем: коренът й е кралски –
това е наща Мила, с хубост на газела,
на близки и съседи акълите е взела.
А пък е хитруша, все чака да я решеш,
вратле ще повдигне, гушка да почешеш.
Главицата залага да погалиш нежно
и ще те подуши с муцуната си влажна.
Умница е голяма, не можеш я измами!
Всичко тя усеща, при нея грешка няма!
Ако нещо скриеш – на часа ще го открие, 
дали ще е бисквитка или мръвчица от гъска***, 
щом ги тя намери, сладко ще ги схруска.
Тук пък на чардака, тя за фото чака,
излегната по коремче с приятелче еленче.

Ето, вижте:
Взор за снимка са вперили двечките
към асмалъка, цветята и пътечките.

      * Катрин Елизабет Мидълтън популярна преди брака си като Кейт Мидълтън, е съпруга на внука на кралица Елизабет II, принц Уилям, вероятна бъдеща кралица.
        ** Наоми Кембъл е британски топ модел от ямайски произход. През 1991 г. е обявена за една от 50-те най-красиви жени на света. 
        *** Акцентът е върху деликатеси от сварени патешки крилца и шийки, и лакомства във вид на бисквитки.


          MILLA

The sight before me, a vision so grand,

Inspired my pen, at my command,

To capture in verse, the delight I behold,

In a photograph's story, both new and old.

A Hollywood star, she could have been,

A Middleton* princess, a royal scene,

But no, it's Naomi Campbell**, standing tall,

With chocolate fur, a brunette's call.

A figure so poised, a grace so fine,

Ears perked up, eyes like velvet shine.

A purebred German, a Bavarian heart,

Her lineage regal, a noble art,

Our Millla, the beauty, a gazelle's grace,

Capturing the gaze of all in her space.

A clever one she, always seeking a scratch,

A tilt of her head, a gentle patch.

Her head offered forth, for a tender caress,

A wet muzzle nuzzle, a moment's bliss.

A wise one she is, no trick can deceive,

Her senses are sharp, her instincts believe.

A hidden treat, she'll swiftly uncover,

A biscuit or morsel, a goose's*** lover.

With a sweet chomp, she'll devour her find,

A pose on the porch, a picture in mind.

See there, the two, their gaze so keen,

Towards the vines, flowers, a path serene.

         * Catherine Elizabeth Middleton, popularly known before her marriage as Kate Middleton, is the wife of Queen Elizabeth II's grandson, Prince William, a likely future Queen.

         ** Naomi Campbell is a British top model of Jamaican descent. In 1991, she was named one of the 50 most beautiful women in the world. 

         *** The emphasis is on delicacies of boiled duck wings and necks, and treats in the form of cookies.

Песен за Въжето

Текст 

М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)   

ТИ примка Си

на бесилка страшна!

Колко ли живота

на съдби злощастни

смразяващо, без жал,

от гърло ТИ изтръгна

публично, пред народа

там, на ешафода?!

На палача инструмент!

С ТЕБ тоя слуга низши
трябва да изпълни

заповеди с висше

на сатрапи – велможи,

натрапили

законите си безбожи.

С ТЕБ злодеи жестоки

крака и ръце връзват

на нещастник грешен,

от тях обречен

на мъчения ужасни,

за деяния негови, неясни.

ТИ спасяваш 

в пустошта животи.

Мях от яре спущаш

в геран дълбоки,

някъде в пустинята дива.

Глътки животворни
жадно керванът  попива

и отново тръгва той

в огнения зной

през пясъци безбродни.

С ТЕБ грации, богини,

момичета ,,златни"

света покоряват.

С ТЕБ ,,Чинари" играят

хоро вито –

танец страховити!

С ТЕБ венец  даряват

на рода ни в прослава!

С ТЕБ камбани от бронз ляти

звънват в такта хороводен 

и разнасят новината,

че е празник всенароден,

че родил се синът божи.

И когато, някак си незнайно,

кола някъде се счупи,

ТИ я теглиш и влачиш.

Или когато случайно

пропадне в яма,

пак дърпаш я и вадиш!

А ето, на двора гюрултия

от дечица насъбрани:

с пъстрички премяни

момиченца, момченца
с ТЕБ скачат
и играят ,,на въженце".

КОВИД 19

Текст и илюстрации 
М. Д. Милев 

(Съчинения по време на пандемия)

По време на китайската Нова година опасен нашественик нападна човечеството и го покори по всички географски ширини. Щото човеците не разполагаха с подходящо отбранително оръжие.

Разкиха се  Маца бяла,

та уплаши орда цяла

от котараци черни,

лудетини безмерни,

гушнали се под юргана,

метнат на дивана.

Разбягаха се подивели,

такъв вирус не видели!

Кой на ляво, кой на дясно

заскачаха лудо, бясно.

За секунда тупурдия

и без много гюрултия,

всеки притаи се,

по единично скри се,

без да мърда, без да шава,

за да не се заразява –

на метър-два разстояние,

според здравни предписания...

Луд гидия

Текст 

М. Д. Милев 
(Съчинения по време на пандемия)

На   Г.  и  М.,  за  това, 

че подсказаха темата

и  я  онагледиха.

(По Пенчо Славейков)

Не е лудо, като други, шефът на Русия,

на пиано свири, тоя ми  ти,  луд гидия.

Рано утрин  Путин почва леко,

свири леко, а се чува надалеко.

Де го чуха Тръмп и президентша Клинтън,

плесват с ръце и залавят хоро вито.

Напред, назад  и отново, скачат подивели,

с пръсти щракат, тропат, като не видели...

Дойде пладне, пусти Путин не почива,

колко свири, толкоз повеч зле отива:

Доналд, Клинтън  снагите си кършат,

гьобек хвърлят, пот от чела бършат...

Падне вечер, свирня не престава,

на  Тръмп и Хилари, Путин мир не дава.

Свирѝ, свирѝ! Ради бога, не кандисвай!

Що е дарба, луд гидийо, не заптисвай!

Де, да видим, що е това за свят чудо,

как тъй стана – янки да подскачат лудо?!

Криво седи, право съди стар кадия:

– Пощури ги тези янки, Путин луд гидия!

„Народе…????“

Текст  М. Д. Милев

„Народе…????“, ти нямаш сурат да МУ произнасяш името, камо ли да се кичиш с лика МУ!

Ти „Народе…????“, с каква съвест МУ „честваш“ и „празнуваш“ годишнините от бесилото, вместо сълза на този ден да отрониш!

Защо ти, „Народе…????“, дириш сега песните МУ да пееш, с тефтерчето МУ да се перчиш?!

Ей, „Народе…????“, как допусна сиротната МУ майка, измъчвана и давена, да умре  в мизерия?! Сакатият МУ брат, оставил кости за теб  „Народе…????“, не ГО развя като знаме в полза своя, а си отиде в смирение и сиромашия!

Не се метнаха на раменете МУ, ни майка, ни брат, след смъртта Му, като ей тези юнаци, които сега гледаме от екрана, редящи дитирамби за рождението или за бесилото МУ, застанали на трибуната мазни, зализани, охранени и самодоволни, че са се докопали до властническия тлъст кокал, който със зъби и нокти пазят, но не за теб БЕДНИИ ми НАРОДЕ!!!

 –––––––––––––  –  ––––––––––––

 Народе, нека днес да Му  запалим свещичка, да наведем глави и да помълчим!