Да се срещнеш след половин век

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

Събрахме се през едно късно лято  преди време в едно китно и приветливо за ония години градче. От близки и по-далечни краища. Повечето селянчета. Бяхме почти деца: млади и незрели. Около трийсет и две-три момчета и пет-шест момичета. Ще ги изброя поименно, но по-късно.

Това, което  беше обвързало всички ни да бъдем заедно за няколко бурни и незабравими години, се свеждаше до едно простичко нещо: бяхме записани в ПЪРВИ „Б“ курс на Техникума по механо-електротехника, за да се учим на занаят по технически науки.

Градчето беше Казанлък, а годината – 1958. Тук беше като в пчелен кошер. От сутрин до вечер рояци от стотици велосипеди се разминаваха по улиците във всички посоки: на юго-изток – към военния „Завод 10“, на юг, юго-запад –  към текстилните фабрики, на запад – към „Завод 13“ и фабриката за музикални инструменти „Кремона“. На север се е ширнала „розовата долина“, та чак до подножието на хайдушкия величествен Балкан, където в златен ореол се къпеха кубетата на „Шипченския манастир".

Именно тази впечатляваща индустриализация на Казанлък (и не само тук) и разрастващата се промишленост бе причината да се подготвят млади хора за вливането им след време в пчелния поток, забързал се към фабрики и заводи. Т.е. ние, селянчетата, трябваше да хванем дръжките на струга, на фрезата, да застанем до вагрянката, да стиснем електрическите клещи или да натиснем педала на пневматичния чук.

 В продължение на пет години множество даскали щяха да ни префасонират така, както ние, като ученици, от парче желязо изковавахме шлосерски инструменти. Нагряват те теоретично, като в огнище, после в практиката те очукват, като върху наковалня. Няма милост! Но пък излизахме от тая работилница лъснати и никелирани, със самочувствие на знаещи и можещи техници.

На петата година дойде раздялата. Пръснахме се като Яворовия „Лист отбрулен“: Бог знае де ни вятъра завлече? И сякаш сме предугаждали, че ще стане така! В последния ден, нахлузихме пак захвърлените, изпомачкани фуражки и ученически униформи, за да си направим снимка за спомен....

Скъп спомен с любимия учител! (Виж долната снимка от колажа)

На гърба на фотографията съм написал: „12 май 1963 година“.

...............................................................................

Днес е първи юни 2013 година.

Срещаме се пред Лъвовата чешма. В центъра на града. Само седем съвипускника от ПЕТИ „Б“.(Виж двете снимки от колажа) Останалите по разни причини не бяха тук. Петдесет лета са ни делили – половин век! Главите ни: коса, брада, мустаци, както един от нас шеговито забеляза, сякаш бяха избелени с кислородна вода.... Променили сме се – времето не прощава! Но мисля, че все пак успяхме, макар само за няколко часа, да надвием това пусто време,  да го върнем с половин век назад и да си припомним волностите на младостта ни и спомена за всички наши съученици и учители.....Както обещах в началото, ще ги изброя поименно и по номерата от училищния дневник:

1.       Ангел Славов Стоянов от гр. Казанлък – отпаднал

2.      Богдан Добрев Бозуков от с. Дъбово, Казанлъшко

3.       Ганчо Христов Куцаров от с. Дунавци, Казанлъшко

4.       Господин Трандев Петров от с. Странско,Чирп-ско –преместен във "В"к-с

5.       Георги Желев Чобанов от с. Тулово, Казанлъшко – преместен във "В"курс

6.       Димитър Николов Димитров от гр. София

7.       Донка Денева Василева от с. Остра Могила, Ст. З-ко – отпаднала

8.       Донка Димитрова Манева от с. Долно Паничерево, К-ко

9.       Дамян Вълков Дамянов от с. Свобода, Чирпанско – отпаднал

10.   Елка Дончева Джобова от с. гр. Казанлък –преместена във "В" курс

11.   Желязко Велев Желязков от с. Остра Могила, Ст. З-ко –преместен "В"курс

12.   Илия Николов Велев от гр. Казанлък

13.   Илия Минчев Илиев от с.Ракитница, Ст. З-ко – преместен във "В"курс

14.   Иван Тодоров Митев (Тотев) от с. Ягода, Казанлъшко

15.   Иван Златанов Иванов от с.Малка Верея, Ст. З-ко

16.   Иван Николов Иванов от с. Виден,  Казанлъшко

17.   Иван Христов Иванов от с. Виден,  Казанлъшко

18.   Йовчо Иванов Начев от с. Средногорово,  Казанлъшко

19.   Йордан Дончев Йорданов от с. Селиминово, Сливенско

20.   Керка Костова Илиева от с. Осетеново, Казанлъшко–преместена в"В"курс

21.   Кирил Илиев Пандев от с. Горно Сахране, Казанлъшко

22.   Митьо Дончев Милев от с. Гита, Чирпанско

23.   Митко Колев Митев от с. Младово, Сливенско

24.   Манол Минчев Тотев от с. Черганово,  Казанлъшко – отпаднал

25.   Наньо Ганев Нанев от с. Пет Могили, Сливенско –преместен във "В" курс

26.   Никола Георгиев Попов от с. Устрем, Хасковско –преместен във "В" курс

27.   Пенка Симеонова Долапчиева от с. Дунавци,  Казанлъшко

28.   Петър Петров Бараков от с. Дъбово,  Казанлъшко

29.   Радка Танева Орловска от с.Бр. Даскалови,Ч-ско  – преместена в "В" к-с

30.   Радко Иванов Радков от с. Юлиево, Казанлъшко

31.   Руси Стефанов Русев от с. Остра Могила, Ст. З-ко

32.   Руско Андреев Постников от гр. Чирпан

33.   Стефан Петров Петков от гр. Чирпан

34.   Съби Колев Събев от с.Козаревец, Ст. З-ко

35.   Таньо Василев Методиев от с.Опълченец, Чирпанско

36.   Самуил Жак Коен от  гр. Казанлък – преместен в"В"к-с,прехв. в София

37.   Тончо Пенев Герджиков от с. Шейново,  Казанлъшко

38.   Христо Иванов Бечев от с.Дъбово, Казанлъшко

39.   Христо Белчев Добрев от  гр. Казанлък

Разбира се, в този състав започна първата година. Едни отпаднаха, втори бяха преместени  във „В“ паралелка, трети се прехвърлиха от или в други училища. В крайна сметка завършихме  двадесет и пет, толкова колкото сме се фотографирали на 12 май 1963 година.

Ще представя и учителите така, както са водели отделните теоретични предмети и практични занятия:

Курсови ръководители:

·         Бъчваров  Христо Живков от  I до III курс

·         Митев Митко от IV до V курс

Преподаватели по теория:

1. Български език и литература:  Пинтев Слави Стефанов; Кушлева Иванка; Райчев  Иван

2.       Математика: Маргаритова Деля; Султова; Начева Блага; Попкин Васил

3.       Физика: Галова Анастасия

4.       Химия: Митов  Слави

5.       История: Христова Душка

6.       Руски език: Аршинков Евгени; Жекова(Николова) Виолета

7.       Немски език: Бъчваров  Христо Живков

8.       Физическо: Пирьов Стефан Генчев; Маринов Марин; Русева Ана

9.       Машинно чертане: Момчилов Недялко Тончев; Папукчиев Иван Генчев

10.   Технология на металите: инж. Минчев Петко; Георгиев

11.   Якост на металите: инж. Цанев Константин

12.   Енергетични машини: Момчилов Недялко Тончев

13.   Подемно-транспортни машини: Царев Димо Христов

14.   Конструктивно чертане: инж. Василев Васил

15.   Машинни елементи: инж. Митов Георги

16.   Металорежещи машини и Студена обработка на металите:  Митев Митко

17.   Технология на машиностроенето: Господинов Господин

18.   Допуски и сглобки: Иванов Иван

19.   Охрана на труда: Станчев Тотьо

20.   Организация на труда: Граматиков Ганчо

Преподаватели по практика:

1.       Ковачество: Ковачев Иван; Дечков Иван; Стоичков Лазар

2.       Шлосерство: Гущеров Добромир; Драганов Драган

3.       Стругарство: Панков; Теодосиев Петко; Берберов Кольо

4.       Леярство: Богданов Богдан; Коруджиев Иван

..........................................................................................

Днес е първи юни 2013 година. Петдесет лета са изтекли от раздялата – половин век!

Много от преподавателите не са между живите. Светла им памет!

Между нас няма да срещнем и съвипускниците ни Таньо Методиев, Йордан Дончев, Руси Стефанов, Тончо Герджиков и Петър Бараков, които твърде без време  напуснаха живота.... Мир на праха им!

С покойните Таньо и Тончо имах удоволствието да бъда (и заедно с виртуозния акордеонист и мой голям приятел Иван Тодоров) в  един инструментален състав – квартет, с който се представяхме на годишните прегледи за училищното творчество и по различни поводи по Казанлъшките естради. Ето я ѝ снимката, с  която сме засвидетелствували този факт. 

Седнал с китара Тончо П. Герджиков

Прави от ляво на дясно: Таньо Методиев – акордеон, Митъо Д. Милев –  устна хармоника, Иван Т. Митев – акордеон

В тяхна памет прилагам една мелодия  от репертоара на нашия квартет, но в изпълнение на великият немски виолист  Хелмут Захариас. Тя е по композиция на Чарли Чаплин  от саундтрака към филма „Един крал в Ню Йорк“ и се знаеше като „Влюбената мандолина“. Рефрен от мелодията, който изпълнявахме с уста тогава, стана сигнал на класа ни. Надявам се да ме чуят, там горе, и с  посвещението  ми да успокоя духа им в уверение, че не сме ги забравили.... 

(Натисни   триъгълничето в центъра на  плеъра, за да стартираш)

.......................................................................

В заключение на това, което изложих , ще отбележа, че заслуга за много от сведенията и представените данни, както и да се съберем отново след толкова години, има организатора на срещата, съученика ни Йовчо Начев, на когото изказвам моята искрена благодарност!

                                                                                         Пловдив
                                                                                         юни 2013 г.

PS

На тази снимка (съхранявана и представена ми от Съби Колев Събев)  е заснета почти цялата танцова трупа за народни хора на механотехникума за времето от 1961 – 1963 год., като по-голямата част от момчешкия състав са от нашия „Б“ курс. Ръководителя на трупата беше учителят ни по физическо възпитание – Грънчаров.

Празниците на Гита

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

Сдружение „Празниците на България”. Откривам го ровейки се в Мрежата. Хората са се  сдружили, както се разкрива в сайта www.sabori.bg/about.html, водени от амбицията да издирят събитията свързани с народните обичаи, със събори, фолклорни празници и прочее, провеждани на територията на Република България и да запознаят широката публика с тях. Идея много полезна и то не само от опознавателната ѝ страна, а и от  патриотичната ѝ насоченост. Сайта е организиран така, че чрез карта с областите в страната може да се посети страницата на всяко селище и да се разгледа всичко, което е поместено за него. Заинтригува ме един пасаж от целите изразени в сайта, цитирам: „да се обърне нужното внимание на малките населени места, с цел популяризиране и запазване на фолклорните обичаи и традиции, развитие на селския туризъм и поддръжка на регионални инициативи.“

Прекрасно! Оная атмосфера от детството ми, която дъхаше точно на тези традиции и особена битност в делниците и празниците на родното ми село, с кръшните хора по сборове и сватби, често ме навестява в спомените. Заради това, може би, към тематиката за малките населени места съм твърде  пристрастен и чувствителен. И не само от сантимент, а и от нещо друго. Особено сега, в двайсет и първия век, двайсет и четири  години на Демокрация и близо седем години след Европейско членство. 

Питам се: къде са малките селища, за които се споменава в сайта? Какво стана с тях?  Не изчезват ли едно по едно от картата на милата ни Република?  И само малките ли? Не се ли бие тревога в последно време по медиите, че много от китните ни до преди години родни села са обезлюдени, изоставени от държавата и Бога на изживяване? С малко, едва кретащи възрастни хорица, страхуващи се от набезите на непрокопсалите хайлази, плячкосващи цели къщи и имоти? В голямата си част тези хайдуци са от  средите на оставеното без работа и препитание, в резултат на политическата конюнктура, ромско население. И в мизерията и ниската си грамотност то се плоди и размножава, и създава още гладни гърла... А за да ги изхрани, е избрало да краде и обира де що му падне... Малцина подхващат някаква работа или имат идея как честно, без апашлък, лъжа и просия да съществуват и битуват. Нека да не бъда разбиран погрешно. Нямам лоши помисли към никой, в това число и към споменатата общност, но само при една уговорка: да няма лъжа, измама и грабеж.

Зная, че повтарям баналности и изтъркани за жалост истини, но описаната мила родна картинка може да се види донякъде и в родното ми село. Вече и аз си задавам мрачния въпрос в коя ли графа попада то: на развиващо се, или на затриващо се?

Гита! Едно, останало в съзнанието ми, хубаво тракийско селце, с прави асфалтирани улици, с нови обществени сгради, като голям културен дом с киносалон, с библиотека, с клубове, сладкарница,  барчета и прочее. Нова двуетажна сграда на кметството. Голяма и просторна детска градина. Сграда на земеделската кооперация със столова и кухня, общежитие с интернат, с магазини за хранителни стоки, конфекция, железария и др. С разкрит цех към шивашка кооперация от гр. Чирпан, здравна служба с родилно отделение и т. н.

Преградени бяха с язовирни стени Старата, Лозенската и Меричлерска реки, направиха се помпени станции, отводнителни канали, напоителни системи, та се овлажняваше плодородното обширно гитенско землище. И в изобилие – пипер, камби, бостан, а за домати да не говорим. Цели влакови композиции тръгваха от гара Свобода към Западния свят със сочен, ароматен и вкусен гитенски зарзават.

Младежите от Гита на пункта за сортиране на домати на гара Свобода през лятото на 1959 година.

Но най-вече имаше трудолюбиви, честни, душевно богати и чисти гитенци, които ще ги видиш по нивята, ще ги срещнеш след стадата от овце и крави, в пилчарника и свинарника. И на хорото ще ги намериш и песните им ще чуеш.  Селяни, носещи в себе си стародавните традиции на българщината, родолюбци и патриоти. Знаещи своята история и ревностно пазещи родовата си памет.

Да се върнем на сайта sabori.bg. Авторите му се обръщат към нас с настоятелния призив да опишем каква е сегашната ни самобитност и култура, какви ни са Празниците, да ги публикуваме в страницата, та да привлечем в селото ни жадните за развлечение наши и чужди богаташи. С две думи да покажем на света каквото имаме за показване, та да стане селото ни  обект на така популярния днес селски туризъм. Инициативна прекрасна, благородна и похвална.

Хайде да отговорим на този повик и да се  опитаме да съберем в няколко реда какво е останало сега от това, което гитенци съграждаха с много всеотдаен труд и упоритост. Да добавим и онова, което по-късно, в Новото време, се сътвори, опази и възроди.

Най-напред старата валцовата мелница се "самоподпали", в знак на протест, може би  заради това, че работи денонощно не само за селото ни, но и за съседните Държава и Осларка. Самоподпали се вероятно и за това да не конкурира  повече частните такива от близките селища. И изгоря до основи. Стърчат само няколко каменни зида, сякаш са протегнати за молба ръце към небето. Просторната столова, с прилежащата кухня стоят пък като Паметник на Вандалщината насред селото, а с кухненската посуда – тави и тенджери от алпака, както злите езици говорят, някои  са си хранели прасетата... Грижовни стопани на щасливи прасета! А в двуетажните изоставени детска градина и интернатно общежитие глухо и напевно хлопат изпочупените врати и прозорци. Да не споменаваме за кино залата  във вече будещо насмешка наименование Културен дом ... Сто кила тротил да беше се взривил там нямаше тъй изящно да я разкраси!  Ами асфалтираните преди време до една улици? След инвазията от тежко товарна техника по подмяна на водопроводната мрежа през 2013 г. всички бяха  покрити с втвърдена, нахълмена глинеста пръст, и превърнати в превъзходно трасе за рали Дакар... Къде ги помпените станции, напоителните системи, стопански постройки с всичкия инвентар? „Кой, кой да ти каже?“ – пее,  отговаряйки весело Васко Кеца. Изчезнаха яко дим...  Говори се от злонамерените и черногледи люде разбира се, че са били потънали в нечии джобове, без на джобовете да им се поиска сметката. И се злослови, че всичко това било  трагедия, разсипия,  пълна безотговорност и беззаконие! Глупости! Да не вярваш – невъзможно да е истина! Да има осъден някой и тикнат в кауша, освен пладнешките апаши? Няма! Тогава  що е тоя рев по минало свършено време и какви са тия празни приказки, че трябвало да се надгражда полезното, а да се руши само безполезното? Дрън, дрън...

Старото поколение по естествен път си отиде, младото и умно – тръгна по света да си търси хляба, а в опразнената ниша, още носеща борческото име Гита, се е настанил няколкостотин безработен,  гладен, ниско образован миллет. Културата и славата, която младите им представители  разнасят за селото ни, със заснети с евтини GSM долнопробни клипчета и  пуснати по глобалната мрежа, като vbox7, YouTube и др.  може само да ни ... радва (– Милите, колко са красиви и забавни!) без ни най-малко да изпитваме срам и огорчение...

Та какво да впишем в sabori.bg за сегашните ни Гитенски Празници и Делници, за съпътствуващите ги днешни Гитенски културни събития, свързани с традициите и обичаите на Гитенци?

Ако Вие знаете КАЖЕТЕ!

...................................................................

Нямах намерение да търся отговор на въпроса, защо се стовари  божията ...милост над селото ни, или кой да ... венциславим за това дередже. Но все пак ще кажа:  защото всички вкупом ...съгрешихме! Защото години наред си избирахме ...кадърни политици и ...способни управници.(Сами си редактирайте текста с не, или без не по Ваш вкус.)

Нямам намерение да правя анти реклама на  родното ми гнездо с това си писание. Опазил ми Бог! Напротив, с болезнено чувство изразявам позицията си, като се водя от паметните думи на Апостола: „Да си кажем кривиците...“, та дано някак си спомогна за възраждането и развитието  на селото ни. Защо не ѝ с инициативи като тая на  Сдружението „Празниците на България” да не превърнем страната ни в по-доброто място за живеене!

НОВАТОРСКИ ПОРИВ

Текст  

М. Д. Милев

Казах в себе си негласно:

Ще взема да напиша нещо свястно! –

Нещо което тематично е различно

и на всичко сътворено да не е прилично!

Ще захвърля вечни теми стари,

ще забравя за любов, завист, изневери,

за греховните съдби човешки,

за присъщите ни духовни грешки.

Няма да се вглеждам във зората,

чужд ще бъда за красотата.

Пролет, лято, есен, зима –

все едно – за мен  не ще ги има!

От живота не ще съм привлечен,

към смъртта ще бъда безразличен.

Всичко, всичко ще зачертая,

даже ще престана да мечтая...

Ще започна от начало в същност,

без назад да се обръщам!

..................................................

Но ето в себе си пак негласно

се запитах много ясно:

с този порив  нов който в мене диша

какво ли мога в същност да  напиша?  
                               

 

В сън и в безсъници

Текст 

М. Д. Милев

                   

На един клошар...

                  Не са ли в мъртва хватка

в юмрук събрани

небе и птици?

С меча

не възпря ли огъня

жреца

на Олимп?

В Зевс и в Хера

и в пещерата с Младенеца

вярва ли  несретникът –

не са ли химера?

                  Не спи ли клетият 

в безсъние и в злоба,

в греховни мисли –

до гроба

стиснал мечтите

в шепите си нечисти ?

Не радват ли го вече  бури

и  цветето на поляната,

обляна тя

в кръвта на зората?

Не търси ли сърце му щуро

правдините и благата,
                   обич и вяра 
                   на Земята?

Забравиха ли го те вече....?

               –      Кой ме ограби тук?

                                              –     Защо ми ги взеха? –
              глухо той рече 
              и в утеха

                  над коша за боклук

                  приведен, невзрачен,

                  зарови поглед мрачен .....

                 

– O tempora, o mores! –
                   викам възмутен –

Човек не заслужава тази зла орис!

На Олимп ще съмне 

без Зевса –

без бога – Василевса,

но без Вярата,

без Красотата,

без Правдата

и Свободата,

без Любовта

на Земята,

Боже,

човекът оскотява –

без тях не може!

                 ....................................

Господи,

Дай ми сила

като жива вода

в длан да събера

небе и птици!

На Олимп от жреца,

с тръпнеща десница

да изтръгна меча

и огънят отново нека

да сгрее

сърцето и душата

на човека!

С меча –

да набраздя поляната,

обляна тя

от лъчите на зората.

Да разпръсна житата

и посея благата,

за праведни и грешници,                          

за бездомните несретници.

Вярата в Зевс, в  Хера

и в тебе Боже,

за нас възнесъл се от гроба,

всеки, навеки да може

„во истина“ да намери!

Как искам аз свободно,

с любов и без злоба –

благородно,

в сън и в безсъници,

той – клетникът и хората безброй,

да се радват на цветята,

разцъфнали по  Земята,

огрени от огненото слънце...

Колажът е от http://www.sibir.bg/realSize.php?PicID=1198047&albID=150299