Текст и илюстрации
М. Д. Милев
Брат на сестра си думаше:
– Помниш ли, како, помниш ли,
кога бяхме мънички,
на майка и тати еднички?
Как в градинка стояхме,
как нагиздени бяхме,
ти със шарено сукманче
на тънко кръстче – коланче,
на краче – бяло чорапче,
аз пък до тебе изписан,
с къси гащи курдисан.
На връх Великден туй беше,
на мегдан тъпан думтеше
хора' се кръшни виеха,
червени яйца чупеха.
– Помниш ли, како, помниш ли,
кога волове пасеше,
кога песни пееше,
кога Митра яздеше –
Помниш какво е било,
как на Калунца* играхме
и до среднощи стояхме.
Сестрица на брат си говори:
– Как да не, кака, не помня,
къщата – чардаклията,
синията – паралията,
баба ни с черни сукмани,
дядо с абичка, с гайтани.
Майка ни мила, засмяна,
с простичка, скромна премяна.
Баща ни вечно улисан
в работа кърска заптисан.
Братец сестрица прегърна
и с думи кратки отвърна:
– Днес, откак осемдесет навърши,
и рожбите ти бяха в къщи,
бъди ми жива и трижди здрава!
А що е било, сестро, то няма забрава!
*Калун и Калунца (Калуница) – игра за разпознаване на семейство условно означено: бащата с Калун, майката с Калунца, децата с петле или ярка, дядото и бабата с дърти (стари) Калун и Калунца. Например: два пъти Калун и Калунца, един стар Калун, две петлета и една ярка. Кое е семейството?
