Филибелии*

Текст и илюстрации

М. Д. Милев

Който е минал през града няма как да не е слушал за Капана. Това е една не голяма махала с множество къси разкривени улички, вървящи в различни посоки. Тъкмо тръгнеш по едната, насреща ти друга напречна и тя същата като предната. Истински лабиринт. А сградите олющени и стари, на два-три етажа, отдолу с магазинчета и дребни манифактурни работилници. Затова попаднеш ли там, измъкване няма – все нещо ще ти привлече вниманието, все по нещо ще се залисаш. Капан! Така беше до към средата на миналото столетие.

ул. Златарска в Капана днес

По това време в една от къщите, на тавана, се бе настанило под наем не многолюдното семейство на бай Ставри. Двамата с леля Еленка се блъскаха всеки божи ден за насъщния. Невръстната челяд – дъщеря и син сновяха в капана безпризорни. Тъй пораснаха учили-недоучили. Каката Августина рано, рано се замоми. Щръкналите й плитчици сякаш бодяха очите на по-големите батковци, та те не само се заглеждаха по нея, но и подхвърляха доста цветисти и непристойни закачки, които ни най-малко не смущаваха момата. Напротив, ставаше й драго, особено, когато един от ергените беше по упорит и настоятелен в задявките си. Той правеше впечатление в махалата с майсторското жонглиране с топката, подхващайки я с крак и с глава, при което не спираше да чопли семки, като всяко зърно подхвърляше от далече и ловко във въздуха го хващаше с устата си. Освен това с отривисто изплюване, слънчогледовите черупки се изстрелваха  поне на метър и нещо напред. Тези си похвати, с които омайваше главите на девойчетата,  Йордан – тъй се казваше кавалерът, ги бе усвоил в родната му родопска махала. Там не само, че в училището не стъпи, ами и тютюн да бере или да ниже не можеха да го хванат. Така след казармата попадна в големия град, тука да си търси късмета. Понеже освен да чопли семки и да подритва топка, друго не умееше, се хвана да чиракува в една дъскорезница. Естествено, че Августина хлътна по таланта на Данчо, още повече че той веднъж  я заведе на по едно турско ашуре и боза в сладкарничката под Джумая джамия.

И както се казва „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“. Това се случи в ергенската  квартира на Данчо, от което произтекоха, както се подразбира, някои не дотам желани последствия.

Нямаше как леля Еленка и бай Ставри да не приемат фактите, такива каквито са, такива каквито една вечер  Августинка им поднесе, и примиренчески  да си кажат:

– То станалото – станало, ами нека да видим какво ще правим от тук нататък...

Други им бяха намеренията за бъдещето на Августинчето. Смятаха да я задомят за момче градско, от сой, а то – каква стана! Та те живееха на пъпа на града, наоколо все богаташки къщи и интелигентен хайлайф. От къде се пръкна тоя селски калпазанин от незнайно коляно?!

Но трябваше да се бърза, защото времето вървеше, а с него и последствието растеше.

От другата страна, от сватовата, също бяха научили за подвизите на сина им и през един мартенски ден, в неделя, с два големи вързопа от шарени месали и една десетлитрова дамаджана в ръка, се запътиха към далечния град. Бъдещата свекърва се  бе натъкмила подобаващо за случая. Извади от сандъка най-новата си премяна, миришеща на нафталин. Беше изтъкана от домашно предена вълна. Кафявият сукман, надиплен в кръста, дълъг до петите, бе препасан с пъстра, бродирана с гайтани, престилка. По нагоре – салтамарка, богато украсена със сърма и кенари. Косите прибрани в червена забрадка, спущаща се към гърба, заедно с две стигащи до кръста плитки.

Когато се звънна припряно  на вратата, леля Еленка скочи да отвори. Най-напред, като видя придошлите, с избродираните с гайтани носии, си помисли, че насреща й стоят заблудили се танцьори от някоя фолклорна формация, които минават през кривите сокаци на Капана, на път към близкия Античен театър, където ще изнасят концерт. Нещо обаче взе да й светва, съзирайки  отзад на новодошлите,  ухилената рошава глава на бъдещия зет.

Както и да е, подробностите от сватосването ще ги подминем, с изключение на едно бегло надничане в двете бохчи, разстлани на масата.

В тях, върху тепсия, имаше добре угоен, майсторлъшки обработен петел, една двулитрова стъклена бутилка с домашна ракия, тава с прясно изпечена родопска баница-пататник, разноцветни домотъкани платове за даряване и ред други, все внимателно подбрани, съответствуващи за момента, нещица.

– И свато, не се притеснявай. – се обърна свекърът към бай Ставри на сбогуване. – Чуваме, че сега дават жилища с предимство за младоженци. Ние там, покрай тютюна, сме скътали някой лев и колкото можем ще помогнем, та младите да си стъпят на краката.

Какво ли можеха да отговорят на сватовете леля Еленка и бай Ставри, като си знаеха хала. Имаха само едно лъжливо чувство на градски хора от Капана на  Фелибето и ... толкова. Но самочувствие сиромашко, голо, без лев покритие.

След време нещата тръгнаха така, както свекърът беше казал. Младото семейство, с две невръстни отрочета на ръце, успя да се вреди с ведомствено жилище от предприятието, в което Данчо работеше. Парите от тютюна що годе обзаведоха апартамента. Пълни кошници  сновяха редовно от родопската махала към града. Авгостинка тъй и работа не подхвана. Образование не й стигаше, занаят не бе научила. А Йордан поулегна. Усети донякъде триковете при биченето на трупи на банцига, при рендосването на греди върху абрихтта. От буйните му ергенски  години  остана подхвърлянето и  люпенето на слънчоглед, талант, който предаде по генетичен път  на домочадието си.

Сега, ако забележиш разпилени шлюпки покрай някоя пейка знай, че със сигурност там са седели Йордановите наследници. Те са вече със самочувствието на кореняци граждани филибелии,  забравили за тестото от което са замесени, за кошниците от които са похапвали, за шарената престилка с дъх на нафталин. Ще ги срещнеш днес с евтино кафе взето от близкия автомат в едната ръка и с цигара в другата или чоплещи махленските клюки заедно със слънчогледовото семе.

   _______________  __ _______________

                    

                        Бележка:  Героите и житията им описни в разказа са авторска    измислица и всяко припознаване ще е крайно погрешно, т. е. евентуална прилика с действителни лица и събития е случайна.

                 ^*Жители на Филибе (турското название на гр. Пловдив, произлизащо от древното Филипополис – от гръцки:  градът на Филип), пловдивчани.