Автор:
д-р А. М. Ангелов,
редактирал
М. Д. Милев
редактирал
М. Д. Милев
Лягам аз в среднощен час,
ала сънят ми бяга някъде на вън,
прогонен сякаш от злокобен, страшен глас.
За да запълня времето от нощта без сън,
връщам назад лентата житейска аз.
А тя, лентата, чертае ясно пътя ми изминат
от детството безгрижно, та чак до старини достигнати.
Останал без сили от нощта кошмарна,
в полусън задрямал съм за малко
и мярнах те за миг, о-о скъпа майко,
в някаква безлична тълпа от хора.
Но изведнъж изчезна ми от взора –
загубих те отново в тълпата сива.
О-о миг блажен, очакван, желан и ярък,
защо не продължи, защо бе тъй жестоко кратък!?
……………………………………
Сепнах се. И отново по житейската жица
летях със скоростта на птица,
мислейки колко мъки си видяла,
колко трудности си изживяла
през дни и нощи – цял век,
за да ме направиш ти такъв
какъвто съм сега – ЧОВЕК!
Видях се вече възмъжал,
през учение голямо преминал
малко или много помъдрял,
и спътница до мен избрал.
За свекърви и снахи
светът е пълен с поговорки и думи зли,
но снаха си с любов прие я,
и синовна обич сподели с нея.
Затуй месецът ни меден с години продължи
догде, майко, сред нас беше ти!
С любимите си внучки в грижи и в радост беше,
от това спокойно животът ни течеше.
После годините дълго що живя,
пораснали правнуци, майко, ти видя.
……………………………………
Отиде си от този свят с изпълнен дълг до край,
вече си навярно в отвъдний рай...
Изпратихме те всички с мъка и печал,
за нас бе ти упование, човешки идеал!
Няма вече майчина усмивка, която домът ни да озари…
Няма вече майчин взор, който радост сред нас да възцари…
Ще остане само споменът ни драг,
за характера ти, майко, много мил и благ!
…………………………………………
Но съмва веч и губя аз надежда,
че отново ще те видя тъй безгрешна,
макар за миг в сивата тълпа човешка…
О-о ще ли пак се срещнем, майко мила,
или съдбата друго е отредила:
прах с прахът ти кога се смеси
и пръста земна моят прах с твоя кога размеси,
това навярно да бъде голямата ни среща
със теб, майко и с твоя син любящи!
Твой
син Ангел.
Пловдив
16. 02. 2003 год.
