Текст и илюстрации
Беше вторник, надвечер. Спирам се с букет
от рози пред дворната вратичка, вдясно на която е закачено шперплатово табло
с обяви. На бял лист, с едри кръгли букви, на ръка, са написали:
Родените днес в Родилното отделение на Втора градска
болница:
- .....................................,
- Христо Иванов от майка Иванка Черногорска,
-
Николай Иванов от майка ......,
- Надежда
Митева от майка .......,
-
................................,
и т. н.
Списъкът съдържаше имената на бебетата и
майките им, както и габаритите с които са се родили – тегло, ръст. Болницата се
намираше в Кючук Париж, на първия светофар след жп надлеза, в ляво.
Тогава в града имаше само този транспортен жп надлез, свързващ Кючука с Филибето.
На следващия ден, с кутия шоколадови
бонбони, влизам в залата намираща се на третия етаж на бившата фабрика Копринка*. Тук беше настанен Технологичният отдел,
в който отпреди няколко месеца се подвизавах като конструктор на инструменти. Най-напред ще почерпя шефа -- си казвам и се
отправям към бюрото му. Преди мен, обаче, са ме преварили двамата Ивановци и те с кутия шоколадови бонбони в ръце.
– Каква е тая опашка, бе момчета? Що сте
се наредили като новобранци пред старшина? – се обръща към трима ни с характерния
си хумор Кошера (инженер Ангел Кошеров – Главен технолог по онова време на
Завода за пневматични и хидравлични прибори или „Пехепето“, както пловдивчани казваха на завода).
Засмени до уши, леко подпухнали от
снощната почерпка и поливка, обясняваме....
…………………………………
Ето ти феномен, ето ти чудесия: аз съм зад
чертожната дъска до прозореца на западната редица от конструкторски дъски с пантографи, зад мен е единият Иван –
Черногореца, а в дясно, на бюро от средната редица на технолозите е другият Иван. Събрани най-случайно и произволно, в един не малък град (с близо 300 хиляди жители – втори след
столицата ), в един завод (тогава в града
работеха десетки заводи), в един отдел (имаше около седем-осем отдела в
завода), в една зала от старата фабрика Копринка, на едно и също работно място, тримата колеги станахме за първи път родители, бащи на бебетата Христо, Николай и Надежда родени в една и съща болница
(в града се наброяваха четири-пет болници), в едно и също родилно отделение и в един и същи ден.
Този ден не се забравя!
Беше
12 август 1969 година.
* Когато
са изграждали фабриката за точене на коприна от пашкулите на копринената буба,
са я разположили целево извън града, в близост до бирената фабрика Каменица. Улица Богомил е била канал за оттичане на отпадните води отделящи се от двете фабрики (в момента терена, може би, попада към централна градска част???). След
преустановяване на дейността, в сградата на Копринка, започва производство на битови
водомери и след отчуждаване на няколко околни парцела се преименува в Завод за
пневматични и хидравлични прибори. Сега и завода, и бирената – Каменица, и сградата на Копринка са вече история...
Това остана днес (м. юли 2016 г.) от Копринка: когато дойдоха багерите и когато си заминаха…