Стоях разголен, сърцето си разтворих,
разлиствала си лист по лист
моята история...
Видях те с маска, с портрет на силует
и не разбрах коя си ти...
Нечестно е,
НАЛИ!?
.............................
Дните ми – вода
в пустиня
изтекоха, не ще
да скрия,
но няма да
забравя
вечерната забава
и новогодишното
парти,
когато ти
сърцето си разкри...
Разлиствах го
лист по лист,
после сложих
маска и се скрих...
Нечестно, срамно
бе, НАЛИ!?
Сега прости....
....................................
В очите ти сълза
съзрях,
от съмнения
измъчван бях,
без да зная
от укор ли
или за прошка тя е?
Днес едва ли
заслужавам твоите похвали...
