петък, 14 юли 2017 г.

В морската градина


Текст и илюстрации
М. Д. Милев

„Пазителка на спомени красиви!
Малка пейка!...“
    П. Филипова

На пейката, малката,
под блясъка на лампата
две сърца млади, зелени
седяха притаени.
Какво ли са си мечтали,
каква ли клетва  си дали? –
свидетел им бе лампата
и пейката, малката.
……………………







Днес пак са там двамата
да търсят пейката, лампата –
навярно те пазят спомена още
за ония нежни лунни нощи,
за морската градина
в която младостта премина.
Морно да поседнат,
в очи да се погледнат
и като пред олтар да кажат
изповед интимно важна,
как през дните отминали
клетвата си съхранили!
............................................
На пейката, малката,
под светлините на лампата
седят отново двамата…




събота, 17 юни 2017 г.

Лист отбрулен

Текст и илюстрации
М. Д. Милев


Лист отбрулен. Кой знай де го вятърът завлече? – беше написал нашият чирпанлия Пею Крачолов за такива като нас кореняци каратерзилерци, запокитени в старото Фелибе. И сега, подобно на Яворовите арменци – изгнаници клети, в край чужди събрани, пият и пеят.... – гитенци на така наречените землячески срещи...
Защо ни се пълнят и навлажняват очите когато се виждаме в някоя кръчма било на чаршията в Чирпан, или в големия Пловдив? Заради общите си корени, си мисля. Заради ония незабравими детски години минали по сокаците на селото ни или по къра гитенски. Заради онези простички по селски, но душевно богати хорица: баби с дълги фустанели, пъстри престилки и черни забрадки усукани по набраздени лица, брадясали дядовци с рошави мустаци и възлести пръсти на жилави ръце, и грижовни, все забързани бащи и майки, които ни направиха човеци!

И не само корените, впили се в сухия чернозем на роден край, ни свързват. Всеки иска като на близък, като на брат да сподели, да излее спотаени тъги и неволи или изживени радости от своето битие. Ей за това, да не загубим себе си в забързания свят, се събираме и си обещаваме, стискайки си здраво ръце за довиждане, че живот и здраве, догодина пак ще повторим гитенската среща.