петък, 10 юни 2016 г.

За Симптоматиката




Човешко е да се греши – се казва в поговорката. Добре, но когато с грешката се прекали, това вече не е на добре. Както в случая със Симптоматиката. Кой дявол ме накара да я изговарям не от мое име, тоест от 1 л. ед. ч., а от 2 л. ед. ч., сиреч – от твое име? И какво излиза: ако и един косъм ти е паднал от главата пиша го, че си оплешивял, или пък ако си изгубил зъб и някакво мостче са ти монтирали в устата и ето ти „грозотия“. Да не говорим за илачите. Може ли хрема, примерно, да те споходи и вместо да подсмърчаш, да не глътнеш някой хап (но не „сто и отгоре“)? Прекалил си с гимнастиката, да кажем, чукнал ти е леко кръста и хайде – трагедия, „взел си бастуна“! Че може ли слух да не напрягаш, за да чуеш новогодишната ала балистика (как американците – тъй, а руснаците –  иначе) на държавната ни главица, като вън е гърмежи с адски тътен? Глухотия ли? Разбира се, че не! Наистина тъжно, ако не и смешно, да ти преписвам подобна отчайващо страшна симптоматика.
Сега, след като осъзнах огромната си грешка, моля да ме извиниш. Приеми, че всичко изречено в съчинението ми се отнася за мен и само за мен. Много лесно се префасонира написаното в  1 л. ед. ч.. Ще подскажа как да се чете Симптоматиката (може би не цитирам точно, а по смисъл):
Олисяла ми е главата –
голотия!
Тук-таме зъби в устата –
Грозотия!
Чисто бяла ми е брадата …
и т. н.  до края.
За рисунката не се оправдавам и не се притеснявам: много ясно се вижда, че се отнася не за човек от 2 л. ед. ч., а за такъв от 3 л. ед. ч. (или – не за ти, а за той). А кой е той – един Господ знае.
Е, олекна ми. Дано да съм бил разбран правилно и да ми е простено…