петък, 12 август 2016 г.

Бебетата на Копринка



Текст и илюстрации
М. Д. Милев


Беше вторник, надвечер. Спирам се с букет от рози пред дворната вратичка, вдясно на която е закачено шперплатово табло с обяви. На бял лист, с едри кръгли букви, на ръка, са написали:

Родените днес в Родилното отделение на Втора градска болница:
-  .....................................,            
-  Христо    Иванов от майка Иванка Черногорска,
-  Николай  Иванов  от майка ......,
-  Надежда Митева от майка .......,
-  ................................,
и т. н.
Списъкът съдържаше имената на бебетата и майките им, както и габаритите с които са се родили – тегло, ръст.   Болницата се  намираше в Кючук Париж, на първия светофар след жп надлеза, в ляво. Тогава в града имаше само този транспортен жп надлез, свързващ Кючука с Филибето.
На следващия ден, с кутия шоколадови бонбони, влизам в залата намираща се на третия етаж на бившата фабрика Копринка*. Тук беше настанен Технологичният отдел, в който отпреди няколко месеца се подвизавах като конструктор на инструменти. Най-напред ще почерпя шефа  -- си казвам и се отправям към бюрото му. Преди мен, обаче, са ме преварили двамата Ивановци и те с кутия шоколадови бонбони в ръце.
– Каква е тая опашка, бе момчета? Що сте се наредили като новобранци пред старшина? – се обръща към трима ни с характерния си хумор Кошера (инженер Ангел Кошеров – Главен технолог по онова време на Завода за пневматични и хидравлични прибори или „Пехепето“,  както пловдивчани казваха на завода).
Засмени до уши, леко подпухнали от снощната  почерпка и поливка, обясняваме....
…………………………………
Ето ти феномен, ето ти чудесия: аз съм зад чертожната дъска до прозореца на западната редица от конструкторски дъски с пантографи, зад мен е единият Иван – Черногореца, а в дясно, на бюро от средната редица на технолозите е другият Иван. Събрани най-случайно и произволно,  в един не малък град (с близо 300 хиляди жители – втори след столицата ),  в един завод (тогава в града работеха десетки заводи), в един отдел (имаше около седем-осем отдела в завода), в една зала от старата фабрика Копринка, на едно и също работно място, тримата колеги станахме за първи път родители, бащи на бебетата Христо, Николай и Надежда родени в една и съща болница (в града се наброяваха четири-пет болници), в едно и също родилно отделение и в един и същи ден.
Този ден не се забравя!
Беше 12 август 1969 година.



* Когато са изграждали фабриката за точене на коприна от пашкулите на копринената буба, са я разположили целево извън градв, в близост до бирената фабрика Каменица. Улица Богомил е била канал за оттичане на отпадните води отделящи се от двете фабрики (в момента терена, може би, попада към централна градска част???). След преустановяване на дейността, в сградата на Копринка, започва производство на битови водомери и след отчуждаване на няколко околни парцела се преименува в Завод за пневматични и хидравлични прибори. Сега и завода, и бирената – Каменица, и сградата на Копринка  са вече история...











      Това остана днес (м. юли 2016 г.) от Копринка: когато дойдоха багерите и  когато си                                                                                  заминаха…