На Борислав
Колкото повече старея, Борисе, се хващам, че се връщам все повече назад във
времето, в невръстните си години. Излизат в главата ми едни приказки, забравени
и не употребявани вече, но имащи, според мен, незаменим смисъл и съдържание.
Като ме срещнеха дядовци, баби и по-възрастни възкликваха:
– Холан, момче! Голям порасъл!
„Голям порасъл!“ – благословия обрамчила в себе си скрити послания, изчерпващи всичко: пожелания за здраве, за жизнерадост, за успехи и прочее, та в крайна сметка да стигне малчугана до зрялост и да стане „голям“ човек. Ето как с две думи са изразявали такъв смислен и свестен (пак
позабравена, вехта дума) поздрав, но за жалост останал в миналото – благослов заметен в ъгъла на безпаметността ни!
И сигурно в момента си мислиш защо ли те занимавам точно сега с това?
За да разбереш, моето момче, какво искам да ти пожелая:
– Да е честит рождения ти ден! И голям порасъл!
Вуйчо ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар