2015
Текст и илюстрации
М. Д. Милев
Снощи в нашата Родина,
дойде Новата година.
Нека Да ни е честита
и по-малко – мразовита!
Дъжд Да пада, но със мяра –
в Бога Да не губим вяра!
От лани Да е по-благата!
Мир Да носи на земята!
Да сме живи,
Да сме здрави,
само радости Да прави –
догодина,
догодина до амина!
Без рима
Нощта надвесена над ръб
в дванайсе без десет,
в очакване притихнала.
Протоколно върви
тронно слово.
Тътен припряно мрака раздира,
след него втори и трети,
а още е рано, все още е
дванайсе без пет –
без пет секунди.
На екрана в поза достолепна
глас помпозно възвестява:
– Да ни е честита Новата...
Нощта прекрачва ръба
и отброява първата секунда,
проглушена от огнената канонада
на взривяващо се безумие.
А сгърчената в безпомощност
тишина
болезнено търси
камбанния звън,
единствен той да раздаде
с медения си, топъл тембър
Надеждата в новото начало...
Няма коментари:
Публикуване на коментар