неделя, 15 ноември 2015 г.

Тост

Текст и 3D  макет                                                                       На едни новодомци
М. Д. Милев



Знаете ли, че „Акт шестнайсет“
е документ сложен,
значим и важен.
Да ви кажа –
с  него нашата държава
разрешава
в новия си дом да влезеш,
за да заживееш.
Например без документа
във момента,
както кмета рече
и отсече:
не можеш
кош да сложиш
пред портала!
Това предполага,
че се налага
да се хвърля боклука
не тука –
в коша на комунала,
сложен пред портала,
а по двора…
Значи за тези хора
от управата на общината
не хигиената и чистотата
са със тежест във момента,
а документа!
Но документа общинската управа
лесно, бързо тя не дава:
трябвало да отлежава
поне
година – две,
пък тогава…
…………………………………..
Най-накрая, оня ден, в пет без двайсет
се сдобихте с „Акт шестнайсет“.
Вече с увереност ще кажа
защо е документ значим и важен:
не защото както кмета рече
и отсече,
че без документа
във момента
не ще можем
кош да сложим
пред портала.
Друга ценност там се крие
в малкия къс хартия:
Да съградиш своя крепост
и да имаш къща
мерак, кураж и упоритост
се изискват всъщност.
Много труд и постоянство
трябват също още
без почивка , без лентяйство
през дълги дни и нощи!
………………………….
На мен се падна тази чест
тост да вдигна в тоя час
с обръщение към вас –
тържествено и с пълна чаша:
    – Радвайте се – заслугата е ваша,
че блян, копнежи претворихте
в това, което изградихте!
Нека в новата ви придобивка
веселба да има и усмивки.
И още нещо много важно
да не пропусна да ви кажа:
колкото жита в полята
толкова да са тук децата;
колкото са на дърво листата
толкова да ви е в джоб парата;
много зарзават в градина,
а в зимника - бъчви с вино
– туй от стари хора зная.
И на края –
крепко здраве ви желая
и дълголетие
над столетие!





четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Кой съм бил




Текст и шарж
МД. Милев


Най-после открих кой съм бил в един от моите животи. Много съм си блъскал главата върху темата прераждане, доксан докуз страници съм прехвърлял, но едва сега интернета ми отвори очите. Не казвам, че ми е било лесно. Трябваше да се запозная със стотици, а може би с хиляди биографии, фотографии и портрети на личности, от раждането на Христа до сега,  да се взирам в образите им, за да открия себе си. И ето, след като приключих с първите десет-дванайсет века и продължих изследването на 14-ти век, попаднах на находка, на откритие в житието на пиратът-папа Балтазар Коса. Дълго се вглеждах в снимките, които са му правили по онова време и ей богу, все едно се виждах едно към едно такъв какъвто бях, най-напред в детската си възраст: с къдравия перчем, симпатичните ушенца и миловидно личице с усмивка на Мона Лиза, после като студент: забележете – бил съм музикално надарен, щом съм свирил на Страдивариус и накрая с дългата брада и с белия мустак, с какъвто  съм в момента…
Ако не вярвате погледнете и вие. Прилагам кратко експозе за живота на тоя човек, онагледен с няколко от неговите фотографии, буквално така, както е поместено в интернет:
..........................................................................................................................
„Балтазар е роден около 1370 г. на малкия остров Иския на северозапад от Неапол.
Преживява безгрижно детство, защото расте на пълна свобода и е най-обичаният, тъй като е най-малкото дете в семейството.
Балтазар Коса неусетно навършва двадесет години. Тогава по желание на майка му сеньора Коса той става студент по теология и теологично право в прочутия Болонски университет. Благодарение на ума си Балтазар бързо става блестящ студент и абсолютен отличник.
Той има трима братя, от които най-големият Гаспар Коса е прочут “Адмирал” на пиратска флотилия. Другите двама братя се занимават със същата дейност, защото командват по един от корабите на брат си Гаспар. 
Балтазар Коса започва да взима уроци по фехтовка и бой със стилет (къс и тънък нож) при най-големите майстори на този вид бой в Неапол и става непобедим майстор в тази борба. Така Балтазар става оформен пират и с присъщата си смелост взима участие във всички операции на брат си в морето и по крайбрежието.
По това време католическата църква се разкъсва от вътрешни борби, папи анатемосват антипапи и обратно. В началото на ХV век, след едно корабокрушение, Коса се отказва от рискования пиратски занаят и се посвещава на църковна кариера. Коса се намесва в папските противоборства със силата на оръжието, като непрекъснато се издига в йерархията.
 Бившият пират става  папа Йоан ХХІІІ и в продължение на пет години оглавява папската институция.“
............................................................................................................
Вярвам, че се убедихте каква потресаваща външна прилика имам с горния изключителен образ. По начало не съм суеверен, както предполагам и вие, и не допусках като вас, че душата може да се разхожда от тяло в тяло, но сега съм принуден да призная упоменатия в началото природен феномен, т. е. ––  явлението прераждане.
Наистина, въобще не съм очарован от това, което съм бил през 14-ти век, но съдба – не можеш да й се измъкнеш току-така, ако нещо в нея не ти допада. Утешавам се единствено от факта, че независимо, че съм бил голям вагабонтин преди 620 години, все пак съм оставил някаква следа и слава, макар не дотам богу угодна, в световната история!
Мисля си, ако пък Балтазар знаеше в какъв неудачник щеше да се всели душата му, как ли би се чувствал, щеше ли да е очарован от сегашното си безлично битие в мое лице?
Но както е писал в своите научни трудове Айнщайн – въпрос на гледна точка, на координатна система. Защото, ако папа Йоан ХХІІІ, както си е пиел сутришото кафе в обкръжението на своите кардинали, е отправил блажения си взор към Слънцето, което току-що се е скривало зад едно бяло пухкаво облаче, сигурно би възкликнал:
– Как може някои безбожници да твърдят, че Слънцето не се върти около Земята?! На кладата – та да им дойде акъла! Анатема!
Ако пък  да вземем, който и да е съвременен папа и го възкачим с папо ракета (с папо мобил не става – б. а.) на Слънцето, за да си посгрее немощните си телесни структури  и той, да го наречем примерно Йоан Павел, да погледнеше към тъмната непрогледна вселена и забележеше една дребна синя точица, от която бе дошъл, сигурно би  възкликнал:
– От ясно по-ясно е, че Замята обикаля Слънцето за 365 земни дни според календара на колегата ми Григорчо! Язък за изгорените нещастници! Мир на пепелта им!
Та да спорим кой от кого се срамува или възхищава от делата си в своите си прераждания не си струва, защото е твърде относително. И да си призная – много пъти духът на Балтазар ме тормози, особено през последните няколко десетилетия:
– А бе некадърнико! – ми вика и ми мъти мозъка – А бе образование магистратурно що-годе взема, челото ти и то като моето не е два пръста, отличник като мене уж си бил, защо се остави на тоя хал? Толкоз неграмотници човеци станаха, е – не папи като мене, но кое адвокатче – генерал, кой физкултурник – министър, кой пишман доктор – депутатин, та кой мишок и президент!!! Други малоумници по-умни от тебе излязоха, та с имоти по света се сдобиха, банки с милиони завлякоха, къщи – палати по три, по пет съградиха, в мътни води риба ловиха, а ти бе непрокопсанико, нищо ли от мен в теб не остана, та  душичката ми, бедната, я обрече да съществува днес тъй мизерно?! 
– Ама аз честно…
– Няма честно! Да не искаш да ми кажеш, че аз по нечестен начин на папския трон съм се възкачил, или пък другите незаконно са натрупали постове и имане? Няма такова животно щом никой съд не го е хванал, никой в зандан не е заптисван!
– Ами идеалите, принципите, морала, веруюто ми…
– Млък! Идеали, принципи, морал – празни приказки, вятър и мъгла! Ти ли на вяра ще ме учиш? Та аз на всички богомолци на вярата им отгоре пет години съм седял! Не виждаш ли, бе будала, как вчерашните върли антихристи – днес най-висши държавни велможи, кръст превиват, крака чупят първи на патриарха ви  ръката му да лигавят и на светата литургия богу покорно кръстом да се кръстят?
Вътрешно се бунтувам срещу неприличните средновековни обноски и някак си не съм съгласен с моя преддушевник, но стоя безмълвен,  навел виновно глава над поредната рекламна диплянка от близкият супермаркет, напъхана ми рано сутринта в пощенската кутия и търся поредната евтина промоционална  кофичка с кисело мляко....
Та,  такива ми ти работи – както съм чувал често да казва дяд‘Пеньо. – Първо съм бил Балтазар, сега за жалост или за радост (въпрос на гледна точка) съм МДМ.

––––––––––––––       .      –––––––––––––
           
          * Не ме съдете, че използвам турцизми като доксан докуз (деветдесет и девет), перчем (грива / коса), акъл (ум), язък (жалко), зандан (затвор), заптисвам (задържам / затварям), будала (глупак) и др. – все пак сме били пет столетия не под иго (дядо Вазов е поизкривил тогавашната действителност), а в „присъствие“. Присъствие, което продължаваме да усещаме и сега в т. ч. и в песните изпети ни на турски за Райна Попгеоргиева, останала в паметта ни като българската княгиня. Тя не била Райна от Панагюрище, а ханъмата Райме от някаква си родопска паланка – усмихнат до уши ни светва истината певецът... Вземат ли ни Райна, изгубим ли си царицата какво ще стане с кошера България, о неразумни юроде?!
А що се отнася до благозвучната родна реч вярвам, че четете с какво постоянство употребявам автентични, изконно наши думи, като промоция, интернет, супермаркет и прочее.



вторник, 15 септември 2015 г.

Събрали ми се, събрали



Текст М. Д. Милев                                             
Снимка Т. Декова




Събрали ми се, събрали
дор два-трийсеттина земляци
в Чирпана града голяма
на Чирпанската чаршия…
Срещнали се и се видели,
гледали се – не се познали:
главите им посребрели,
мустаците побелели…
Дей гиди време разделно,
дей гиди млади години!
Да бяхте пусти се спрели,
да бяхте ни холан остали
с ония снаги – тополи,
с ония вежди – гайтани,
с ония буйни къдрици,
с оная хубост неземна!
Събрали ми се, събрали
дор два-трийсет акрана
в Чирпана града голяма
на Чирпанския панаир…
Най-подир са се разбрали,
всинца са се познали.
Три часа яли и пили,
пет часа хоро играли.


 12. 09. 2015




вторник, 18 август 2015 г.

Сребърна сватба


                                                      На Н. и И.    
      
              Помня – август беше,
земята пак пламтеше....
Помня – клаксони, сирени
и лица засмени.
Помня, черковните амвони
гостите как събраха.
Помня, сребърни корони
косите ви как красяха!
Помня – млади бяхте
и сред свои хора,
помня, пред олтара
във вярност се венчахте...
              Четвърт век отмина
              от венчалната година.
              Равносметката е ясна –
              от прекрасна, по-прекрасна!
Нека днес,
във ваша чест,
чаши да налеем!
С пожелания най-добри
и за бъдните ви дни,
сватбата ви сребърна
нека да възпеем!




вторник, 10 февруари 2015 г.

Честитка


                                                                   На Борислав

Колкото повече старея, Борисе, се хващам, че се връщам все повече назад във времето, в невръстните си години. Излизат в главата ми едни приказки, забравени и не употребявани вече, но имащи, според мен, незаменим смисъл и съдържание.
Като ме срещнеха дядовци, баби и по-възрастни възкликваха:
– Холан, момче! Голям порасъл!
„Голям порасъл!“ – благословия обрамчила в себе си скрити послания, изчерпващи всичко: пожелания за здраве, за жизнерадост, за успехи и прочее, та в крайна сметка да стигне малчугана  до зрялост и да стане  „голям“ човек. Ето как с две думи  са изразявали такъв  смислен и свестен (пак позабравена, вехта дума) поздрав, но за жалост останал в миналото – благослов заметен в ъгъла на безпаметността ни!
И сигурно в момента си мислиш защо ли те занимавам  точно сега с това?
За да разбереш, моето момче, какво искам да ти пожелая:
– Да  е честит  рождения ти ден! И голям порасъл!  

                                                                             Вуйчо ти.





четвъртък, 1 януари 2015 г.

Сурва, весела година!

 2015


        Текст и илюстрации 
           МД. Милев                  


Снощи в нашата Родина,
дойде Новата година.
Нека Да ни е честита
и по-малко – мразовита!
Дъжд Да пада, но със мяра –
в Бога Да не губим вяра!
От лани Да е по-благата!
Мир Да носи на земята!
Да сме живи,
Да сме здрави,
само радости Да прави –
догодина,
догодина до амина!


Без рима 
Нощта надвесена над ръб
в дванайсе без десет,
в очакване притихнала.

Протоколно върви
тронно слово.

Тътен припряно мрака раздира,
след него втори и трети,
а още е рано, все още е
дванайсе без пет –
без пет секунди.

На екрана в поза достолепна
глас помпозно възвестява:
   – Да ни е честита Новата...

Нощта прекрачва  ръба
и  отброява първата секунда,
проглушена от огнената канонада
на взривяващо се безумие.

А сгърчената в безпомощност
тишина
болезнено търси
камбанния звън,  
единствен той да раздаде
с медения си, топъл тембър
Надеждата в новото начало...