четвъртък, 10 април 2014 г.

НОВАТОРСКИ ПОРИВ

Текст  
М. Д. Милев
Казах в себе си негласно:
Ще взема да напиша нещо свястно! –
Нещо което тематично е различно
и на всичко сътворено да не е прилично!

Ще захвърля вечни теми стари,
ще забравя за любов, завист, изневери,
за греховните съдби човешки,
за присъщите ни духовни грешки.

Няма да се вглеждам във зората,
чужд ще бъда за красотата.
Пролет, лято, есен, зима –
все едно – за мен  не ще ги има!

От живота не ще съм привлечен,
към смъртта ще бъда безразличен.
Всичко, всичко ще зачертая,
даже ще престана да мечтая...

Ще започна от начало в същност,
без назад да се обръщам!
..................................................
Но ето в себе си пак негласно
се запитах много ясно:
с този порив  нов който в мене диша
какво ли мога в същност да  напиша?